Мила Милчева
Извънредното положение ще падне на 13-ти май, но разхлабването на мерките вече е факт. Нищо общо няма Велико Търново с това, което се виждаше преди двайсетина дена. На фона на опустелите улици, сега картинката е друга – народ, коли, оживление…
Като че ли градът си поема въздух след това, което преживя, макар и някак неуверено и все още плахо. Маските вече не са задължителни, но почти 80 на сто от хората продължават да си ги носят на открито. Ами такива сме си, като ни се нарежда нещо, е трудна работа да го спазим. Но като си го решим ние, е друго… Дистанцията обаче откровено я отсвирихме. Днес дават пенсиите и хората на големите опашки пред банките и пощата повече се вълнуваха от това кой е наред, отколкото на какво разстояние са един от друг.
Протестът на ресторантьорите и собствениците на заведения, който трябваше да се проведе днес, не се състоя. Повечето заведения работеха с маси на открито. Други се подготвяха за отваряне. В част от обектите се спазваше правилото масите да са на 1,5 метра, в други не. Много великотърновци с радост за пръв път от два месеца седнаха да си изпият кафето навън. И някак напълно нормално приемаха факта, че ги обслужват сервитьори с ръкавици, маски, а някои дори с шлемове. И аз се възползвах от тази възможност. А кафенето в „Марно поле” ми се стори като на „Шанз – Елизе”…
Парковете са отворени за посещения, но си останаха пусти до обяд. Вероятно причината е, че пейките още ги няма.
Затворени и на места напълно опразнени магазини по главната улица напомнят, че ни помете вихрушката на икономическата криза. Няма наплив и в търговските обекти за дрехи и козметика. Виж, на пазара е друго нещо. Като че ли половината Велико Търново се беше изсипало в пазарния ден, за да се снабди с разсад за домати, цветя в саксии, зеленчуци за салати и други жизненоважни продукти. Вече няма декларации и КПП-та, а селските дворове чакат! Охранители на тържището има в изобилие, но кой може да озапти порива на свободата?
Градът се връща към нормалния си ритъм. А в пълните градски автобуси, които до скоро пътуваха почти празни, усетих с мило чувство онези познати миризми, които ми напомниха предкарантинния период. Е, поне се научихме да си мием ръцете…
