2 юни - Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България
Гробището на женския манастир “Свети Никола” в Арбанаси е приело тленните останки на известния търновски поборник Йордан Недев Йорданов Инджето. Там внушително се издига неговият надгробен паметник, при това много добре запазен и до днес. Изработен е от тъмносив гранит, в чудесна пирамидална форма, с ръчно изрязан стилизиран християнски кръст. В красив шрифт е издялан следният текст: “Юрдан Юрданов Инджето, роден във Велико Търново на 28 декември 1843 г., починал на 16 май 1918 г. Х. Венета Юрданова Инджова, родена Панайотова, родена през 1844 г., починала на 21 януари 1920 г.”, пише в книгата си „Споменъ за Търново” Катя Митова – Ганева.
Трогателен е текстът и на гърба на паметника, подписан от съпругата му, чийто тленни останки са положени на същото място. “Юр. Юр. Инджето вземал активно участие в борбите за нашата черковна и политическа борба, като участник в четата на Х. Димитър и Караджата през 1864-65 г., водител на самостоятелна чета през 1866 г., участник в четата на Христо Ботьов през 1876 г. Ранен, хванат и хвърлен в зандани, гдето го сварило Освобождението ни. Съпругата му Х. Венета е понесла мъжествено всички гонения и мъки, на които е била подвъргната през време на мъжовото є въстаничество.” Над този вълнуващ текст са поставени две много добре запазени снимки на Инджето от по-младите му години, като на едната от тях е заснет с пет ордена на ревера.
Надгробният паметник на Инджето в Арбанаси.
Личността на Йордан Йорданов Инджето заслужава да се припомнят някои любопитни факти от живота и делата му. Самият Раковски при една от срещите им в Букурещ на 21 май 1865 г. го нарича Индже “за да не се губи името на Инджето”. Той взима активно участие в борбите за нашата черковна и политическа свобода, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1864-1865 г., водач на самостоятелна чета през 1866 г. Много са и срещите му с апостола на свободата Васил Левски.
Съществена е ролята на Инджето в дейността на Търновския революционен комитет, в подготовката и сформирането на Ботевата чета. При превземането на кораба “Радецки” той е този, който “хвърля шапката си, нахлува калпака, съблича горното цивилно облекло, остава с красивата четническа униформа, изважда револвера си и заема мястото на машиниста.”
Така фактически цялото управление на кораба му е поверено, заедно с другия Ботев четник от нашия град Сава Пенев, който поема кормилото. А братът на Инджето Петър Йорданов е член на Щаба на Ботевата чета и загива при една от битките. Йордан е ранен и оставен в една колиба по пътя към Вола, където турците го откриват и осъждат на доживотен затвор в Мала Азия. Амнистиран е през 1878. Борческата му душа не остава равнодушна и към първата война за национално обединение Сръбско-българската от 1885 г. Заедно с Йордан Странджов дават средства и сформират втората доброволческа чета от нашия град, не случайно наречена “Христо Ботев”, с която участват в сраженията при Пирот.
Снимките са от надгробния паметник на Инджето и съпругата му в Арбанаси.
Има един много любопитен факт, свързан с тази личност това е инициаторът, който за пръв път отбелязва 2 юни като ден на Ботев и загиналите за свободата в далечната 1877 г. Традиция е съществувала сред великотърновци да се събират семейно не само по лозята, Мармарлия, Дервентските чешми и манастири, но и в старата баня Баш-хамам, чийто собственик по това време е Инджето. Той и съпругата му приготвят чудесна вечеря и канят на 2 юни свои близки семейства и съмишленици. За това ни съобщава в спомените си великотърновката Пенка Генова на страниците на Общински вестник “Велико Търново”. “В него време народът не съзнаваше голямото значение за това славно празнуване преминаването на великия български син Христо Ботев и неговата вярна дружина на българската земя. …За пръв път бе празнувана тая дата 2 юни във Велико Търново в старата баня Баш-хамама. Бай Юрдан започна да ни обяснява значението на празника, после как се запознал с Христо Ботев в Букурещ, как Ботев бил много въодушевен да жертва младост, здраве и живот за свободата на скъпото му отечество, как в най-критичния момент на мизерното им материално положение се явила жена му Венета”. Увлекателно разказва за това “как са слезли на Козлудуйския бряг, как паднали всички на колене и целунали свещената за тях земя, за която отивали да умрат, как са стигнали до Вола, как паднал Ботев…”
Пенка Генова си спомня екзалтирания разказ на бай Йордан, който се пренасял мислено в онази епопея от въстаническия живот и с налени със сълзи очи приканвал поканените да вдигнат чаша за упокоение борческия дух на скъпия и незаменим герой Христо Ботев и за другарите загинали заедно с него, както и за здравето на малкото останали живи поборници. Тържествената вечер, организирана от бай Юрдан и неговата съпруга Венета, завършила с хоро, извило се около двора на прочутата търновска баня.
Тържество по повод 2 юни пред Паметника на обесените във Велико Търново, 1932 г.
