Днес е Преображение Господне. Храмов празник има Преображенският манастир

На 6 август Българската православна църква отбелязва празника Преображение Господне. Началото на празника е поставено през първите векове на Християнството и е свързано с едно от най-важните събития – явяването на Иисус Христос пред неговите свети ученици. За да укрепи вярата на Петър, Иаков и Йоан, Христос се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и започнал да се моли. Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя Учител напълно преобразен. Според евангелията „…лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина”. За всички вярващи християни Преображение Господне е свързано с промяна и с нова надежда. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година.

Според българския фолклорен календар на 6 август настъпва трайно преобразяване в природата. Слънцето обръща гръб на лятото и е с лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят. На този ден се отваря небето и ако някой види това, се сбъдва всичко, което си нарече. Ако някой се разболее, натопява се връзка сушени плодове, болният пие от водата и болестта се преобразява.

Днес храмов празник отбелязва най-големият от манастирите около Велико Търново – Преображенският.  В изграждането на манастирския му комплекс са участвали и едни от най-известните ни възрожденски майстори – Захари Зограф и Уста Кольо Фичето, манастирът е също един от най-ценните.

Някога манастирът е бил едно от най-важните културни и просветни средища времето на Второто българско царство, а днес е един от най-ценните паметници на архитектурата и изкуството в България.

Манастирът е изграден през XI век и първоначално бил метох на Ватопедския  манастир в Света Гора. През 1360 година, по времето на цар Иван Александър, манастирът получил автономност. Легенди свързват Преображенския манастир с ктиторството на втората му жена Царица Теодора-Сара и на сина им цар Иван Шишман. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов манастир.

След падането на България под турско робство манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от турците, а в последствие е разрушен напълно.  Векове след това, през 1825 г., манастирът е изграден отново от отец Зотик, с помощта и средствата на родолюбиви българи.

През 1832 година с ферман от султана е издействано възстановяването и построяването на нова църква. Строежът на църквата е завършен от Колю Фичето през 1834 гoдина. Тя е триапсидна, кръстовидна, еднокуполна възрожденска сграда със закрита нарктика.

Манастирът е възстановен изцяло през 1882 г., с участието на двамата колоси на Българското национално Възраждане – Уста Колю Фичето и Захари Зограф.

В продължение на три години (1849-1851) самоковският майстор-иконописец Захарий Зограф рисува стенописите и иконите в главната манастирска църква. На най-видно място, върху южната външна стена на олтарната абсида той изписва монументалните стенописи „Страшният съд“ и „Колелото на живота“, за да внуши на посетителите преходността на човешкото съществуване. Ценни са и фреските „Рождество Богородично“, „Успение Богородично“, „Тайната вечеря“. Редом с образите на Св. св. Кирил и Методий майсторът е изписал и своя автопортрет. Цялата пищна външна украса днес е ценен паметник на живописното изкуство от Възрожденската епоха. Паметник на българското дърворезбено изкуство е и позлатеният иконостас.

От 1858 г. до 1863 Колю Фичето изгражда камбанарията, част от жилищните сгради и главния манастирски вход. Изграден е и и подземният параклис „Св.Андрей Първозвани“. През 1863 г. върху него е завършен строежът на малката църква „Благовещение“, също от от Колю Фичето. Иконите в църквата са дело на приемника на Захари Зограф – първият академично школуван български художник Станислав Доспевски. В западната част на манастирския комплекс се издига камбанарията със седемте камбани, една от най-хубавите звънарници, създадени от майстор Колю Фичето.

Преображенската света обител е играла важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост. Била е културно-просветен център и убежище за много родолюбиви българи и революционери, а през годините на Руско-турска освободителна война манастирът е превърнат в болница.

Днес в манастира има библиотека и музейна експозиция, които пазят  реликвите на манастира: книжа, исторически документи, ценни средновековни български книги и икони, както и други произведения на приложното изкуство.

Преображенският манастир е национален паметник на архитектурата и изкуството.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!