„Нагласата към електронното обучение като цяло е позитивна, но е налице и известно объркване, най-вероятно заради системното въвеждане на процеса. Конкретно страда концентрацията, но позитивно се развиват способността за емпатия и намирането на индивидуален смисъл“.
До този извод достигна научен екип от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в лицето на проф. Даниела Тасевска и ас. д-р Иван Кирилов Иванов. Те направиха проучване на отношението към извънредното положение и въвеждането на електронното обучение в образователните институции. За периода трети – девети април тази година по метода на анкетното допитване в две онлайн платформи, е проучено и обобщено мнението на 1 533 човека – университетски и училищни преподаватели, студенти и ученици от 9 до 11 клас. Целта е била да се очертае, съпостави и изследва в дълбочина мотивационната готовност на субектите на образователната система към електронното обучение.
„Изследваните групи реагират достатъчно адаптивно, мотивирано и спокойно на кризисното въвеждане на електронното обучение. Установени са и някой проблеми, които ще бъдат обект на по-специален интерес“, коментира Иван Иванов, който беше и зам.-председател на предишния парламент.
Той и проф. Тасевска са констатирали нормално работно напрежение и стрес от прилагането на електронното обучение. Като позитивен факт е отчетена липсата на цялостно объркване и усещане за безизходица, както и усещането за контрол на ситуацията. Това показва, че се използват добри личностови и екипни стратегии за справяне със стреса от екстремната промяна в ситуацията. По отношение на тревожността – нивото й е в нормални и адаптивни граници, сочи още изследването.
„От мотивационна гледна точка хората в образованието не виждат промяна в генерален и стратегически план, а по-скоро я възприемат като индивидуална стратегия за усвояване на нови ресурси и възможности и този факт повдига духа и ентусиазма си. Налице обаче е проблем, свързан с контрола на времето – при 48% от анкетираните, както и вътрешната удовлетвореност при 40%“, коментира още Иванов. По думите му електронното обучение при над 50% от изследваните целеви групи подобрява личните им качества като организираност, лична отговорност и смисъл, и формира по-силно чувство на контрол.
Какви са препоръките на екипа?
Да се отдели специално внимание на обучителите и обучаемите от малките населени места – селата и градовете под 50 000 жители, където усещането за обърканост е по-голямо и е нужна целенасочена подкрепа. В малките населени места има по-отчетливи проблеми в разконцентрираността. Трябва да се преразгледа времевата ангажираност в учебния процес, който в дигитална среда изисква мобилизиране на различни ресурси, спрямо кабинетното преподаване. В дигитална учебна среда е нужно да се постави приоритет върху обучението на учителите в областта на цифровите умения, които са в основата на адекватен отговор на предизвикателствата на е-обучението и са гаранция, че модернизацията в българското образоване е фактор за развитието на дигитални умения на обучаемите.
Трябва специално изследване и изработване на подкрепящи мерки, спрямо преподавателите във ВУЗ, които имат проблеми с мотивацията. Необходимо е за някой от преподавателите във висшето образование да се предложат краткосрочни форми за повишаване квалификацията за работа в дигитална среда. Препоръчва се разработване от система от мерки, които да подкрепят интегрирането на дигиталния формат. Пълният анализ на изследването ще бъде представен в отделна книга през септември тази година.
