Днес е Денят на Европа. Много преди да бъде създаден Европейския съюз обаче, един търновец пренася духа на Стария континент в сърцето на България, в родния си град Търново. Това е Методий Хаджипетков – една изключително интересна и колоритна личност в новата история на града.
Едва ли има по-отворен, по-предприемчив и амбициозен човек, така отдаден на родния град, със съществен принос в икономическото и стопанското му развитие, популярен както в търговския свят, така и в обществения живот, пише в книгата си „Споменъ за Търново” Катя Митова – Ганева.
Роден е през 1861 г. в семейството на търновския търговец Хаджи Петко Косев. Майка му Теодора Кисимова е дъщеря на Георги Кисимов търговец, абаджия, участник във Велчовата завера. Тя е известна с бродирането на икони с материали, доставени от Йерусалим. В края на живота си става монахиня.
Методий Хаджипетков завършва взаимното и класно училище “Св. Кирил”, но още от дете е ангажиран в галантерийния магазин на баща си. Малкото и паметливо дете често го придружава на панаирите до Ески Джумая, а по-късно като юноша самостоятелно пътува до Цариград, Будапеща, Виена с препоръчителни писма до някои големи, талантливи търговци.
Надделява желанието му да учи и склонява баща си да замине за Одеса. Малко известен факт е, че първият задграничен паспорт, издаден на търновец, е този на Методий Хаджипетков във връзка с пътуването му до Одеса и носи датата 12 септември 1878 г.
По настояване на баща си скоро се завръща в Търново и развива активна стопанска дейност. Методий Хаджипетков вероятно е търновецът с най- многобройните пътувания из Европа Цариград, Виена, Берлин, Хамбург, Нюрнберг, Галац, Пеща. Виждайки нещо ново и впечатляващо по света, той се старае да го внедри в родното Търново. През 1886 г. фабрикува полезната синилна хартия (индиго), което е истинска революция в живота на съгражданите ни, както и разноцветните мастила, производството на които усвоява в Германия. След посещението си в един стар манастир близо до Виена остава възхитен от качеството на 50-годишното манастирско вино. Особено го впечатлява рекламният етикет на бутилките. Връщайки се в Търново, започва да произвежда наши вина в бутилки и първи въвежда етикетирането на бутилките с надпис “Старо натурално търновско вино 1890 г.” С тези вина участва в голямото международно търговско изложение в Лиеж (Белгия) през 1905 г.
Методий Хаджипетков със своя бициклет
През 1882 г. находчивият търновец произвежда в Свищов първата българска лимонада. В далечната 1895 г. купува содена машина за пълнене на сифони, снабдява се със специалните шишета и започва да черпи търновци със студена газирана вода, като всички европейци по това време.
Благодарение на предприемчивата му натура внедрява какви ли не новости в нашия град. Магазинът му на пл. “Баждарлък” бил съсредоточие на всякакви европейски стоки. При многобройните си пътувания той сам закупувал и снабдявал с чер хайвер и руска водка от Одеса, пури от Хамбург, риба от Франция, коняци и ром от Бордо, маслини от Испания, сирене от Швейцария и Холандия .
Дори Европа се оказала тясна за неговата душа. През 1893 г. търновецът е един от малцината българи, дръзнали да пресекат океана и да “открият Америка”. Методий Хаджипетков посещава Ню Йорк, Вашингтон, Филаделфия и прочутия Ниагарски водопад. Попада сред пъстрата въртележка на Чикагското всесветско изложение, докосва се до всевъзможните чудеса на техниката, изпитва удоволствието да се потопи в един „нов свят“. През това знаменателно задатлантическо пътешествие Методий се среща с именития ни писател Алеко Константинов. В своята книга “До Чикаго и назад” за бележития търновец той пише следното: “Влязохме в турския ресторант. Запознах се с един търновски търговец г. Х. Петков (забравих му името). Той самичък, без да знае думица от някой чужди език, тръгнал от Търново и през Хамбург и Ню Йорк стигнал благополучно в Чикаго. Любопитен! И от любопитство беше събрал адресите и рекламите на всички експоненти в изложението; напълнил цял сандък с реклами. За каква потреба му са не ми е известно: може би ще направи подробно описание на изложените предмети, нещо, за което аз не бих се заел”.
Като човек с широки интереси, той открива лятната градска градина на Марно поле, бирария на Боруна, а през 1927 г. и първото голямо казино.
Методий Хаджипетков е изявена обществена личност във В. Търново. Избиран е за общински съветник. Той е един от първите туристи в града. През 1905 г. е сред първите организатори по направата на удобни пътеки за туристите около руините на дворците на българските царе на Царевец, на хълма Трапезица и Света гора, както и залесяването им.
Той донася в Търново първите обувки с кънки и шейна. Кънките му дават възможност да открие в старопрестолния град първата ледена пързалка по замръзналата Янтра. Но най-голямата му страст са били внесените от него т.нар. бициклети, английско производство, марка “Паяк” (колелета с голямо предно и малко задно колело). Той е човекът, внесъл първия велосипед в България през 1883 г. Това му дава възможност да стане инициатор и създаде първата колоездачна група в страната, сред която е включил и първите две жени колоездачки своята сестра Кинка и съпругата си Недялка.
С колоездачната група.
