В Пушево се тревожат – от незапомнени времена плантацията от „жабите” не разцъфтя навреме
Мила Милчева
Че в Пушево растат екзотични мексикански кактуси, отдавна не е новина. Новина е обаче, че за пръв път от незапомнени времена, плантацията от красиви растения не цъфна навреме. Четири мандата съм кмет, тук е родното ми място, но такова чудо не помня, кахъри се кметският наместник Юлия Костадинова.
Кой ли не се е извървял тук, за да се диви на природния феномен. Няма медия в региона и в национален мащаб, която да не е изпращала свой екип в местността Дола, за да снимат красивите жълти цветове. Е, оказва се, че има такива като мен, които не са посещавали това място и затова с нескрит интерес следвам Юлия Костадинова по тясната пътечка към плантацията. А тя не спира да се чуди защо тази година кактусите не са в пълния си блясък по това време на годината. Времето ли ги уплаши, коронавирусът ли, не знам, казва приказливата селска управничка.
В дола край реката, непосредствено в подножието на поляната с кактусите, заварваме група от над 40 бодри търновски пенсионери, които са тук на кратка екскурзия. Те са се настанили около чешмата, наречена „Бисерна вода“. Водата е много хубава, но не е лековита, разбулва една от селските легенди Костадинова. Затова пък мястото е неземно красиво и е предпочитано за разходка. Тук идват цели семейства, приятелски компании, спортисти с велосипеди, гости на местните хора.
Тайни, загадки, легенди и откровени щуротии съпътстват произхода на кактусовата плантация в Пушево. Никой не знае кога точно са се появили туфите от необичайните за Балканите кактуси. Местните жители отдавна са свикнали да ги сродяват с Мексико, въпреки че никой от тях даже не е помирисвал екзотичната страна. Причината е, че кактусите са от вида Опунция (Opuntia) и родината им е именно Мексико.
Една от историите, които се разказва тук е, че старото име на селото е Гурбетчийско и негови жители са ходили на гурбет по Северна Америка. Възможно е някой да е донесъл семена или цяло кактусче, да го е захвърлил наоколо – и ето ти – плантация. Истината е, че този вид растения се въдят много лесно и не искат никакви специални грижи. Тъй като в началото думата кактус не била позната, пушевчани ги кръстили „жаби”, заради зелените им широки листа.
По това време на годината тук е пожълтяло от цветове, това, което виждате сега, нищо не е, продължава да се кахъри Юлия Костадинова. Тя с усмивка приема и твърденията, че кактусите могат да се ядат. Една година имахме неблагоразумието да кажем, че от тях става и ракия, че като ни нападнаха…, смее се тя. А иначе жената почти е станала ботаник покрай атракцията и вещо разяснява спецификата на този инвазивен вид за нашите географски ширини.
Според друга местна легенда кактусите са пренесени от неясна сила, за да бъде предпазено селото от зло. Народният фолклор пояснява, че бодливите пазители са точно на входа на селото, там закачат на острите си бодлички всички лошотии и злини, за да не влязат в населеното място. Говори се също, че плантацията е и естествена преграда пред змиите, които не смеят да преминат през нея и да стигнат до къщите.
В графата „щуротии” със сигурност влиза историята, че над Пушево прелетял извънземен кораб, откъдето поръсили кактусовите семена. Защо им е трябвало на братята извънземни да правят това, не е ясно.
От легендите, преданията и извънземните, се разговаряме с кметицата за далеч по-земни и реални неща. Като това, че по време на извънредното положение от 140, жителите по настоящ адрес скочили над 200. Много били и временно пребиваващите от цяла България. Тази епидемия е страшна, но имаше нещо мило покрай нея, което се случи с хората. Като че ли се върнахме към родното, към корените си, преосмислихме приоритетите си, разсъждава Юлия Костадинова. Тя не може да скрие радостта си, когато говори за най-голямата си гордост – младите семейства, които са избрали да заживеят в Пушево. Когато аз станах кмет през 2008 година, тук нямаше никакви деца. Сега си имаме вече осем, блестят от радост очите на кметицата. Младите хора дават живот на селото, те идват често при мен, говорим си, споделяме си хубави неща и проблеми, казва Костадинова. Дори наскоро един от новите жители подарил на кметството нова компютърна конфигурация, която била много необходима за административните работи.
Костадинова е доволна и от това, че улицата, на която живеят семействата на четири от децата, е ремонтирана по програмата „Местни инициативи”. Отсечката била само пръст и кал, но вече има чисто нов асфалт. Точно там се намира и английската „колония” в Пушево. Три английски семейства живеят постоянно в селото, други чужденци имат къщи, но не са целогодишно тук. Един от любимците на местните хора бил чернокож поданик на кралицата, който реставрирал една от старите къщи, но за съжаление се разболял и скоро не се бил мяркал.
