Днес е Денят на българската Конституция и Денят на юриста. Отбелязваме една година от обявяването на Велико Търново  за историческа и духовна столица на България (ВИДЕО)

0

16 април е една от особено важните дати в новата ни история – денят, в който през 1879 г., с акта на приемането на Търновската конституция от Учредителното събрание, бе възродена българската държавност.

На този ден отбелязваме Деня на Конституцията и Деня на юриста.

С  Учредителното събрание във Велико Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879 г.) се поставя началото на парламентарния живот в освободена България. То е свикано на основание чл. 4 на Берлинския договор и в него участват 229 депутати (по избор, по право и назначени). Вместо препоръчания от Берлинския конгрес Органически устав, народните представители изработват Търновската конституция, която подписват на 16 април 1879 г. Състои от 169 члена, подредени в 22 глави.

Тя провъзгласява Третата българска държава за конституционна монархия с еднокамарен парламент. Основният български закон предвижда разделение на трите основни власти – законодателната, изпълнителната и съдебната. Според чл. 85 „Представителството на Българското Княжество се заключава в Народното събрание, което бива: Обикновено и Велико”.

Парламентът заедно с княза получава правомощията на законодателната власт. По нареждане на монарха министрите внасят законопроектите в Народното събрание, а след гласуването им те подлежат на утвърждаване от княза.

Според чл.8 на Търновската конституция лицето на княза е „свещено и неприкосновено“, а това положение го освобождава от всякаква гражданска и наказателна отговорност.

Основният закон позволява на монарха да разпуска Народното събрание, да уволнява неудобните му министри и по такъв начин да манипулира правителството и парламента.

Още на следващия след приемането на конституцията ден – 17 април 1879 г., Учредителното събрание започва да работи като Първото велико народно събрание с една задача – избор на държавен глава.

Петербург предлага 22-годишния подпоручик и немски принц Хесенски, Александър Йозеф фон Батенберг. На 26 юни 1879 г. княз Александър полага клетва пред ВНС. На 5 юли той назначава първото българско правителство, ръководено от консерватора Тодор Бурмов. Така започва новата българска история.

В навечерието на 140-годишнината от приемането на Търновската конституция, миналата година на 12 април 2019 г., Народното Събрание на Република България обяви Велико Търново за историческа и духовна столица на България. Решението беше прието единодушно с 99 гласа „за“.

В мотивите за предложението се посочва, че инициативата за обявяване на Велико Търново за историческа и духовна столица на България е подета от Инициативен комитет и е подкрепена от Общинския съвет в града. Вносителите представят града като ключов не само за българската и европейската история, но и за българската идентичност. В духовните представи на българите цели седем столетия, от 1186 г. до 1879 г., Търново е единствената възможна българска столица. Решението има не само символен характер, но е и много важен знак на държавно-творческа приемственост. Припомняме, че с малки изключения, всяко Велико Народно събрание е провеждало първото си заседание във Велико Търново.

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *