Морско пристанище на планинска река – или – тайните на  Костел, райското кътче на Еленския балкан

0

Мила Милчева

Село Костел е едно от местата в Еленския балкан, които с право могат да бъдат наречени райски кътчета. Красива природа, голяма река с планинска пъстърва, чист въздух, пивка ракия, поляни с цветя, гъби и билки, стари къщи и сърдечни хора. Това са малка част от хубостите на селцето, сгушено на склоновете на река Костелска. Хората, които живеят тук, или са свързани по някакъв начин с това място, го пазят особено ревниво.  Всички те са обединени около истината, че Костел е най-красивото село в света. Най-много да влязат в спор кое място е по-божествено – близката махала Дъбрава или пък Граматици… Или пък да не се разберат чия манатарка, набрана в горите наоколо, е най-грамадна. Или пък кой е хванал най-голямата риба в реката…

Не случайно във фейсбук има създадени две групи с името Костел, а в тях ежедневно хора от близо и далеч постват снимки, спомени, коментари, песни и стихотворения, посветени на селото си.

Пристигам в Костел в мързеливите следобедни часове в събота, когато по улиците и в центъра почти не се мярка жив човек. Няма и кой да разпитам за историята на селото, нито пък за други подробности около неговите забележителности. Налага се впоследствие да проведа телефонни разговори и кореспонденции, за да се информирам.

Първото, което виждам насред мегдана, е електрически стълб с голямо щъркелово гнездо. Освен големия щъркел, от него надничат още две главички. Дали щъркелите са дошли навреме е въпрос, който вълнува местните хора всяка пролет.

Набързо обхождам центъра, за да констатирам, че и тук, както в почти всички малки населени места в региона,  пазят спомен за партизанското движение. Доказателство е паметникът – камък, посветен на партизанин от отряд „Хаджи Димитър”. На една от къщите пък има паметна плоча за основателя на местната партийна организация.

 

Много, много преди партизанското движение обаче, са данните, които сочат откъде произхожда името на селото. Най-приемливата версия е, че то идва от кастел – крепост. Това не е случайно, защото върху десния бряг на реката, на билото срещу махала Валето, се е намирала късноантична и средновековна крепост „Градище”. Тя завършвала с кула с дебели стени. Там било най-високото място на крепостта и най-добре укрепеното. Предполага се, че  там е била и вътрешната крепост на местния владетел.

От крепостта почти нищо не е останало, но там все още личат части от зидове и основи на сгради. В района са намирани монети от различни епохи. Тук доста са вършали иманяри, чиито набези продължават и до днес. Търсачите на съкровища, заедно с незаконните секачи, които съсипват гората наоколо, се приемат като истинска напаст от местните хора. Безогледната сеч е сериозен проблем в целия резерват „Бяла крава”, който иначе е прекрасно място за любителите на преходите с няколко атрактивни екопътеки.

Една от най-популярните легенди, свързани с  местността Валето, отвежда към римско време. Един ден в огромния дворец над река Бързица придворните пържели риба. Дошъл владетелят и казал: „Скъпи придворни, византийците са тръгнали насам, ако рибата, която пържите, скочи от тигана, падне в реката и започне да плува, само тогава те ще ни разбият.“ Не щеш ли, рибата изскочила от тигана и полетяла към реката, за нещастие, започнала и да плува. И така дворецът и крепостите били разбити и завладени.

Гордеем се с историята на нашето село, както и с неговата природа. За съжаление обаче, хората тук остават все по-малко, казва кметският наместник на Костел Донка Златева. Едва около 50 са жителите сега. Хубавото е, че сред тях има и едно семейство с детенце. През лятото селото се оживява, защото се връщат много от хората в наследствените си къщи, както и виладжиите, които са от цяла България. Неслучайно пред портите в топлия юнски ден се виждат коли от Варна, Русе, Пловдив, Бургас, София…

В Костел почти няма изоставени и срутени къщи, което е характерно за повечето села и махали в Еленския балкан. Или, ако има, те са малко на фона на ремонтираните сгради, къщите с нови, красиви дувари и покриви, стилните богаташки постройки с  басейни в дворовете. Алпинеуми, прясно подстригани морави и пищни лехи с цветя се виждат в различните краища на селото. Оказва се, че тук свои имоти притежават доста важни хора, сред които и главният архитект на Варна, който е от този край.

5000 тома литература имаме в читалищната библиотека, но няма кой да ги чете, разказва секретарят на читалище „Наука 1899” Райна Цветкова. Какъв живот кипеше тук навремето!, спомня си тя. Много активна била певческата група „Балкански звуци”, в която пеели над 20 местни жени и печелили куп награди от фестивали и събития. Постепенно обаче броят на самодейките намалял, станали петнайсетина, а сега са едва пет-шест.

