Българският модел за справяне с кризата с COVID 19 е най-успешен, според изследване на студенти от ВТУ
0
Бъдещето принадлежи на политически форми с по-централизирана власт, с по-стегната структура, чието управление ще бъде в ръцете на изключително тесен и подбран елит, а не на демократичното мнозинство.
Това е само един от изводите от научно изследване на студенти от специалностите „Политология“ по дисциплините „Геополитика“ и „Теория на международните отношения“ във ВТУ. Под ръководството на доц. д-р Ангелина Марковска те изследваха рефлексиите на младите българи по отношение разместването на геополитическите пластове, международната политика и политически стратегии вследствие на пандемията от COVID 19. Според тях това не е просто глобална здравна криза, а разрасна глобална икономическа и политическа криза, която безпрецедентно повлия върху почти всички области на живота.
Проучването е проведено от 13.04.2020г. до 30.04.2020г. и съдържа общо 17 въпроса, на които са отговорили 212 младежи между 18 и 34 годишна възраст. Настроенията сред тях са много динамични и разнообразни. Повечето анкетирани са привърженици на идеята за категорични промени в геополитически аспект. По-голямата част от респондентите (29,5 %) са на мнение, че САЩ ще променят политиката си по отношение на Китай, като използват ресурсите си по-ефективно за балансиране срещу позициите на Китай, което ще е за сметка на оттегляне на САЩ от глобалната си ангажираност в някои части на света.
Нагласите спрямо ЕС и неговата цялост са в полза на запазването му, но на цената на известни промени в статута на някои от държавите членки. Политиките на ЕС в обстановката на пандемия и не/оказаната помощ на страните членки в борбата с вируса са довели до трайно влошаване на отношенията и загуба на доверие между партньорите в ЕС. Въпреки това, преимуществено по-големият дял от респондентите (52,4%) смятат, че след трайното нормализиране на обстановката, ЕС няма да се разпадне, но със сигурност ще настъпят драстични промени в неговата структура, като е възможно и други страни да го напуснат.
Преобладаващото мнение (41%) е , че в близко бъдеще можем да очакваме настроения за дистанцираност на държавите от членство в общи организации или международни съюзи. Това, според студентите политолози, може да бъде обяснено с факта, че някои от международните съюзи, всъщност не успяха да помогнат на членовете си за справяне в кризисната ситуация. 32,5% пък смятат, че държавите ще се ориентират към търсене на подкрепа от своите съседки, което неминуемо ще доведе до създаването на силни и устойчиви регионални съюзи.
Относно предпочитаната форма на държавно управление, тук се наблюдава многообразие в позициите на младите хора, с подчертан уклон към налагане на по-централизирано управление, в това число и президентската република (32,5%). Следващата група е на респондентите заявили предпочитания към запазване на либералната демокрация – 24 ,4%. За тях няма директна връзка между формата на политическо устройство и развитието на заразата. 15, 3 % от анкетираните дават своите предпочитания на президентска република като бъдеща форма на управление. Авторитаризмът се оказва привлекателен за 10,5% от младите хора на възраст до 25 години.
Като най-успешен модел за справяне с настъпилата криза вследствие на пандемията от COVID 19 е определен този на България (27,3%), следвана от Китай (26,8%). 20,1 % от анкетираните симпатизират на германския модел, а 14,8 % предпочитат този на Швеция.
„Безспорно резултатите от анкетата сочат към формиране на нагласи за промяна сред младите хора България, отчасти желана, отчасти наложена. Ще се появят нови играчи на геополитическата сцена, които няма да пропуснат възможността да се възползват от създалия се вакуум, като ще търсят възможности за превръщането си в регионални сили.
Геополитическите размествания и глобални промени, неминуемо ще се отразят и върху човешката психика, а от там и върху нагласите за политическо поведение. В тази връзка, младите политолози заключават, че налагането на новия световен ред няма да започне с промяна в политическите форми на управление и политическите отношения, а с промяна в мисленето, възгледите и ежедневния живота на всеки един обикновен граждани. Само чрез активна гражданска позиция и отговорно поведение промяната след пандемията от COVID 19 ще е осъзната и безболезнена“, коментира изследването доц.-д-р Ангелина Марковска.
