Заради развален асансьор, 16-сет годишният Ради, който страда от мускулна дистрофия, не е излизал навън от миналата година

„Мечтая един ден да проходя и да стана археолог. Но сега в момента най-голямото ми желание е да мога да изляза навън на чист въздух, защото не съм мърдал от вкъщи вече  няколко месеца…“

Това сподели пред „Болярски новини“ 16-годишният Радослав Борисов от Велико Търново. От години Ради и майка му Светла водят неравна битка с жестоката болест мускулна дистрофия, но сега имат и още един проблем. За решението на който трябват едва около 3 000 лв., но семейството не разполага с нито един излишен лев. Впрочем проблемът засяга още няколко семейства, но в тези трудни времена се оказва, че никой не може да отдели средства за ремонт на стария асансьор в жилищния блок на ул. „Мармарлийска“ №10 в старата столица.

Ради живее на седмия етаж. Преди, макар и трудно, е излизал редовно на чист въздух. С количката, по асансьора и рампата на първия етаж, за която преди години софийски бизнесмен дарява средства. От ноември миналата година обаче момчето не е прекрачвало прага на апартамента, тъй като елеваторът е развален. Да се мисли за нов е абсурдно, казва майката на Ради. И допълва, че за осемнадесетте семейства от входа се оказва непосилна задача да отделят пари дори и за основен ремонт на стария.  А той е нужен не само сина й, но и още трима души от входа, които са с ТЕЛК…

 „Преди два месеца кандидатствахме за средства по една социална програма. Трябваше да се намери решение до 12 май, но сега, заради извънредната ситуация, никой не е наясно какво  и дали някога въобще ще ни отпуснат пари за ремонт“, признава Светла. Която стоически изкачва и слиза на ден по няколко пъти пеша седемте етажа, за да може да напазарува от магазина, да отиде до аптеката или да свърши някаква работа. Синът й обаче е принуден за стои затворен между четирите стени. И единствената му „разходка“ е от време на време до…терасата.

Иначе за болестта и лечението на Ради медиите са съобщавали със съпричастност не веднъж. Диагнозата му изисква специални грижи, рехабилитация, масажи, скъпи лекарства, а майка му е негов личен асистент. Благодарна е на учителите му, които до преди няколко месеца са идвали вкъщи, за да му преподават уроци, благодарна е и на всички хора, които през годините са помагали на детето й с различни средства.

„От 2013 до 2017 г. пътувахме за лечение няколко пъти в Израел, но парите не стигат, защото на всяко ходене са ни нужни 30 000 лв. Бяхме стопирали развитието на болестта, но сега отново даваме назад. Ради не може да ходи, не може да става, много трудно се изправя напред, не може да вдига ръцете си – само леко ги мести“, обяснява Светла.

И чистосърдечно разказва, как на месец семейството може да разчита на по-малко от 800 лв. Заплатата й като личен асистент е в размер на 532 лв. , получава и детски добавки, а Ради взема инвалидната от 165 лв.  Момчето обаче приема много скъпи лекарства – витамини, и специална добавка, кутийката от която за 21 дена струва 35 евро…

 „Харесва ми да уча. Много ми вървят разказвателните предмети – история география, физика, химия и особено литература. По литература съм много добър. Чета много енциклопедии. Понякога рисувам, понякога играя на телефон или таблет. Много се впечатлявам от всичко, свързано с динозаврите и мечтата ми е да стана археолог“, казва Ради. И показва безценен подарък от Софийския университет  – кутийка с фосили. Подарили му я от музея във висшето учебно заведение при посещението му на място преди година…

Снимките са от преди няколко години. Днес Ради е по-голям, но болестта му напредва…

About Post Author