февруари 23, 2024

Отварянето на парковете – първа крачка към нормалния живот. Преди повече от век търновци имали своите първи зелени оазиси

0

Затварянето на парковете и градините беше един големите проблеми, които наложи извънредното положение заради епидемията от коронавируса. Посещението на зелените кътчета е забранено и това предизвика голям отзвук сред хората в градовете, за които това е единствена възможност за разходка на открито, сред зеленина и цветя.  Днес премиерът Бойко Борисов обяви, че заповедта на здравния министър ще бъде променена и всеки кмет ще прецени кога да я приложи.

Велико Търново има своите зелени и цветни оазиси, създанени преди повече от век. Жителите на старата столица имали големия късмет тук да работят много добри озеленители и декоратори, които градили едни от най-красивите паркове и градини в страната.

Интересната история на търновските паркове и градини и кои са техните създатели разказва в книгата си „Споменъ за Търново” Катя Митова – Ганева.

По настояване на търновския кмет Панайот Славков някогашната Сарашка джамия, намираща се на площада пред Царевец, била съборена през 1892 г., а мястото превърнато в градина. Нарекли я Каябаш (край на скала). Тя просъществувала до 1910 г. Жертвана е заедно с красивата Часовникова кула, строена в 1872 г., за да се освободи терен за строежа на забележителната сграда на Окръжната постоянна комисия. Но  царица на парковете била Градската градина.

В годината, в която се създава, също през 1892 г., тя се намирала в покрайнините (днес МДТ “Константин Кисимов”). “Виновник” за прекрасния є вид е чехът Антони Новак, роден в с. Винорж, до Прага. Той завършва Земеделско-овощарския институт в гр. Трой, специализира цветарство във Виена.

Благодарение на своя приятел Карел Шкорпил през 1892 г. е поканен в Търново (по това време и Шкорпил е учител в Мъжката гимназия). Новак е назначен за “учител-градинар-декоратор” при Търновската община. Така в същата 1892 г. един от първите паркостроители в България полага началото на Търновската градска градина. Толкова красива била, че се превърнала в една от забележителностите на града. Красиви алеи, симетрично разположени, разделяли зацветените алеи и площи, покрити с уникални храсти и дървета.

Антони Новак на входа на новосъздадената от него Градска  градина в Търново.

В центъра бил разположен красив шадраван, който с подскачащата си вода и свежа зеленина създавал прохлада и бил любимо място за търновци в летните горещини.

Паркът разполагал и със собствена оранжерия, в която се продавали както саксийни растения, така и много рязан цвят, и всеки можел да си купи цвете, отгледано с много любов и внимание от десетината щатни градинари, работещи по поддръжката на градината. Но най-забележителното от парка бил интересният “Павилион”, построен през 1906 г. в горната част. Впечатлявал с интересната си архитектура от декоративни плетеници, с шпила над главния му вход, с чудесната тераса с масички и кокетна оградка. Красиви железни светилници с приглушената си светлина предавали още по-голям чар на това любимо за великотърновци кътче. За това, колко забележителна била Градската градина, говори и фактът, че при сватбеното посещение на цар Фердинанд с княгиня Мария Луиза през 1893 г. във Велико Търново талантливият декоратор Антони Новак е награден от царя с орден “За граждански заслуги” ­ четвърта степен, за “сполучливо изграждане на парка”. Той станал толкова известен като паркостроител в страната ни, та през 1895 г. Варненската община го ангажира за уреждане на забележителната за всички българи Морска градина, на която той посвещава целия си живот.

Честване Деня на детето в Градската градина пред Павилиона, 1933 г.

Голяма е ролята и значението на великотърновския театър за духовното израстване на нашите съграждани, но едва ли си е струвало да се унищожи точно това великолепие, за да се изгради точно на това място сградата на театъра (официалното откриване е на 4 юни 1971 г.).

Но съдбата отново докарва Антони Новак във Велико Търново. На 6 май 1935 г. с изключителна тържественост са открити два паметника в града ­ “Паметник на падналите воини във войните 1977­78, 1912­1913 и 1915­1918 г.” добил гражданственост по-късно с името “Майка България”, и обелискът “Велчова завера”. Красивият паметник “Майка България”, ситуиран в самото сърце на нашия град, е изграден по проект на известния скулптор Светослав Йоцов. При самото откриване внушителната композиция е заобиколена само с голяма тревна площ, която по-късно се превръща в чудесна градина и става най-честият ориентир за великотърновци и гостите им. Известният ни съгражданин Леон Филипов е автор на проекта на металната оградка, която съществува и до днес, а Антони Новак през 1936 г., с помощта на Общината, прави всеобщото залесяване на градината. Осемнадесет вида храсти и тринадесет вида редки дървета правят парка уникален с изключително богатия є дендрологичен състав. Новак експериментира с индийското растение лагерстремия, която отглежда във Варненската морска градина и което с успех отглежда при търновските атмосферни условия в парк “Майка България”. Голямо е разнообразието от иглолистни дървета ­ обикновен и сребрист смърч, лиственица, конколор, тис и др. Мимозата, секвоята, калифорнийският кедър, китайският мехурник, магнолията са редки видове, които са истинска наслада за очите със своята красота и екзотичност, и много малко са парковете, които могат да се похвалят с това разнообразие. И до днес, благодарение на грижите на специалистите, тези видове са запазени.

Паметникът “Майка България”, 1935 година.

Вече повече от 50 години великотърновци се радват на най-големия (над 40 дка) парк, носещ името на мястото, на което е създаден ­ “Марино поле” ­ някога пазар за добитък, плодове и зеленчуци.  Едно неугледно, кално и буренясало пасище. Едва след 1885 г. се застроява този квартал на Велико Търново, който също носи името Маринополски (Марнополски, Мариянополски, Морнополски и др.).

Съвременния си вид тази част на града придобива след 1944 г. С Министерско постановление № 460 от 10 юни 1952 г. се насърчава цялостната дейност по озеленяване на населените места. Общинският народен съвет по този повод разработва специален план за облагородяване на града през периода 1953-­1960 г. Основната задача в програмата е изграждането на централен градски парк “Марно поле”. През пролетта на 1953 г. този кът за отдих се започва и към средата на 1954 г. паркът в основни линии е готов. Планът е изработен от Главпроект ­ София, а за богатото растително многообразие спомага новосъздаденият тогава декоративен разсадник в Дълга лъка, разположен на повече от 20 дка. За красивите цветни алеи тогава се грижи отдел “Паркове и украса” към предприятието “Комунални услуги и благоустройство”. По-късно по проект на арх. Стефан Георгиев се изгражда много красив шадраван, за който по-възрастните жители си спомнят с умиление. Този парк, който повечето днешни търновци помнят под името парк “Толбухин”, е променен. Построените каскади и водоскоци преобразиха в известна степен вида му. Всяка година сред неговия цветен килим и невероятна зеленина прохождат и се отглеждат голям брой бъдещи строители на старата столица. Освен за децата парк “Марно поле” е любимо място и за възрастните, за влюбените, за учениците, за всички.

В най-новата история на града ни възникват още паркове ­ паркът “Дружба”, паркът в лозето на Н. Габровски, парк “Света гора”, редица нови цветни алеи и градинки красят най-новите квартали на нашия град. Те внасят толкова уют и красота, преобразяват коренно средата ни, променят настроението, правят живота по-красив и пълноценен. Да се чуди човек откъде взимат сили рушителите на това природно чудо… А какво по-хубаво от това, да превърнеш любимия си град в градина.

 

 

 

 

 

 

 

 

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *