Многоликият Мюнхен – етюди по време на пандемия

0

Баварската столица горчиво страда за Октоберфест, който няма да се проведе тази, а може би и следващата година

Мила Милчева

Мюнхен по време на пандемията от коронавирус е многолик и по своему интересен. Вече пет години по това време на годината посещавам баварската столица и определено отчитам, че сега градът е различен. Извънредната ситуация е оставила своите отпечатъци навсякъде.

Площадът пред кметството е спокоен, няма традиционните тълпи от туристи. Липсват огромните групи азиатци, които снимат в несвяст всичко, не се чуват шумните италианци и испанци, няма ги арабите, които през лятото изпълват улиците на града… Да се разхождаш в средата на август на „Мариенплац“ без да те бутат, блъскат и настъпват хиляди хора, да не жужи многоезичната реч, е наистина необичайно.

Полупразни са и заведенията по главната улица.

Всичко това обаче не създава тягостна атмосфера, напротив, градът изглежда някак омиротворен и като че ли диша, без да се задъхва от човешкото нашествие.

Изкушението – снимка за спомен.

Това, което не се променя, е прочутата дисциплина на немците. Да видиш човек без маска на определените за това места или пък маската му да не покрива напълно устата и носа е пълен абсурд! Просто няма как да се случи. И не е причаната в проверяващи или страх от глоби. Просто самите немци не позволяват да се нарушават правилата и на секундата правят забележки на нарушителите.

Същият ред има и в магазините и всички обекти, в които се събират хора. Като са нарисувани кръгове на земята, указващи отстоянията, застава се там. Ама няма, „аз за малко само да погледна…”. Във всички заведения – няма значение дали е голям ресторант, бистро или малка пекарна с две масички, посетителите попълват задължително бележки с имената и телефона  си, датата и часа, когато са били в обекта.

Пред магазините има опашки, но всички чакат търпеливо.

Мюнхенските заведения са приели един тип разреждане на масите и то е опаковането им с огромни панделки. През една масите са накипрени с фантифлюшка, която показва, че там не се сяда. Това създава доста по-приветливо настроение от поставянето на ограничителни ленти или строги надписи.

Мисля си за всички тези мерки, когато, слизайки на летището в София, виждам сънародниците си, чиито маски обикновено са навсякъде другаде, но не на носа и устатата.

Има или няма вирус, трябват или не трябват маски, е въпрос, по който всеки може да разсъждава и да има мнение. За немците обаче правилата важат, въпреки свободата да се съмняват.

Предпазните маски са завладели центъра на баварската столица. На мястото на павилиончета и сергии за сувенири, печени кестени, сладолед и плодове, които по традиция се разполагат по централната улица, сега има само подвижни търговски обекти за продажба на маски. Всевъзможни картинки и хрумвания украсяват предпазните средства. Сред тях са и баварското знаме, халби с бира, надписи „Аз обичам Бавария” и закъде без лика на крал Лудвиг…

Въпреки ограниченията, бирените градини са пълни. Това е нещо, което според мен и най-страшната епидемия, няма да промени. Стига им на местните факта, че тази година в Мюнхен няма да се проведе традиционният Октоберфест. За което всички страдат искрено и дълбоко. И причините далеч не са само икономически, въпреки, че ударът е гигантски. За баварците биреният фестивал е нещо много лично, много чакано. Той е семейното събиране на родовете, приятелските запои, фирмените партита. Октоберфест е душата на Мюнхен.

Определено от 19 септември до 4 октомври, когато трябваше да се проведе фестът, градът ще е тъжен. Още по-лошата новина е, че вероятно той няма да се проведе и през 2021 година. Причината е неясната обстановка заради коронавируса и липсата на време за подготовка.

187-ми трябваше да е поред тазгодишният фестивал, чиито приходи за града обикновено надминават 1,2 милиарда евро. Всички в баварската столица са засегнати от отмяната – пивовари, занаятчии, търговци, хотелиери, ресторантьори, превозвачески компании, производители на традиционни носии, на сувенири и т.н и т.н.

Трудно е за баварците за първи път от повече от 70 г. да не живеят в ритъма на Октоберфеста.  Въпреки че това не е прецедент, той е бил отменян два пъти през 19 век заради холера, в периода на хиперинфлация през 1923 година, както и по време на двете световни войни.

Утехата, доколкото може да бъде такава за немците, си остават посещенията в прочутите бирени градини, където ще се тешат от липсата на прочутия фестивал.

Разходка из белязания от противоепидемични мерки Мюнхен неочаквано ме отвежда до едно място, което искрено ме изненадва. Насред един от оживените централни квартали откривам цяла улица от малки дворчета, в които растат цветя, овошки и всевъзможни зеленчуци. Зад еднаква ограда от жив, прекрасно поддържан плет, се крият кокетни дървени барачки и малки оазиси – тип селски двор. Оказва се, че политика на местната Община е да отдава дворни места на хората, които искат да си отглеждат сами зеленчуци и плодове. Наемите тръгват от 200 евро и позволяват на жителите на Мюнхен да стопанисват мястото за определено време.

Верни на принципа за подреденост, дворчетата са с еднакви портички, няма ръждясали ламарини, самоделни огради и други съоръжения тип „направи си сам”. Там, където успявам да надникна, виждам пъстри алеи с цветя, малки оранжерии с домати, корени с чери доматки, лехи с пипер, стръкове царевица, слънчоглед, боб, дори тикви. В повечето има и детски люлки и катерушки, прилежно струпани земеделски сечива.

Това ми се струва прекрасно решение за оползотворяване на пространството насред оживения град, наместо по протежението на пътя да изникнат жилищни сгради. А и начин гражданите да се докоснат до природата, без да се налага да пътуват километри до покрайнините или близките села.

Многоликият Мюнхен откривам в този и още много детайли. Той е и в светофарите в началото на квартала, известен като Меката на хомосексуалните, които светят с двойки зелени момченца и червени момиченца. В града официално са разрешени еднополовите бракове и дори най-големите скептици и противници на този модел на живот и поведение са приели ситуацията такава, каквато е.

Мюнхен е и бабата с перфектен маникюр, прическа, дискретен грим и перли, която пие вино със своя приятел.

Това е и градът, в който представители на изкуството протестират на центалния площад за световен мир и разбирателство между хората.

Мюнхен са перфектните междублокови пространства с окосени морави, неизрисувани фасади на блоковете, липсата на решетки на първите етажи, обувките пред вратите, отключените портички пред китните къщички в кварталите.

Мюнхен е звънът на камбаните от катедралите, уличните музиканти, ароматът на брецели, понички и капучино, на велосипедите, децата, парковете, кафененцата, пекарните. Многоликото сърце на Бавария, което тупти винаги различно, но задължително – вулнуващо.

Триизмерни холограмни картички и такива с ретро снимки са хитът по павильоните тази година.

Линейка и пожарна в едно. Често в екипите за бързо реагиране са доброволци, които са обучени да се справят с различни кризисни ситуации.

 

Както винаги, целият център на Мюнхен е в отделни строителни площадки. Работи се бързо, експедитивно и без да се нарушава спокойствието на гражданите.

И циркът е в пандемичната ситуация.

 

 

 

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *