С шест бента за 2, 1 млн. лева през 1966 г. са планували да направят реката плавателна
Търновския клон от Българския народен морски сговор организира много разнообразни събития през 20-те години на миналия век – спортни, туристически, образователни, културни, благотворителни… Младежите от спортния легион към местния клон участват в различни състезания по гребни спортове и печелят отличия. Членовете на търновската организация са и едни от първите, закупили две лодки, които много са им служили. Всичко това заслужено им създава име на едни от най-активните в страната. Тези интересни сведения разказва в своята фейсбук страница Деян Димитров,а източник на информацията му е сайтът „Старо Търново“. Младият мъж не живее в България, но живо се интересува от историята на Велико Търново. Снимките от пристанището, които не са известни и разкриват една много любопитна страна от развитието на града, са на колекционера Павел Енчев и на „Старо Търново“.
Най-значимо е създаденото с много ентусиазъм и доброволен труд от търновци речно пристанище на Янтра, с две тераси и голям площад към него. През 1923 година там е хвърлен кръстът на Богоявление. Пет години по-късно в Търново е организиран събор на Българския народен морски сговор, където се поставя въпросът за излаз на страната ни на Бяло море, разказва Димитров.
С шест бента за 2, 1 млн. лева през 1966 г. са планували да направят Янтра плавателна. Идеята се заражда през далечната 1966 г, когато Тодор Живков и наследилият го като председател на Общонародния комитет за развитие на Велико Търново Пенчо Кубадински, планират да превърнат реката в туристическа атракция. Това сочат протоколите от третото заседание на комитета, проведено през далечната 1966 година.
Тодор Живков е предложил във Велико Търново да се направят атракции с цел привличане на туристи в старата българска столица, която е уникален синтез между природна среда и исторически паметници и трябва да се превърне в символ на славната история на Родината. „Др. Живков е харесал видяното в няколко града на ГДР, където подобни реки са направени плавателни”
През 1923 г. в Търново е бил създаден даже и Български народен морски сговор. Организацията имала за цел популяризирането на плавателността на река Янтра и пълноценното използване на голямото водно богатство. По нейна поръчка в град Варна била построена първата спортна лодка в България за 6 гребци, с което се слага и началото на водните спортове по река Янтра.
Намеренията са били покрай бреговете да бъдат направени стени, които заедно с бентовете биха контролирали нивата на Янтра. Съоръженията е трябвало да имат и друга функция. Тъй като историята показва, че почти ежегодно реката причинява огромни щети след прииждане, когато водите й се вдигали с по 6 – 8 метра.
Според първоначалните проекти, които впоследствие са били предложени и допълнени от главния проектант на града Никола Николов, първият и последният бент в чертите на града е трябвало да се намират в началото в близост до сегашния Южен пътен възел и в подножието на ул. „Опълченска”.
Бент № 1 се предвиждало да се построи срещу гара „Трапезица”, но за него няма проект през следващите 5 години. Бент № 2 се разполага срещу фабриката за текстил „В. Мавриков”. За него има проект, а самото строителство възлиза на 1, 2 млн. тогавашни лева. Тъй като работата по обновлението на Царевец и останалите културни паметници е достатъчно много, е решено строителството му да започне през 1980 година, когато се довърши крепостта. За останалите съоръжения първоначално са отпуснати 100 хил. лв. на СМУ „Мостстрой”.
Другият – трети бент, който е започнат, е в района на Балдуиновата кула. Той също е трябвало да бъде завършен до 1981 г. Четвъртият бент е планиран в района на някогашния квартал на Велико Търново – „Трудов фронт”. Според изчисленията е трябвало да струва 800 хил. стари лева. При цена за литър бензин около 60 стотинки, хляб – 30 стотинки, билет за пътуване – 6 стотинки, за времето си тази сума е била колосална. В документите от заседанието е отчетено, че петият бент, който е срещу жп пансиона, е построен, а шестият, който е планиран в района на сегашния Южен пътен възел – срещу централната гара, също чака да бъде направен.
Част от бентовете са направени, но в момента са неизползваеми. Някога имаше пристан с лодки и водни колела срещу Бирената фабрика, разказва и историкът Иван Панайотов, чиято страст е колекционирането на стари пощенски картички от различни периоди на нашата история.
Гребната база беше срещу Бирената фабрика. Имаше две лодки. Морският клуб тренираха, ходеха на състезания. Ние, малчуганите, бяхме щастливи, ако ни позволяха да опитаме да гребем, разказва и друг известен великотърновец – фотографът Здравко Николов.
Преди казармата имахме състезания по гребане, от него избраха някои за моряци. Още по-назад във времето -бай Васил Бояджиев, служил на кораба „Дръзки“, с негов приятел правят спускане по Янтра до Дунава. Това е било равно на подвиг. Можеше да се гребе от малко над гребната база до завоя на реката срещу Стамболовия мост, допълва Николов..
Имаше бент, плувно гребане, лодки и пристан и през 60-те години зад жп гара В. Търново – под бирената фабрика – при новата локация на реката поради строителството на пътя всичко беше ликвидирано и нищо не се въстанови…