Пътуването ни е ограничено заради епидемията от коронавирус, а излизането и влизането във Велико Търново става само със специални декларации. Навън природата мами с пролетната си пищна премяна, но ще трябва да издържим още известно време, преди да й се насладим. Все пак, пътешествията са възможни, макар и виртуални…
В специална поредица „Болярски новини” представя пътеписите на Жоро Хаджиев от красиви и забравени кътчета в района на Велико Търново, страната и чужбина. Невероятните снимки на пътешественика фотограф, който е и доайен на ендуро спорта в България, са придружени с исторически стравки и разкази на жителите им, което дава краеведски познания за населените места и провокира читателите сами да споделят своите спомени.
Днес пътуваме до село Тодювци – едно от приказните села в Еленския балкан. Защо са го наричали Малкия Букурещ и каква неземна природа крие районът наоколо. Потопете се в красотата на снимките и разказа на Жоро Хаджиев…
Спомням си като малък, когато дойдеше Възкресение, се събираше целият ни род, приготваше се агне, козунаци, яйца. Вадеше се някъде отвън огромна маса и тя се отрупваше със споменатите вече неща плюс пресни зеленчуци, откъснати току-що от градината, вино, бира, лимонада. Децата тичахме наоколо, закачахме се, всички яйца в купата бяха начукани от „боренето“… ей такива работи ставаха. Беше весело.
Миналата година, между две скучни агнета, реших да се поразходя накъдето ми видят очите, че да се освежа и разтоваря. Когато тръгна без посока, винаги инстинктите ме водят към Стара планина. Карайки така, неусетно се отзовах пред планината между Дъбово и Гурково. Реших да търся път към билото от Димовци. Нямах GPS, което беше хубаво, защото, когато си с приемник, винаги без да искаш се влияеш от него.
Отдавна се канех да пусна снимки от тази разходка, но все не им идваше реда. Ето, най-после им дойде времето, така че, ако нямате работа, тръгвайте с мен!
Великден е, но повечето храмове бяха затворени. Тази красива църква „Рождество Богородично“ се намира в Плаково и е строена преди 170 години от Колю Фичето. Никога не съм я виждал отворена.
За разлика от плаковската църква, храмът „Успение на Пресвета Богородица“ в Тодювци е отворен. В него няма никой, но на масичка във фоайето са оставени козунак и яйца, да се почерпят миряните.
„Успение на Пресвета Богородица“ е построена през далечната 1858 г. Ако покривът не е бил наскоро ремонтиран, тя навярно вече е щяла да бъде разрушена.
Пролетта се чувстваше навсякъде. Люляци и пролетни цветя бяха цъфнали из иначе пустите или полузапустелите села.
Тръгнах да търся път към билото от село Димовци. То се намира от запад на Гурково. Карах по черен път, който набързо ме изкара в най-дългото село на България – Пчелиново.
Хванах отново към Лява река, защото си спомних, че от там нагоре има път директно за билото и друг за Трявна.
Десният път ме изведе на езерото до хижа Грамадлива. Не е останало кой знае колко вече от него, а се е и затлачило от наноси.
Изгледи от околните хижи.
По-надолу из гората дивият чесън (левурдата) вече се бе появил.
Красиво беше по пътя!
Отделих се набързо от маршрута Ком-Емине, тъй като исках да сляза към Северна България.
Веднага надолу се мярнаха покривите на къщички. Логично бе това да е най-високо разположеното село в района – Горановци. То е разположено на много красиво място и е пръснато по откритите поляни и из близката гора. Тук махаличка, там махаличка …
Не знам колко постоянни жители има в селото, но много от къщите са възстановени и се поддържат, което е приятна гледка за очите. Тук дори празнуваха! Сега проверих, селото има един регистриран (1) жител!
Тук вече се спускаме надолу по пътя за Мишеморков хан. Появява се разруха за първи път.
Съвременни вили от Терзиевци – предградието на Мишеморков хан 
За да не излизам на асфалта, от началото на Мишеморков хан реших да хвана из баирите друг черен път, който ме отведе пък до Пирамидата. Селото е разположено точно над прохода Хаинбоаз.
Интересно селце е Пирамидата! Нямам представа, защо такова му е името, тъй като нямаше кого да попитам, въпреки, че повечето къщи из него са поддържани.
Тук хващаме билото, слизаме до Райковци и ще караме малко асфалт, за да не закъснеем за закуската в Тодювци.
По пътя ще е срамота да не спрем, за да заснемем тези красиви, но безлюдни селца. Те се намират между Прохода на Републиката и язовир Йовковци.
В Плаково има доста добре поддържани стари къщи, но има и много изоставени. Има и Плаковски манастир с много история и красива църква, но за него друг път!
Огромна къща, но скоро ще започне да се руши!
Огромна къща, но скоро ще започне да се руши!
Църквата „Рождество Богорогично“ от друг ъгъл. Личи си там, където е бутнал Колю Фичето!
Преди да стигнем язовир Йовковци, завиваме вдясно, за да не влизаме в Елена и да видим какво има в тази посока. Попадаме на Берковци.Караме по тесния стар път от живково време . Това е училище, което в момента пустее.
Вместо да тръгна по серпентините нагоре към Бадевци, подкарах уж по усет, направо по нов черен път, който след доста блъскане ме отведе чак в Яковци. Следващите снимки са направени около този път. Край Елена откъдето и да минеш, винаги има какво да видиш и заснемеш.
Следва ново отклонение вдясно, отново за да избегнем Елена и да видим нещо ново. Тук селцата и махалите са много. Буквално се преливат едно в друго и ми е трудно да ги назова, но отново е много красиво. Цветните килими по земята страхотно си пасват със старите керемиди на еленските къщи.
Багалевци – чорбаджийското село на района! Селото е забито (щях да напиша „на майната си“) много дълбоко в Предбалкана и е разположено на двата бряга на река Веселина. Има много новопостроени „стари къщи“, от които няколко, които са изключително добре направени, без да са кичозни. Браво! Ще ходя скоро да заснема подробно цялото село, защото заслужава! Има в околността и няколко автентични махали, които също заслужават внимание.
Карандили е малко селце, разположено на западния бряг на река Веселина. От пътя то се вижда като на длан.
Най-после сме в Тодювци! Селото има богата история, която може да се намери на различни места из нета, но за онези, на които не им се рови, ще направя кратко описание в резюме.някъде през XV век. Разбира се, че създателят му се е казвал Тодю. Той първо си построил къща в планината, но по-късно отчитайки важното, перспективно значение на комуникациите, направил още по-перспективен бизнес план за себе си и за синовете си, като им построил къщи до реката. После им направил и караджейка (малка речна мелница), но по стар български обичай синовете се скарали и се разделили. Така са се образували двата квартала на селото.
В края на турското робство в Тодювци е имало около 35 къщи. Къщите били двукатни, красиви и са му викали „Малкият Букурещ“. Какво признание само, а?! Селото е дало много жертви през войните, включително и по време на Велчовата завера (1835г.) – 22-ма убити!
Ето я и църквата на селото. Камбанарията пред нея (на по-предишната снимка) е внушителна! И в други фоторазкази съм показвал тези забележителности на Тодювци, защото заслужават!
Училището до църквата. За него за съжаление няма средства и въпреки голямата си история, то скоро ще се срути! На сградата на училището са поставени паметни плочи на Юрдан Ненов и поп Сава Катрафилов – учител, по-късно свещеник, революционер и член на щаба на Ботевата чета. Около този комплекс навреметое имало седем кръчми, правели са се по 7-8 сватби седмично. Сега сигурно не се прави и по една на година.
Има в тези стари църкви някаква атмосфера, която те кара да чувстваш преклонение и страхопочитение. Не може да се обясни точно, но ти го усещаш със сетивата си.
Стара стенопис, която е пострадала от влагата преди да ремонтират покрива на църквата. Жалко, била е прекрасна!
Надниквам и в училището. Тъжна родна картинка. Господ съм сигурен, че един ден ще ни накаже за този погром над училищата!
Хвърлям един прощален поглед назад и си представям колко оживено е било тук навремето.
През това време край мен преминават две деца и нарушават тишината. Те навярно са гостенчета, но и това ме зарадва. Не знам, дали в селото има в момента повече от 20 жители … чакайте, ще проверя и ще ви кажа!
Ура! Към 31.12.2016 са били 47, което при това обезлюдяване си е цифра! През 1934 г, са били 271 човека. От тогава насам, броят на населението прогресивно намалява, като най-големият срив е бил през 2000 – 2001 г. от 135 на 75 човека. Предполагам, че преди 34 г. навярно населението на Тодювци е било най-многобройно.
Ура! Към 31.12.2016 са били 47, което при това обезлюдяване си е цифра! През 1934 г, са били 271 човека. От тогава насам, броят на населението прогресивно намалява, като най-големият срив е бил през 2000 – 2001 г. от 135 на 75 човека. Предполагам, че преди 34 г. навярно населението на Тодювци е било най-многобройно.
Снимам няколко кадъра по пътя в дъжда, а всичко наоколо става още по-свежо. Само дето хората са кът.
Това е последният изглед от пътя към северните склонове на Стара Планина. Гледал съм от тук десетки пъти и все не ми омръзва!
След с.Тотювци е с.Дрента ,то е последното село в подножието на билото на Стара Планина.И с.Дрента е красиво и си заслужава вниманието.