Млад лекар предлага на родители да направят кооперация за гледане на деца. Д-р Тодор Димитров се върна от Австрия да работи в МОБАЛ
0
Мила Милчева
“Здравейте, сънародници, родители с малки деца! Търся да наема къща с градина в селата Присово, Самоводене, Малък чифлик или изобщо в околностите на Велико Търново – за живеене, както и за сформиране на детска кооперация за гледане до 5 деца от 2 до 5 години. Идеята е да си организираме сами грижата за децата, като родителите се редуват в провеждането на дневните занимания, когато не са работа. Ще сформираме график на заетост и в дните / нощите, когато някой не може, другите ще поемат. Като едно голямо семейство. В дните, когато никой не може, ще включим избран от нас детегледач. Важното е децата да растат на чисто място, да бъдат занимавани и обучавани в стила на игра, природосъобразно. Ако имате такава къща или сте такъв родител моля свържете се с мен!”
Това послание отправи в социалните мрежи Тодор Димитров. Написаното предизвика разнопосочни реакции, някои хора го подкрепят и окуражават, други са скептично настроени към идеята му.
„Болярски новини” се свърза с Тодор Димитров, за да разкаже той по-подробно за идеята си.
Д-р Димитров е роден във Велико Търново, завършил е Медицинския университет във Варна, работил три месеца в Бърза помощ на областната болница „Д-р Стефан Черкезов”, после заминал за Австрия, за да специализира. Според изискванията на Австрийската здравна камара, специализацията му изисква работа в различни болници, с цел натрупване на опит. Медицината е универсална наука, но всяка болница и всеки регион има своите специфики, обяснява медикът. Той избрал да се върне за една година в България, защото го усеща като дълг, а в същото време е директен опит с живота и работата в страната ни.
Сега се е изолирал в къща под наем в село Присово, въпреки че има възможности за оставане във града. Тъй като са разделени с жена си и се редуват в отглеждането на детето, сега е негов ред да гледа 3-годишната си дъщеря Рая. За майката това пък е първата възможност да обърне внимание на своето професионално развитие, което за съжаление сега е непосилно в условията в родината. Не останах в апартамент в Търново, защото не мога да си представя, че по време на карантината детето ми ще стои затворено между четири стени, казва Димитров. На двора в селската къща има дръвчета, трева, чист въздух и малката се чувства чудесно.
Рая се чувства чудесно в селската къща в Присово
Именно тук се родила идеята за това заедно с други родители на малки деца да създадат споделена услуга за взаимопомощ при отглеждане на малчуганите.
“На 1 юни трябва да започна работа в ортопедията на великотърновската болница и ще съм ангажиран целодневно. Искам детето ми да расте сред свои връстници, но някак не ми допада идеята това да е в детска градина, в която има поне още 20-30 деца с един или двама учители. Те имат един начин за отглеждане, който може да не ми хареса.”, казва Димитров.
А и на запитванията до детските заведения , му отговорили, че все още няма яснота те кога ще бъдат отворени, също, че места няма.
Идеята за родителските кооперативи не е моя, подобни съдружия има не само в чужбина, но и в България. Събират се семейства, които на приятелски начала си помагат в отглеждането на децата, посочва Тодор Димитров. Кооператив в условията на село дава възможност на децата директно да имат контакт с животинки, растения в градината, катерене на дърво, вместо на изкуствена площадка, слушане на истински птичи „рецитали”, а не на записани. Точно в селския двор децата могат да видят, че вкусните ягодки не са просто от пазара, а те са първо цветчета, после зелени плодчета и чак накрая, когато ги изчакаш достатъчно, са червените, вкусни ягоди, които всеки обича. Това всичко е невъзможно в условията на една градска детска градина. Децата са нашето бъдеще и тяхното гледане е не просто наглеждане, а отглеждане. Възпитанието по този начин формира нужните качества за личности, които биха ускорили трансформацията на света ни в по-устойчив такъв, убеден е медикът.
Той признава, че има роднини, които могат да му помогнат в грижата за детето, но не иска да ги притеснява, защото това е доста ангажиращо. А и аз търся симбиоза, а не вид зависимост. Сигурен съм, че има и други родители като мен, които или са разделени, или и двамата работят, или имат необходимост децата им да бъдат в подходяща среда , посочва д-р Димитров.
Той не се притеснява, че създаването на своеобразната детска градина ще доведе до проблеми със здравните власти. “Мислил съм по този въпрос, но става дума за следното: aз и вие имаме деца, искаме те да се събират заедно и ако аз имам по-голяма къща и по-голям двор, то защо да не ми дойдете на гости и децата да си играят. Ако имате нещо да свършите, аз мога да ги гледам, ако имам място, ще ги сложа да спят на обед, ще им сготвя и т.н. Съответно когато аз съм дежурен, вие можете да останете с децата и да ги занимавате, обяснява той.
При една стандартна детска градина се изисква наличието на трета инстанция, която да гарантира на родителите, че се спазват конкретни норми и която при оплаквания на родителите, да коригира, санкционира детската градина. В нашия случай ние един на друг сме си коректив и ако дадено семейство не е доволно с нещоу може да го сподели, да го обсъдим и преработим и в крайна сметка ако няма компромис, те са свободни да напуснат, разсъждава Димитров.
Той вече водил разговори с едно приятелско семейство, което е подкрепило идеята му, надява се и други родители да се присъединят. Мисля че това е смисълът на социалните мрежи и самоинициирани фамилни организации – да събират хора, които не са имали друг вариант да се срещнат, но имат сходни виждания и интереси, казва докторът. Има и друго – толкова големи и хубави къщи по селата пустеят, това е шанс да възродим някоя от тях, допълва той. Това е пример за една наистина необходима социална иновация, която, ако се приложи в различни места из страната, би подпомогнала развитието на селата.
Д-р Тодор Димитров коментира и ситуацията с коронавируса, заради която е в изолация в селската къща. Преди да замине от Aвстрия, провинция Форарлберг, болницата му била преструктурирана само за прием на болни от коронавирус. Реално почти нямахме работа, защото се оказа, че заболелите не са толкова много, споделя Тодор Димитров. С колегите и приятелите в Австрия много говорехме за това, че трябва да си помагаме, да се подкрепяме и всички бяха доста оптимистично настроени, признава медикът. Направило му впечатление, че мерките в България са доста по-сериозни, a хората доста по-наплашени. Например КПП-та в Австрия не е имало, или ако е имало, са били само в Тирол. Парковете и градинките за деца са били затворени, но тъй като Австрия е планинска страна, там рядко се ходи на градския парк, тъй като планината е техния парк, а достъпът до нея бил разрешен.
От нашето жилище там, а то не е единственото такова, започваше пътечка за планината, и ние редовно бяхме сред природата. Нямаше никакъв проблем с останалите хора, ако се срещнехме на пътека, просто единият човек се отклоняваше, поздравявахме се от разстояние и продължавахме разходката, казва Димитров. Той бил много учуден, като разбрал, че Витоша е забранена за посещения. София е единствената столица в Европа, която има планина, но хората не можаха да се възползват от чистия въздух и природата, посочва Тодор Димитров.
От друга страна България обяви по-рано от Австрия извънредно положение, осъзнавайки че сме по-бедна държава и не можем да си позволим логистиката и здравните придобивки на по-богатите и това в крайна сметка има за момента положителен отзвук. България не трябва да копира от останалите държави, а трябва да изгражда своя позиция по всеки въпрос, съобразно своите си особености. Един казус обаче остава за мен неизяснен. Защо трябваше да бъдат затваряни детските градини? Например в Австрия те не затвориха, а беше лимитиран броя на децата,така че само тези деца, на които родителите им продължават да работят в условията на извънредно положение, да могат да ходят на детска градина.Например с баща полицай и майка лекар. Дори да имате баби и дядовци, те не бива да виждат внуците си, защото теоретично могат да бъдат заразени. Децата с особени нужди също продължиха да ходят на училище и детска градина в Австрия и Германия. Яслата на болницата, където работех, също продължи работа, разказва докторът.
Д-р Димитров искрено се надява, че идеята с детския кооператив скоро ще сработи, за да може на 1 юни да започне работата си в ортопедията на МОБАЛ. Ако не успее, е готов да остане един месец без работа и да постъпи в отделението на 1 юли, като през това време ще се грижи за дъщеря си и ще търси варианти.