Около къщите на агличаните свети от чистота. Общинските части от пътя са окосени и почистени. За разлика от съседните участъци, които граничат с дворовете на наши сънародници. Българите трудно се хващат да оправят нещо, което не е тяхно, англичаните разсъждават по друг начин, разказва ни Юлия Костадинова, докато ни показва дворовете и домовете на британците. Казва, че се разбира с тях на българо-английски и с помощта на ръцете. Чувства си ги като свои хора. Преди време се запалила къщата на единия от заселниците. Пожарната дошла навреме и огнеборците си свършили перфектно работата. Докато гледах пламъците, плачех, а той ме успокояваше, че всичко ще е наред, спомня си кметицата. После мъжът й целувал ръцете и лично написал благодарствено писмо до пожарната, като заявил, че работата им е на световно ниво.
И за друго са доволни пушевските англичани. Родителите на дете, което учи в училище „Вела Благоева“, не можели да се нахвалят от нивото на образователната ни система, от учителките и от ръководството на школото.
Зелените площи извън частните имоти са окосени и поддържани. За съжаление, не навсякъде в селото е така…
Британците, освен много кучета, гледат в дворовете си и кокошки. Дори и през ум не им минава, че могат да ги заколят, обяснява кметицата. За тях това е пълен абсурд…
Чужденците ремонтират къщите, като запазват автентичната архитектура. В тази сграда в центъра обаче сложили типични малки английски прозорчета, които не са характерни за региона.
След няколко крачки се озоваваме пред красива и спретната двуетажна къща. В двора й шета Анка Аврамова.Тя е снаха в Пушево, с мъжа си се грижат за имота, като така осмислят пенсионерския си живот. Трудим се много, но ни е приятно, казва жената, която ни кани в двора, за да ни покаже фантастичната си цветна градина. Всичко е направено с много вкус, любов и труд. Това си личи и в опънатите по конец домати, чушки, боб, картофи и лук в зеленчуковата градинка. Едвам се чуваме от лая на огромно куче, което не е доволно, че сме нахлули в имението му. Верен пазач, хваля го аз. Ами той наистана се казва Верен, смее се Анка.
Истинска цветна приказка е градинката на Анка Аврамова.
И тя, и кметицата, ни обясняват, че почти няма къща в селото, в която която да не се гледат цветя. Жените са непрекъснато в някакво негласно съревнование коя ще отгледа по-кичести и разнообразни китки. Може би затова от всички огради по улиците надничат огромни гроздове алени трендафили, а зад мрежите се вижда цяла феерия от рози и други летни цветя.
Кучето Верен не спира да лае като истински верен пазач на дома.
Освен изкусна стопанка и домакиня, Анка се оказва и талантлива певица в местната група, сформирана към читалището. Готвят се за ново участие и тя е изнесла на слънцето да се проветри автентичния, над 100-годишен сукман, който е част от униформата на състава. Има и още по-стари носии, близо 200-годишни, които жените са извадили от сандъците на баби и прабаби, разказва Анка. За разлика от много пенсионери, тя не иска да чува разговори за болести, ниски пенсии и други проблеми, а бърза да ни покаже арката с розите, които е направила насред двора си. За да им се радва и да й е леко на душата…И запява: „Изгубил си Жечко булката, тук търси, там търси, няма я…”.
Анка пее в групата с автентичен, над 100-годишен сукман.
Тръгваме си от гостоприемния дом на Анка, а по пътя кметицата споделя мечтата си да види всички улици в селото оправени и с нов асфалт, за да са спокойни хората. Надява се и да се намерят средства за общинските отсечки, особено тази от Шемшево до Пушево, на която след зимата са се отворили огромни дупки. Трябва да има добра инфраструктура, за да идват все повече млади хора тук. Защото Пушево е един рай, казва Юлия Костадинова. Какво по-хубаво за едно дете да расте сред тази красива природа, да диша чист въздух, да яде екологична храна, да познава животните, растенията, разсъждава тя.
Непосредствено от последните къщи на селото започва гората, а поляните ухаят на билки.
Освен красива природа, Пушево е известно и като мелничарското село на България, защото тук е построена първата промишлена мелница.
Една от къщите, чиято стопанка си отишла от този свят, но цветята в градината й продължават да цъфтят. Дъщеря й е в Италия, а имотът е пуст и тъжен.
През цялото време на разходката из Пушево небето се мръщи и всеки момент се кани да завали. Първите капки падат точно, когато си тръгваме. Отнасям със себе си мириса на билки, ароматни треви, напоен с мирис на дъжд въздух и няколко упорити трънчета от малкия кактус, който си вземам за спомен. Нека да ми е, защото в Пушево си пазят растенията строго и не са много доволни, когато някой си позволява да им ги краде…
