Знаем ли кой е Никола Пиколо и каква е тайната на неговата личност, пред която се прекланя научният свят на Европа?
0
д-р Атанаска Стамболийска, Регионален исторически музей – В. Търново
Вървейки от площад „Велчова завера” в посока крепостта „Царевец”, на около стотина метра, е оформена една от многобройните зелени точки на града. Върху нея е издигнат паметник на Никола Пиколо. Фигурата е изправена гордо, като в едната си ръка държи свитък. Изваяната фигура, има своя тайна, която колко ли наблюдателни търновци са забелязали? Тази тайна може да бъде разкрита, като се проследи неговия живот!Кой е Никола Пиколо, познават ли търновци неговата история, съдба и житейски път? Човекът, който впечатлява със знанията и трудовете си европейската научна мисъл в началото на XIX. Пред когото научният свят в Европа се прекланя.
Нека да започнем отначало, защото важни са основите, върху, които после времето, труда и характера на човека надграждат, за да го формират като личност.
Непознатият за част от търновци Никола Пиколо е роден на 15 ноември 1792 г. в дома на богатия търговец Сава х. Илия (Казанакли)и съпругата му Теодора (Буюклюоглу). Смята, се че родната му къща се е намирала в непосредствена близост до църквата „Св. Спас” (в района на Регионална библиотека „П. Р. Славейков”). Първоначално учи в гръцкото училище в родния си град. Още от малък впечатлява с ученолюбието си и със стремежа си към знания. Това не остава незабелязано и той продължава обучението си в Букурещ. Този етап се превръща в крайъгълен камък в неговия живот. В гръцкия лицей в Букурещ младият търновец попада в плен на богатата антична гръцката култура. Отдава се напълно на нейното изучаване и я овладява до съвършенство. Ненавършил още пълнолетие Никола Савов е учител по френски език в лицея. Според някои мнения именно в лицея Никола получава прозвището Пиколо, т.е. малък, и оттогава се налага, мнението че това е заради ниския му ръст! И тук отново да се върна на неговия паметник с гордо и високо извисяващия му се ръст. Минавайки, всеки ден покрай него, ми прави впечатление,че скулпторът въобще не го е изобразил дребен на ръст, а напротив, висок и величав! Дали не може да се приема мнението,че получава прозвището си, поради факта, че твърде малък започва да преподава в престижния лицей? Оставям всеки сам да стигне до своята истина!
Обучението и преподаването в гръцкия лицей в Букурещ му дават отличен старт в научното израстване. Следващите моменти от живота му ни го представят като всестранна, дейна и космополитна личност. Известно време преподава гръцка история във висшето училище на остров Хиос. За кратък период живее в Одеса, където ръководи местният гръцки театър, който поставя и две негови авторски творби „Леонид”и „Смъртта на Демостен”. Подпомага българското образователно дело, като изпраща книги за търновските училища. През 1820 г. заминава за Париж и Лондон, където като член на гръцката организация „Филикиетерия”има за цел да подготви английското обществено мнение в подкрепа на гръцкото освободително движение. Взема участие в гръцкото въстание през 1823 г. Никола Пиколо израства пред нас не като скучният кабинетен учен, заровен в дебели книги, а като личност интересуваща се от проблемите на своето време, стремяща се с дейността си, с мнението си, да даде своя дял за на развитието на обществото.
Научният му път е впечатляващ – Никола Пиколо е доктор по литература и професор по философия. Като стипендиант на Йонийската академия следва медицина в Париж, Болония и Пиза. Практикува в Париж. Лекар и главен инспектор на училищата и болниците в Букурещ. Сътрудничи на научни издания, гръцки вестници и списания. Владее старогръцки и латински език, новогръцки, френски, италиански, английски, румънски, руски и немски език.
От 1840 г. до края на живота си живее в Париж, където изцяло се отдава на научните си занимания,като по-голяма част от времето си посвещава на класическите изследвания. Изключително богатите му знания по старогръцки език и старогръцка литература да дават възможността да възстанови много авторски текстове от Древна Елада. Със изключителните си познания на класическата филология, той е високо ценен сред кръговете на европейската научна мисъл.
Съвместно с д-р Петър Берон развива активна публична дейност по време на подписването на Парижкия мирен договор в полза на освобождението на българския народ. Материално подпомага българските студенти, учещи във Франция. Завещава 12 000 франка за търновските училища и 1 500 франка на църквата „Успение Богородично” в Търново. Погребан е в парижкото гробище „Пер Лашез”на 16 март 1865 г.
Никола Пиколо, чието сърце започва да тупти в Търново, в поробена България, успява със силата на амбицията, трудолюбието, стремежът към знания, отдаденост към различни каузи и благотворителна дейност, да се превърне в онази личност, която е високо ценена от европейския научен елит. Търновецът, с българско сърце, успява с живота и делата си да покаже, че човешкият дух не може да бъде спрян,и за него няма граници.
