Доброто е живо! Отец Зоран предвижда към социалната кухня да отвори кабинет за безплатни медицински и зъболекарски услуги
0
Мила Милчева
Социалната кухня на отец Зоран Мамучевски в храма „Свети Три светители“ в Горна Оряховица възобнови дейността си след отмяната на извънредното положение. Шест дена в седмицата тук получават топла храна над 80 бедни и бездомни хора. Преди четири години започнахме едва с двайсетина човека – само в неделя, после и в събота, и така станаха шест дни от седмицата, в която работи трапезарията. Само понеделник е почивен ден, защото тогава пристигат доставките на продуктите, разказват отец Зоран и съпругата му Бранислава, която е и негова презвитера. Тя е и координатор, и основен двигател на кухнята.
Днес посетителите на трапезарията получиха рибена чорба. Повечето от тях, след като си вземат съдовете, пълни с вкусната супа, остават в китното дворче на черквата, за да си поговорят. Признават, че се чувстват като у дома си тук и не спират да хвалят отец Зоран и жена му.
В менюто, което изготвяме за целия месец, присъстват както постни, така и месни ястия. Приготвят ги две готвачки, които работят на смени. Всичко – и продуктите, и заплатите на готвачките, се осигурява от дарители и спомоществуватели. Ако не са тези хора с наистина големи сърца, тази наша инициатива нямаше как да бъде реализирана, казва отец Зоран.
Той признава, че се притеснява от толкова много медийно внимание, защото е напълно чужд на суетата. Не прави нищо, за да получи благодарности, нито пък цели да с пише за него.
През целия си живот отец Зоран следва евангелския принцип „правете за хората това, което искате да ви се случва”. За мен доброто е едно – това е Христос. В човешки план доброто е, когато от сърце правим нещо, за да помогнем на друг. Кръстът има хоризонтална и вертикална линия, защото едната символизира отношението ни към Бога, нагоре, а другата – отношението ни към хората. Ние винаги трябва да се стараем да правим добро за хората и да помагаме на тях, посочва отецът.
Неговата голяма надежда е и други свещеници в региона да поемат подобни инициативи като тази със социалната кухня и вярва, че това ще се случи.
Отец Зоран и Бранислава не спират с идеите си как да направят живота на най-бедните, самотни и страдащи хора малко по-добър.
Преди няколко дена, когато още имаше извънредно положение, при мен дойде възрастен човек, който трудно говореше. Разбрах, че няма кой да му постави инсулина, защото съпругата му е приета в болница и той е съвсем сам. Обиколил няколко медицински центъра, но навсякъде му отказали. Когато дойде да търси помощ в църквата, беше на прага на инсулинова криза. Аз по образование съм медицинска сестра и му сложих лекарството, разказва Бранислава.
После сторила това още няколко пъти. Записала човека в кухнята и днес той дошъл да й благодари, защото жена му вече е вкъщи и ще има кой да му помага. Това окончателно затвърди моята и на Зоран идея да отворим тук кабинет за безплатни медицински и зъболекарски услуги. Имаме дарение – един зъболекарски стол, вече водихме разговори с наши приятели доктори, които изразиха готовност да ни помогнат, разказват семейство Мамучевски. Идеята им тук хората, които нямат възможности, да получават елементарна медицинска помощ и зъболекарски услуги. Повечето от ползвателите на кухнята живеят на ръба на оцеляването . Някои от тях имат много ниски доходи, или изобщо нямат такива, в къщите и апартаментите им няма ток и вода. Много драматични съдби имат и преживяваме всичко това с тях, казва Бранислава.
35-годишният свещеник от Македония отец Зоран Мамучевски, който е завършил Института за православни християнски изследвания в Кеймбридж, но избра да остане в Горна Оряховица, се радва на обичта и признанието на миряните. Именно с помощта на горнооряховци той успя да съгради върху едно бунище, заринато със спринцовки на наркомани, православния храм „Свети три светители“. За хората в квартала той не е само духовен водач, но и приятел, изповедник, опора…
Свещеникът е родом от македонския град Берово. Завършил духовната семинария в Скопие. След това поискал да учи в чужбина и предпочел Румъния, но духовният му баща – Струмишният митрополит Наум, го посъветвал да продължи богословското си образование в България. Нямало място в София и младежът се записал във Великотърновския университет. По препоръка на бившия декан на Богословския факултет Димитър Попмаринов заминал да уча магистратура в Англия. Там с Бранислава за пръв път станали родители. Били на кръстопът – дали да останат в Англия, дали да се върнат в Македония, или да дойдат в България.
Игуменът на православния манастир в Есекс, архимандрит Захария, посъветвал Зоран Мамучевски и съпругата му да се завърнат в България и той да поеме своя път на служението. През 2012 година го ръкоположили за свещеник и великотърновският митрополит Григорий го изпратил в Горна Оряховица. Не познавал никой, но много искал да построи храма, затова обикалял по фирми и спонсори. Въпреки, че не го познавали все още, много хора се отзовали – кой с каквото може.
После се родила и идеята за социалната трапезария.
А иначе красивите Зоран и Бранислава живеят като много млади хора. Освен, че се радват на трите си прекрасни деца – две дъщери и син, те карат мотори, велосипеди, учат танци, спортуват активно. Бранислава също е възпитаник на ВТУ, откъдето има две магистратури – по международни икономически отношения и по човешки ресурси.
И двамата не спират да мечтаят, но не за материални неща и лични облаги, а за това как да помогнат на колкото може повече хора. И за пореден път благодарят на всички дарители и спомоществуватели, които ги подкрепят.
