Страшната чумна епидемия от XIV век беше пресъздадена на средновековен лагер във Велико Търново (снимки, видео)

М. Милчева

Историческа картина „Черната чума“ представи елементи от живота и бита от периода на управлението на българския цар Иван Александър.  Възстановката беше част от средновековния лагер „Корона и меч“, организиран от  сдружение „Търновци, дружество „Традиция“ във Велико Търново, Община Велико Търново и Регионалният исторически музей.

В дните до неделя на крепостта Царевец реконструктори от цялата страна пресъздават пред очите на търновци и гостите на града бита, облеклото, кухнята, занаятите, изкуствата, оръжието и воинските умения от средните векове.

„Епидемията от чума се разпространява у нас през 1347 година през Византийската империя. Заради нея се обезлюдяват голяма част от българските земи, разказва историкът Николай Цонев, член на дружество „Традиция”.  Живата картина разказва как населението е било в шок от епидемията, как страхът го завладява. Светската власт се опитва да я прекрати и да спре пътя й, вижда  се и ролята на църквата в тези страшни моменти.

Заразата се е разпространява много бързо, не е имало нито време, нито място да се погребват покойниците и са ги полагали в общи гробове. Такъв масов гроб има открит и на Трапезица, посочва Цонев. За да спасят селищата, властите са горили покъщнината на заразените, дори и къщите им.

Според историците чумната пандемия започва в Азия, от земите на Китай. През 1346-1347 г. татарският хан Джанибег обсадил генуезкия град Кафа на Кримския п-в (дн. гр. Теодосия). Сред войската му се появила чума, а и обсадата била неуспешна. Затова ханът заповядал с катапулти да бъдат прехвърлени трупове на умрели от чума татари. Бълхите, които те носели, пренесли заразата и сред европейците.. Доста кораби през това време отплавали от пристанището на Кафа и потеглили към Константинопол, Апенините, Западното Черноморие.

Така чумата се появила в християнска Европа. Тя върлувала на вълни до ХVІІІ в. Първи били поразени Константинопол и пристанищата по Западното Черноморие, които тогава почти всички били в границите на средновековната българска държава. В резултат на чумната пандемия населението на Европа намалява с между 40 и 50 процента. Смята се, че при предполагаемо население на българското царство от около 2,5 млн. в навечерието на епидемията, след нея са останали не повече от 1 500 000 българи. Счита се, че това е един от факторите, които улесняват в максимална степен лесното завоюване на балканските държави от страна на османските турци.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *