Адв. Мирослав Евтимов: „За да излезем от кризата, Община Велико Търново трябва да се опита да привлече малки, екологично чисти производства с европейски инвестиции!“

Мирослав Евтимов е завършил “Право” във ВТУ. Има магистърски степени по специалностите “Европеистика” и “Международни отношения”. Докторант е по политология в периода 2012-2015 г. с дисертация “Политическо лидерство в Арабския свят”. Има професионална квалификация “Мениджър в международния туризъм” и следдипломна професионална квалификация по “Право на Европейския съюз- практически възможности на националния юрист”. Хонорован преподавател е в катедра “Политология, социология и културология” на Философски факултет при ВТУ. Работил е като юрисконсулт в НАП. Владее гръцки, сръбски, арабски, италиански език. С него разговаряме за икономическите последици от кризата с коронавируса.

-Как се отрази на местната икономика извънредното положение и ситуацията около коронавируса?

-Много тежко, както на местния бизнес, така и на общинските бюджети и на джоба на всеки обикновен човек. Велико Търново като община трябва да намери своето място и готовност  да се адаптира към новата ситуация. Слава Богу, че сме малко засегнати от към самия здравен проблем. Ще ни се наложи да живеем с това, важното е да се успокоим и като икономика, и общество да се пренастроим. Според мен много голяма грешка на Националния оперативен щаб, които иначе се справи със здравната част, е че се насади страх, който се отразява и върху работоспособността на хората. Друг голям проблем е, че мерките бяха наложени много рязко и икономиката – в точа число и световната, колабира. Доста е сложна ситуацията и тук. Да не се лъжем – Велико Търново го очакват сравнително трудни икономически времена. Дълго време нашият град се изграждаше като образователен, културен и туристически център, което е нещо много хубаво. Част от дохода на хората беше основно от наеми, но намаляването на естествения прираст отиването на децата да учат в чужбина или в други градове, и завръщането на студентите по домовете в резултат на пандемията, категорично сви това средство за доход. Крайно време е в Търново да се разбере, че наемите не бива са основно перо във формирането на семейния бюджет. Няма как, това са икономическите реалности и те не могат да се променят. Студентите си тръгнаха и проблемът с многото свободни квартири стана изключително актуален и той ще продължи и занапред. Освен това наемите на търговските обекти трябва да бъдат свалени. Вярно, това ще намали доходите на собствениците на имоти, но пък те ще са сигурни, а не нулеви и освен това ще се създаде възможност на бизнеса да се рестартира. Големите наеми са една от пречките за развитие на бизнеса. На следващо място Велико Търново се възприе като туристическа дестинация, което е много добре, респективно много от фирмите изградиха т. нар. социални зони – това са ресторанти, фитнес зали, където се вложиха много средства и това е добре. Но туризма се оказа най-засегнатият бранш, а туристите трудно ще се върнат и то за кратък престой. Така че голяма част от тези хотели и заведения не се знае колко време ще им трябва, за да изплуват от кризата и тук също трябват големи трансформации. Друг проблем е кадровия човешки ресурс, човешкият фактор, тъй като много хора вече са съкратени. Това бяха хора, които знаеха производствения процес, дори в най-малкия детайл на своята професия – говоря за обслужващия сектор. Сега тези хора не могат да бъдат върнати в този капацитет. Част от заведенията работят с по-малко от половината персонал. Част от тези хора, след стреса, който преживяха, трудно ще се върнат в същия работен ритъм отпреди. Те са притеснени и от новите санитарни изисквания, които е ясно, че са напълно необходими…

-Какво трябва да се промени?

-Програмата 60/40 не даде очакваните резултати. Едва 53 млн. от планираните милиард и половина, които бяха обявени от правителството са усвоени. Едва ли и много търновски фирми са се възползвали от тази мярка. Крайно време е самите предприемачи в Търново да заработят като едно бизнес семейство, тук е ролята на браншовите организации. Като цял бих откроил тази на ресторантьорите и хотелиерите, които се оказаха най-потърпевши , но инициативите на хора, като Петър Стефанов и колегите му – да намерят общ план за излизане от тази криза, дават резултат. Ако и другите браншове си подадат ръка, могат да се намерят по-бързи и адекватни решения. Когато има обединени действия на цели браншове, тогава и резултатите, и натискът към общините, държавата и дори към Европа, би бил много по-ефективен. Аз работя предимно с корпоративни клиенти и виждам, и препоръчвам, че групите за натиск са много ефектни. Трябва най-сетне Търново да започне бързо да усвоява средства по линия на европрограмите, тъй като богатите европейски страни не могат да поддържат предишния стандарт. Голяма част от работниците, които бяха в Западна Европа, няма да се върнат там, тъй като те вече не са желани. Европа ще прехвърли някой свои производства на Изток, с което тя ще реши редица свои проблеми на местно ниво. Тъй като Азия и Африка са сложни в икономически и политически аспект региони, то Източна Европа е много благодатно място за това. Нашата община трябва да следи тези процеси и да се опита да привлече малки производства, които да са екологично чисти и да отговарят на нашата  инфраструктура и потенциал. Това би довело до инвестиции, сигурност и заетост на търновци. Да можем да се възползваме от все още съществуващите програми, тъй като парите, които Европа ще задели за различни фондове и програми все повече ще намаляват. Ще има ново преразпределение на евросредства и тук е много важно нашата община да успее да привлече дори и малко средства и да ги използва адекватно, тъй като те биха дали старт за едно ново начало. Няма какво да се заблуждаваме – трябва по някакъв начин да рестартираме нашата икономика. Само туризъм и наеми неможе! Трябва малки производства. Нужно е общината да изгради политика за развитие на местната икономика и бизнес средата. Много по-лесно е за един французин да дава хиляда лева заплата в България – цифрите са съвсем хипотетични, отколкото хиляда евро на същия българин във Франция. С оглед на разтоварването на западните икономики и прехвърляне на средства тук, общината трябва да се стреми към приличане на такива средства. Да се направи колкото се може по-свободна стопанската инициатива и на местните бизнесмени, които да възродят своя бизнес и да създадат нов бизнес – особено среден и дребен. Общината трябва да направи срещи с местния бизнес – от най-обикновените производители на банички и закуски, от дребните баничарници до разбира се големите предприятия и да види къде и с какво да е полезна за развитие. Защото всеки един запазен и още по-добре нов бизнес ще реши част от социалния проблем, с който се сблъсква и общината и държавата.

-Вие първи в страната въведохте четири дневна работна седмица и шест часов работен ден. Какви са резултатите от този социален експеримент?

– Това даде много положителен ефект. Оказа се доста продуктивен и устойчив. Дори и в тази криза запазих всички служители в кантората. Не спряхме работа, работихме и в режим онлайн. В този сектор на услугите това е напълно възможно. Ще преструктурирам много от дейностите, но това е заложено още в началото на годината. Ще привлека по-широк кръг консултанти, а не толкова юристи. Самият аз още от месец март участвам в консултиране на проекти за преструктуриране на бизнес и нови бизнес идеи…

About Post Author