Храмов празник има една от най-красивите църкви във Велико Търново „Св. св. Кирил и Методий”, с която Колю Фичето се титулува архитект

М. Милчева

Възстановяването на храма е приел като своя лична кауза народният представител Станислав Стоянов

Днес българският народ  и православната ни църква почитат Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий. Храмов празник има и едноименната църква в старинния квартал „Варуша” във Велико Търново.

Храмът е построен през  1861 г.  Той  е първият в търновската духовна околия, който носи името на Св.св. Кирил и Методий, и е първата църква с лята камбана. Тя се е намирала в камбанарията, изградена през 1885 г. В нея има часовник, който отмерва всеки половин и кръгъл час. Църквата е известна и с това, че е първата, с която Колю Фичето се титулува архитект и след този градеж става майстор.  Това е и едно от най-красивите негови творения. Иконописците са от Трявна. Красивият и богат иконостас е дело на резбарите от Калофер Тодор Несторов и Иван Стрелухов  – ученици на Ботю Петков, баща на Христо Ботев. Те участват в подготовката на Априлско въстание. През април 1876 г. са сред четниците в Дряновски манастир и сред жертвите на революцията.

Храмът е уникален и с това, че в неговата килия е роден Петко Рачов Славейков.

В богатата му история се крие и разказ, че именно в тази църква са опяти обесените участници в Априлското въстание през 1876 г, сред които Бачо Киро, Иван Панов Семерджиев, Цанко Дюстабанов, Еким Цанков, свещ. Иван поп Петков и други. Според народната памет, когато увиснали на бесилото, турците не позволявали гериоте да бъдат свалени от него за назидание. Будни българи обаче, с хитрост успели да убедят властта, че мъртвите могат да вампирясат и благодарение на това, телата им били пренесени в храма, където били изпратени по християнския обичай с опело. Те били погребани малко по-нагоре от църквата, а признателните жители на Търново по-късно издигат  в центъра на града обелиск в тяхна чест, известен като Паметника на обесените.

Църквата „Св. св. Кирил и Методий” е обявена за архитектурен паметник на културата от национално значение. Имала е купол и камбанария, които са разрушени от земетресението през 1913 г. и до днес не са възстановени.

Възстановяването на куполите, ремонт на вътрешната фасада и стенописването е приел като своя лична кауза народният представител от ГЕРБ Станислав Стоянов. Една от причините е, че той и семейството живеят в красивия квартал и е съпричастен с всички проблеми и радости на местната общност. Стоянов е известен със своя родолюбив дух и участие в много патриотични инициативи.

С негови средства и с помощ от съмишленици се изготвя проект за реставрацията, чийто автори са арх. Донка Колева и инж. Евгени Тотев. След като проектът бъде готов, той ще бъде внесен за съгласуване в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Ще се направи количествено-стойностна сметка за финансиране и ще се търсят средства за реставрацията, посочва Стоянов, който е член на църковното настоятелство вече над 13 години. С лични средства той е подкрепил изработването на портата на храма, както и надписите над нея и на самата църква

С ремонта на емблематичния храм се ангажира и кметът на общината Даниел Панов. Той вече изпълни един от предизборните си ангажименти, а именно Общината да отпусне средства за ремонт на друга забележителност в квартала – Народно читалище „П. Р. Славейков”, което тази година има 100-годишен юбилей.

С 13 000 лева ще бъде извършен цялостен ремонт на покривната конструкция на сградата . Поне още толкова са осигурени от читалищното настоятелство, Станислав Стоянов и съидейници, за саниране на читалището, което ще има нова фасада след приключване на дейностите.

снимки: Грета Костова – Бабулкова

https://starotarnovo.blogspot.com

https://www.facebook.com/starotarnovo/

 и архив „Болярски новини“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!