Макар и с месец закъснение, тази събота и неделя ще се проведат абитуриентските балове във Велико Търново. Епидемията от коронавирус отмени традиционните прояви на зрелостниците през месец май. Баловете ще се проведат по нов начин и за пръв път ще бъдат на Царевец. Но, както се казва, всяко ново е добре забравено старо… Защото преди десетилетия именно историческият хълм бил притегателната точка за младежите, които се прощавали с училището.
За абитуриентските вълнения пише в книгата си „Споменъ за Търново” Катя Митова – Ганева. Тя предава любопитния разказ на Добринка Ценович – една достойна търновка, известна със своите впечатляващи дърворезби, в които историческата съдба на България и Велико Търново са така вплетени, както спомените в душата й.
Добринка Ценович е родена на 24 август 1921 г. във Велико Търново и завършва Девическата гимназия “Митрополит Климент” през учебната 19401941 г. Израства в интелигентно семейство, подчинено на строгите патриархални закони, в което възпитанието е на първо място. Затова с голям трепет и очакване се посреща нейното дипломиране, както и в много търновски семейства.
Незабравим за всеки випуск е последният ученически 24 май Денят на светите равноапостоли Кирил и Методий.
Самите тържества започват още на 23 май. Преди обяд във всяко търновско училище е организирано специално тържество. Всеки ученик пристига на училище с китка свежи цветя и зеленина, но най-много божур, бръшлян и здравец. От тях се свиват красиви венци, с които се украсява парадният вход на училището и вратата на всяка класна стая. Четат се сказки и се прославя делото на светите братя.
Но идва многоочакваният следобед, посветен само и единствено на абитуриентите. Тогава в салона на Първа мъжка гимназия “Св. Кирил” за пръв път се събират нейните възпитаници момчета, с възпитаничките на Девическата гимназия. И тук има строг ред и дисциплина. В салона столовете са подредени в две раздалечени колони, като от едната страна са насядали само момчетата,а от другата само момичетата. Всички учители присъстват, а ученическата униформа както винаги е задължителна. Залата е изпълнена с толкова много трепети, с толкова младежки вълнения, сякаш въздухът не може да си намери покой, защото всички са поканени на незабравимата първа обща забава.
Абитуриентки от Девическата гимназия с учителя си по музика Борис Пилатов, 1904 г.
Най-вълнуващият момент: пуска се грамофонът и танцът е разрешен. Тогава в салона се смесват двете колони сред много глъч и обяснимо смущение, учениците оформят двойки за красивите валсове и танга. И всичко под строгия поглед на учителите, които с удоволствие се хващат на дългото хоро, с което по традиция завършва този незабравим ученически “жур”.
Още по-вълнуваща е сутринта. Рано, преди 6 часа, учениците се събират по махали и всички заедно по установения обичай посрещат изгрева на най-святото в града място крепостта Царевец. Много красив е този момент и много дълбоко се врязва в ученическите спомени на великотърновци.
Веднага след посрещането на изгрева всички се прибират вкъщи, за да се преоблекат и приготвят за другия вълнуващ момент празничното шествие. Ученическите колони са строени с празничните ученически униформи, учителите дават последни наставления, а гражданството приветства своята младеж. Начело са портретите на братята Кирил и Методий, опасани с красиви рамки от зеленина и пролетни цветя. На тази манифестация абитуриентките от Девическата гимназия се отличават от останалите ученички, защото са облечени в тъмносини плисирани поли и тъмни блузи вместо традиционните бели ризи, но с неизменните барети с монограма на училището.
Абитуриентки от Девическата гимназия, Велико Търново, май 1941 г.
Получаването на дипломите за завършено средно образование става на 12 юли (Петровден) при специален тържествен ритуал. Всяка абитуриентка поема своя диплом от ръката на директора г-н Смилов, и получава напътствия за предстоящия цивилен живот.
А вечерта е абитуриентската вечер. Както казва г-жа Ценович, присъствието на тази първа цивилна вечер, при тези строги родители, зависело много от успеха в дипломата.
Както днес, така и тогава за ученичките това си е едно вълнуващо събитие. “Първото нещо, което ми купиха, беше една малка чантичка, която по-скоро приличаше на портмоне. С голямо удоволствие я слагах под мишница и усилено репетирах по двора спомня си г-жа Ценович. От София баща ми купи много красива рокля от импреме лека феерична материя, от която бяха роклите на повечето ми съученички. Цялата в райе от редуващи се лилави и тъмносини ивици, тя ми изглеждаше неповторима. Комбинирана с въпросната чантичка, тъмносини обувки и манто в същия цвят, оформяха цялата ми абитуриентска прелест. Всички мои съученички бяха много красиви и неузнаваеми.”
Любопитен е фактът, че само с придружител брат или братовчед е ставало придвижването до бирарията на Царевец, където се събирали всички абитуриенти. Имала късмет г-жа Ценович със своите двама по-големи братя, които кавалерствали на половината й клас.
На първата цивилна вечер били поканени и учителите, с които предстояла символичната раздяла. На разположение бил оркестър, който изпълнявал всякакви музикални поръчки. Трапезата била с традиционните най-вкусни кебапчета, леела се бира и сайдер. Но кой ти обръщал внимание на масата! Най-важното нещо били танците, шегите и песните. Увлечени в забавното и вълнуващо преживяване, абитуриентите неусетно дочакали изгрева на слънцето. Г-жа Ценович завършва емоционалния си разказ: “Не мога да забравя притихналия град и безлюдните улици, когато се прибирахме. Всичко ми се виждаше фантастично, никога не бях се връщала така късно у дома”.
Абитуриенти във водите на р. Янтра, Велико Търново, 1905 г.
