На 6 май 1935 г. откриват Паметника на победите в Търново. Красива ученичка става прототип на Майка България
0
Най-впечатляващият и запомнил се от великотърновци празник 6-ти май Деня на храбростта, е този от 1935 година. В града са устроени грандиозни тържества, посветени на 100-годишнината от Велчовата завера, освещаването на обелиска на площад “Батенберг”, а кулминация е откриването на “Паметникът на победите”, познат като паметник “Майка България”, разказва в книгата си „Споменъ за Търново” Катя Митова – Ганева .
За мащабността на тези тържества на 4, 5 и 6 май говори факта, че повече от 30 000 души гости от окръга и страната посещават града. Присъстват много високопоставени гости и трима министри – великотърновеца ген. Рашко Атанасов, министър на вътрешните работи, ген. Тодор Радев, министър на просветата, и Стойчо Мошанов, министър на народното стопанство.
Началото на изграждането на емблематичния за Търново паметник “Майка България” е в далечната 1926 г., когато на 9 март се свиква общоградско събрание в салона на “Модерен театър”. Инициатор е дружеството на запасните офицери “Бунар Хисар”, в което се заражда идеята да се отдаде почит на воините, които във войните за национално обединение не познават нито едно поражение и записват светли страници във военната ни история. На събранието се избира 11- членен Комитет за въздигане паметник за всички паднали воини за освобождението и обединението на българското племе офицери, подофицери и войници от Великотърновски окръг през войните 1877-1878, 1912-1913 и 1915-1918 г. и му възлага набирането на средства за паметника.
Комитетът определя като най-подходящо място центъра на площад “Марино поле”. На 19.04.1926 г. Общинският съвет отстъпва безплатно определения терен, а на заседанието си от 27.06.1927 г . решава “площадът пред Девическата гимназия”, където се предвижда строежът на паметникът, да се именува “Площад на победите”.
Най-трудно е събирането на средства. Но навсякъде Комитетът среща искрено разбиране и съпричастност. Подетата акция по набиране на средства за фонд “Постройка паметник на падналия воин от Търновския гарнизон” добива всенароден характер. Започват да се разиграват томболи с ценни предмети като парите постъпват във фонда. Пристигат дарения от обществени организации, дружества, училища, общински съвети, банки, земеделски кооперации, фабрики от окръга, граждани. Великотърновската окръжна постоянна комисия дарява 100 000 лв., Дружеството на запасните подофицери подарява 30 000 лв. През периода на строежа на паметника Общинският съвет гласува и превежда във фонда 65 000 лв. През 1927 г. училищата устройват по една платена забава и сумите отново се изпращат в Комитета..
Когато сумата нараства се решава, че може да се пристъпи с наличния капитал към строежа на паметника и се обявява конкурс на 25.03.1927 г. Прецизното жури е затруднено от големия брой представени проекти 30, които са с високо художествено и естетическо качество. Първа премия е предоставена на Светослав Йоцов от София възпитаник на Художествената гимназия в Лайпциг.
Въпреки голямата конкуренция, проектът на Йоцов впечатлява с великолепния ансамбъл от шест бронзови фигури подчертаващи идейността в архитектурната и скулптурната част, действащи на окото поразително и грандиозно. Доминираща е скулптурната фигура на коленичила жена олицетворяваща Майка България. В дясната си ръка тя държи наведено знаме в знак на скръб към загиналите в бран воини, очертали с безкръстните си и незнайни гробове границите на Отечеството. С лявата ръка поднася лаврово клонче в прослава на воинската доблест. Прототип на тази жена е ученичката от Девическата гимназия по това време е Катя Петрова Кавалджиева, родена през 1911г. в Търново, сестра на известния търновски художник Владимир Кавалджиева. Толкова красива и изящна е била и нейната хубост не убягва от професионалното око на скулптора. Освен, че вгражда образа й завинаги в паметника, тя става негова съпруга и създават едно чудесно семейство.
Основният камък на паметника тържествено е положен на 23 септември 1928 г. Строежът по различни причини се проточва, за да стигне заветния 6 май 1935 г. До 2 май във фонда по строежа постъпват дарения в размер 1 842 844 лв. За постройка на паметника до тази дата са изразходвани 1 738 055 лв.
Парадът, по случай тържествата.
Целият град участва с ентусиазъм в подготовката на тридневните тържества. Търново е потънало в красива украса, зелени гирлянди опасват паметника, изработени са много популярните по това време художествени арки. Едно неочаквано природно явление разтревожва организаторите и гражданите на Велико Търново. На 2 май 1935 г. градът се събужда побелял от сняг, с натежали гирлянди и украси. Но тази природна изненада си отива само за един ден и с нея си отиват тревогите на съгражданите ни. За празника изгрява слънце, което прави тържествата още по-хубави и примамливи.
Ген. Иван Радев реже лентата за откриване на “Паметника на победите”.
Великотърновци няма да забравят и чудесното факелно шествие на 5 май вечерта от паметника “Майка България” до площад “Батенберг”/Баждарлък/, където се освещава обелиска по случай стогодишнината от Велчовата завера. Изработен е от архитектите Васильов и Цолов, а скуптурната част от Мина Иванов.Върху пиедестал се издига една колона – обелиск с височина 8,50 м., направена от арбанашки камък. На източната страна релефно са изобразени символите на заверата: евангелие, меч и кръст, а отдолу ръце, стремящи се към евангелието, меча и кръста вечния копнеж на народа. Под него надпис: “На мъчениците от Велчовата завера 1835 г.” На другите страни са изписани имената на част от участниците в заверата, доказали своята готовност за саможертва пред олтара на Отечеството.
Тържествата във Велико Търново намират голям отзвук в цялата страна. Хиляди са гражданите желаещи да посетят нашия град и видят новооткритите паметници. По този повод общината успява да уреди билетите по БДЖ , от което и да е населено място до старата столица и обратно от 24 май до 9 юни, да бъдат намалени със 70 % и дава прекрасна възможност да се посетят новооткритите забележителности на града.