Днес, докато очаквахме участниците от 43. Международен летен семинар по български език и култура, станахме слушатели на трогателния разказ на Златина и Александър Алекови. Двамата постъпват като студенти във Великотърновския университет през далечната 1972 г. Записват се в специалност „История със задължителна втора специалност – български език“.
Запознават се на лекция по история в тогавашната Първа аудитория, днес в сградата на Централната университетска библиотека.
„Влязох в препълнената със студенти аудитория, тя стоеше най-отпред в ефирната си рокля. Беше най-умната и най-красивата измежду всички. Спомням си, че се влюбих на момента“, разказва Александър.
Златина продължи: „Ние се харесахме още тогава. Две години по-късно не казахме на родителите си, взехме 100 лв. назаем от колежка и се оженихме.
Нашата сватба беше първата между студенти във Великотърновския университет. Настаниха ни да живеем в младоженски апартамент в Студентските общежития до 1974 г., когато и завършихме.
Оттогава 45 години не сме идвали във Велико Търново. Сега живеем в град Бургас, но споменът за нашия Университет остана дълбоко в сърцата ни. Днес сме тук с нашата внучка, която скоро ще бъде кандидат-студентка, за да й покажем Университета, в който сме срещнали любовта“.
„Толкова много обичаме това място. Имахме чудесни преподаватели, красив град и много добри колеги. Благодарни сме на живота, че ни запозна именно тук, във Великотърновския университет“, продължи през сълзи Александър.
На раздяла за спомен от днешния незабравим ден и тримата получиха сувенири и рекламни подаръци на Великотърновския университет.
