И тази година Сухиндол се покланя пред делото на загиналите въстаници в Априлското въстание и своя герой Русан Мирчев. Той е бил част от четата на Таньо Войвода, която влиза в България паралелно с тази на Христо Ботев.
Младият Русан Мирчев намира смъртта си на 34 години в неравен бой с турската потеря. Той оцелява при няколко битки, но след като четата на Таньо Войвода е разбита той се отправя към родния Сухиндол. Там се укрива два месеца, но е забелязан от турците. Предаден е от жител на малка махала, която се намирала край Бяла река, след което е заловен и убит. Турците го обезглавяват и забучват главата му на кол. Тръгват към Сухиндол, за да опожарят къщата му. Жителите на тогавашното село обаче умишлено не го разпознават.
Преди няколко години, по случай 140 години от гибелта на Русан Мирчев, беше направена и възстановка от клуб „Традиция“. В образа на Русан Мирчев тогава се въплъти кметът инж. Пламен Чернев.
„Тогава действително направихме възстановка, изиграхме самото разкриване на Русан Мирчев от турците, героичното сражение и неговата гибел. Имаше представители от Руското консулство, присъства и историкът проф. Пламен Павлов, присъстваха и учениците от Сухиндол. Решихме да поставим възстановката под наслов: „Трябва да се помни, трябва да се знае”. Днес повече от всякога имаме нужда да си спомним за нашите герои и да ги почетем. Във време на криза и социална изолация е хубаво да си припомним историята, както и хората на които дължим свободата си, сподели кметът инж. Пламен Чернев. По думите му историята понякога се забравя, затова е издадена и книга за Русан Мирчев- „Бунтовният син на Сухиндол”. Неин съставител и автор е правнукът на четника- инж. Станчо Мънков, а издател е „Абагар”.
След гибелта на Русан Мирчев се ражда и песен за героя:
„Отдолу идат сеймени,
сеймени бюлюкбашии –
юнашка глава носеха.
Цяло се село събрало
главата си да познае.
Никой си глава не позна…“
(„Песен за Русан Христов Мирчев“)