В Костел пазят жив спомена за бележития си съселянин Сава Пеев.  Поет, учител, деец на културата, общественик, автор на над 15 книги, сборници с проза и поезия, той е един от хората, които са писали за историята на селото и са го възпели в рими.

Костелчани се радват и на ремонтираната си църква „Свети Димитър”. Възстановяването на храма станало възможно, благодарение на щедро дарителство. Над 130 000 лева вложил в реконструкция и укрепване на светата обител собственикът на дружеството „Евро Алианс” арх. Валентин Трашлиев, представител на прочутия местен род Трашлиеви. Неговата компания е една от водещите в Европа за строителство на тунели и други инфраструктурни проекти, сред които и метрото в Мюнхен.

За съжаление, хотелският комплекс, който привличаше много туристи,  сега не работи, пояснява кметската наместничка. Тя е убедена, че Костел има какво да покаже на своите гости. Най-малкото, което могат да намерят тук, е пълна тишина, спокойствие и гостоприемство в някоя от къщите за гости.

Ако за нещо може да се каже, че е емблема за селото – това са две неща – реката и кръчмата „Порт Артур”. Пълноводната река, като мълчалив свидетел на времето, е еднакво красива през всички сезони. Нейните брегове омагьосват с пищната си пролетна премяна през април и май, с прохладата на сенките през лятото, с вълшебните есенни багри или с големите преспи през зимата. Проливните дъждове я превръщат в трудно укротим звяр, с който обаче костелчани са свикнали и не се плашат от него.

Другото сакрално място е „Порт Артур” – заведението, чиято история води към далечната 1904 година и което през годините не е променяло своето име.

Въпреки че е една от местните забележителности, се оказва, че не всички знаят каква е историята на обекта и какво общо има балканското селце с пристанището, чиято атака дава началото на Руско-японската война през 1904 година.

Родена съм в Костел и цял живот съм живяла тук, но честно казано, не знам защо кръчмата е наименована така, признава секретарката на читалището Райна Цветкова. Кметската наместничка също не е запозната с историята на заведението.

Битката при Порт Артур , водена на 8 – 9 февруари 1904 година,  поставя началото на Руско-японската война, сочат историческите данни.  Тя започва с изненадващо нощно торпедно нападение от ескадра японски разрушители срещу руски флот, закотвен в Порт Артур, Манджурия (пристанище на Ляодунския полуостров, предадено на Русия от Китай през 1897 г). и продължава със сражение на големи надводни кораби на следващата сутрин. Схватките край Порт Артур продължават до май 1904 г. Битката поставя началото на японската победа във войната. Великата европейска сила губи от японците и това води до тежки последици за имперския режим. Руският народ, от аристокрацията до наскоро освободните крепостни, губят доверие в армията и царската политическа система. Това води директно до Руската революция през 1905 г. и се помни и при още по-тежките поражения през Първата световна война.

 

 

Каква обаче е връзката между Азия, руските имперски политики и селцето в Еленския балкан? Любопитната история разкрива собственичката на къщата, в която се помещава „Порт Артур”, Пепа Вецева.

Къщата е строена от Петър Иванов Дянков  – чичото на моя баща, през далечната 1904 година, разказва жената, която по образование е филолог и работи като учителка в Сливен. Петър Дянков не е участвал в Руско-японската война, но е бил на гурбет в Русия. Защо толкова много го е развълнувала битката за пристанището, не е ясно, но вероятно го е впечатлила достатъчно, за да кръсти дюкяна си така. За да изгради къщата върху скала, той изплозвал специални машини. И досега под цялата къща е мазе, а камъните за основата са зидани на ръка, посочва Вецева.

Версия на друг костелчанин също потвърждава, че  къщата е строена по време на войната между  Русия и Япония. Понеже скалите при изграждането на основата на сградата са взривявани ( гърмени), а по това време при „Порт Артур” също се е гърмяло,  затова собственикът й дал това име, посочва Георги Славев.

По времето на соца сградата била стопанисвана от РПК-то, а след 1989 година се връща на законните си наследници. Сега е отдадена под наем и работи като смесен магазин и заведение едновременно.

„Порт Артур” отдавна се е превърнала в много повече от селска кръчма за хората в Костел. Тук на открито през лятото, досами реката, местните пият кафе, бира и обсъждат последните новини от селото и страната. През зимата местният парламент бистри политиката до печката. Тук се отбелязват различни празници, вихрят се купони, правят се рождени дни.  „Порт Артур” пази спомен за много костелчани, оставили диря в историята на селото и когато мястото на някой от тях опустее, тъгуват всички.

Красотата на Костел  и свидните спомени от детството топлят сърцата на българи от всички краища на страната и далеч зад нейните граници. Всички те се надяват, че селото ще продължи да живее, а улиците му ще се огласят от детски смях  не само през лятото, а през всички сезони. Защото Костел за всички тях е малкото село, от което тръгва голямата любов към България.

 

.

 

 

 

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *