Проф. Тодор Галунов, политолог, преподавател във ВТУ:   „Предложенията на министър-председателя са опит за парламентарен изход от кризата“

0

 

 

Премиерът инициира свикването на ВНС, което е и едно от основните искания на част от протестиращите. Могат да се поставят следните въпроси:

  1. Процедурата – Първият въпрос е времето, което е необходимо за реализирането й. Нашата конституция в някои отношения е от категорията на „твърдите“, изискващи или квалифицирано мнозинство в Народното Събрание, или свикването на Велико Народно събрание по отношение на важните промени.
  2. В конкретния случай Народното Събрание трябва да обсъди проекта за нова Конституция и да вземе решение за избор на Велико Народно събрание. След като се вземе това решение в тримесечен срок, президентът насрочва изборите за ВНС. През тези три месеца не може да се разпусне Народното събрание. Дори и при оставка на кабинета, президентът не може да започне консултации за нов кабинет. ВНС започва работа със старото правителство, което може и да е в оставка.
  3. ВНС трябва да приеме Конституцията и само в неотложни случаи може да изпълнява функции на обикновено Народно събрание.
  4. Тук има казус: една пандемия създава ли предпоставките за неотложност?
  5. Ако приемем, че ВНС започне да изпълнява функции на НС това дава ли му право да избира и кабинет?
  6. Не споделям опасенията, че ВНС може да бъде трудно разпуснато. Няма политическа сила, която ще си позволи да „седи“ дълго на власт в условията на ВНС. По-скоро ще се търси сравнително бърза промяна на конституцията и връщане към нормалния политически живот.

             Предложението е опит за парламентарен изход от кризата. За целта трябва определен консенсус, за да има достатъчно мнозинство за свикване на ВНС. Виждаме, че част от партиите правят предложения, излизащи извън предложенията на премиера.

      БСП са основна парламентарна опозиционна формация и като такива е естествено да са против всичко предлагано от ГЕРБ.

ВМРО говорят за увеличаване на правомощията на президента, независимо кой представлява институцията. Президентът трябва да има право на законодателна инициатива и да иска вот на недоверие на правителствата и др. В идеите им се включва и въвеждането на избирателен ценз, което предлага НФСБ. Мотивацията е ясна – гласуващите трябва да имат достатъчна грамотност да направят своя избор. След като за голяма част от длъжностите на държавно и местно ниво се иска някаква степен на образование, е логично това да е нужно и за тези, които определят състава на законодателният орган. Проблемът е, че всякаква цензова демокрация е в противоречие с принципите на „всеобщото“ избирателно право, даващо възможност на всички граждани да участват в изборния процес. В тази връзка въвеждането на ценз ще попадне под ударите на правните норми, забраняващи всякаква форма на дискриминация и е обречено на провал.

  • Намаляването на депутатите на 120 като цяло ще се хареса на по-голямата част от електората. Дебатът не е от вчера. Конституцията е правена за близо 9 милиона население и предвижда 240 народни представители. Към момента в България населението е под 7 милиона и е логично да има редукция. Може да се дебатира дали 120 е оптималното число, но идеята има основания. Изказват се опасения, че това ще затрудни малките партии при влизането им в НС. Представителството по принцип е процентно и дали ще се затрудни зависи от това каква ще бъде избирателната система.
  • Същите въпроси поставя и намаляването броя на депутатите във ВНС от 400 на 280.
  • Въвеждането на да индивидуална конституционна жалба ще срещне също електорална подкрепа. Тук обаче трябва да се изградят механизми да не се „затрупа“ Конституционния съд с всевъзможни оплаквания.
  • Съставът на евентуалното ВНС, което ще се свика до голяма степен зависи и от системата на избор. Планира се смесена система – 200 мажоритарни и 200 пропорционални. Ако се въведе съдържателно-смесената система, за която съм се изказвал и друг път, има шанс да се съчетаят плюсовете на мажоритарната с партийната справедливост на пропорцията. Така електоралните бонуси ще се сведат до минимум и няма да има сериозни партийни ощетявания.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *