Царското семейство от Лондонското четвероевангелие оживя на Царевец (снимки, видео)

 

 

 

 

М. Милчева

Деспот Константин и дъщерите на цар Иван Александър Кера Тамара, Кераца и Десислава, пресъздадени на портрет в Лондонското четвероевангелие, оживяха на крепостта Царевец. Царското семейство участва в Средновековния фестивал „Корона и меч”, който се провежда от петък до неделя във Велико Търново и пренася посетителите в епохата на Второто българско царство, Византия и Европа от XII-XIV век.

 

Царското семейство е облечено в дрехи, точни копия на миниатюрите в безценния ръкопис. Пищните одежди са направени от Надежда Николова от Шумен, която от над десет години се е посветила на това да възстановява дрехи по илюстрации от евангелието.

Над четири години Надя разгадава и шие четирите костюма. Всичко по тях, до най-малкия детайл, е бродирано и пришивано на ръка. По ирония на съдбата, Надежда изработва короните точно по време на извънредното положение за коронавируса.

Самото разгадаване на орнаментите и разчитането на илюстрациите в ръкописа, са голямо предизвикателство. Усещането да изработя тези облекла е невероятно, сподели тя.

Четвероевангелието на цар Иван Александър е илюстрован ръкопис, преписан през 1355 – 1356 г. от монаха Симеон за цар Иван Александър. То е включено като уникален писмен паметник в списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство. Оригиналът се намира в британската библиотека. Една от илюстрациите показва трите дъщери на Иван Александър – Кера Тамара, Кераца и Десислава, които са от неговата първа съпруга, и деспот Константин, съпруг на Кера Тамара.

Средновековните одежди точно са показвали към каква прослойка от обществото е принадлежала отделната личност. Простолюдието е носело дрехи от лен, памук, вълна, докато висшите кръгове са си позволявали дрехи от коприна, украсени със сърма, разказва Надя.

Само царското семейство е имало право да носи дрехи в червен цвят. Това не е случайно, защото червеното е символ на Христовата кръв. Това е един вид легитимация на царската власт, че идва от Бога, пояснява Йордан Райков от дружество „Традиция” , който се превъплъти в деспот Константин. Пигментът за червеното багрило бил добиван от специална средиземноморска мида, която малцина можели да си позволят, а и никой не дръзвал да прекрачи каноните в облеклото.

Пищни наушници, които били толкова тежки, че се слагали на шапките, а не на ушите, били задължителна част от украсата в женския стил. Огърлия със стъклени мъниста, метални орнаменти и перли, пръстени и гривни, също били сред задължителните аксесоари на болярките. С дългите си до земята поли и тежки наметки, всички изглеждали достолепно и загадъчно красиви, независимо от потеклото и своята принадлежност.

Различни типове  мъжки, женски и детски облекла бяха демонстрирани по време на своеобразно модно ревю, което се проведе в днешния ден на фестивала.

Събитието се организира от СНЦ „Търновци“, Община Велико Търново и Регионалния исторически музей. В него участват групи за исторически възстановки и свободни реконструктори от цялата страна.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *