На 3 септември се навършват 128 г. от смъртта на Хаджи Николи

 

 

Хаджи Николи Хаджидимов Минчев е изтъкнат търговец и борец за независима българска църква. Роден e в Търново на 17 февруари 1826 г. в семейството на хаджи Димо – проспериращ търговец на кожи и местен дарител. Благодарение на баща си Николи получава солидно за времето си образование. По-късно поема бащиния занаят и се жени за дъщерята на търновския предприемач хаджи Минчо хаджи Цачев. През 1855 г. наследява тъста си, а по-късно влиза в търговско съдружие с Евстати Селвели. Така той забогатява и през 1858 г. поръчва на майстор Колю Фичето да изгради в Търново голям хан. Четири години по-късно на Самоводската чаршия се издига ханът на хаджи Николи – един от най-ценните архитектурни образци на българското Възраждане. Междувременно хаджи Николи взима активно участие в борбата за църковна независимост. От 1856 г. той е в Истанбул и води енергична дейност срещу гръцкото духовенство. През 1879 г. се завръща в новоосвободеното Княжество България. Умира на 3 септември 1892 г. в Търново и е погребан в двора на църквата „Св. св. Константин и Елена“. През 2020 година се навършват 128 години от тази дата. Във връзка с това нека си припомним за неговите дела и за намерението те да бъдат увековечени в паметник, издигнат във Велико Търново.

Идеята за паметник на хаджи Николи Минчев възниква през 1931 г. – 105 години след рождението му и почти 40 години след смъртта му. Конструиран и изработен в ателието на неизвестен майстор, паметникът е замислен да напомня за активното участие на хаджи Николи Минчев в разрешаването на българския църковен въпрос. В конструктивно отношение паметникът се състои от шест елемента. Неговата основа представлява мраморен постамент, съставен от две части – горна и долна. Горната част е изработена като отделен компонент. Външните лица са оформени във вид на декоративни корнизи, а в средата на горната повърхност има легло с жлеб, предназначено за поставяне и закрепване на бронзова статуя, изобразяваща хаджи Николи Минчев в цял ръст. Статуята е изработена чрез леарска техника и е естетично дообработена. Долната част на постамента е масивна и почти кубична, като на всяка от четирите ѝ страни има гравирани надписи. На лицевата страна се чете Х. НИКОЛИ Х. ДИМЧОВЪ МИНЧООГЛУ НАРОДЕН ДЕЕЦ ПО ЧЕРКОВНИЯТЪ ВЪПРОС В ТЪРНОВО 1826 – 1892 Г. Останалите надписи подсказват съдържанието на три метални барелефа, поставяни в изсечени за целта гнезда.

Надписът върху дясната страна на постамента гласи: ВЪ ЕДНА РАЗПРА СЪ СЕКРЕТАРЯ НА ГРЪЦКИЯ ВЛАДИКА. Х. НИКОЛИ ПОКАЗВАЩЪ ПЪЛНАТА СИ КАСА СЪ ПАРИ МУ ЗАЯВИЛЪ „ВСИЧКИТЕ СИ ПАРИ ЩЕ ПОХАРЧА НО ГРЪЦКИ ВЛАДИКА ВЪ ТЪРНОВО НЯМА ДА ОСТАВЯ“. Този надпис припомня за известна случка от 1855 г., когато хаджи Николи влиза в разгорещен спор със секретаря на търновската митрополия Константинос Мегавулис. Преди да изгони гърка от своята кантора, търговецът отваря пълната си хазна и заявява, че ще похарчи всичко за да свали Неофит Византиос от митрополитския пост в града. През следващите години той спазва своето обещание.

На лявата страна на постамента има друг надпис, гласящ: ПАТРИАРШЕСКИ СЪБОРЪ ВЪ ЦАРИГРАДЪ. ФЕВРУАРИ 1860 Г. ТЪРНОВСКИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛЪ Х. НИКОЛИ ОТЪ ИМЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОДЪ Е ПРЕДЯВИЛЪ 1. БЪЛГАРИТѢ НЕ ПРИЗНАВАТЪ ДЪЛГА НА ПАТРИАРШИЯТА НИТО СЕ ЗАДЪЛЖАВАТЪ ДА ГО ПЛАЩАТЪ 2. НАРОДА ИСКА САМЪ ДА СИ ИЗБИРА ВЛАДИЦИТѢ 3. ВЪ БЪЛГАРИЯ ДА НЕ СЕ ИЗПРАЩАТЪ ВЕЧЕ ГРЪЦКИ ВЛАДИЦИ 4. НЕЗАБАВНО ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ ТЪРНОВСКАТА ПАТРИАРШИЯ И ОХРИДСКАТА АРХИЕПИСКОПИЯ. Този надпис се отнася за участието на хаджи Николи Минчев в Патриаршеския събор в Истанбул, свикан през октомври 1858 г. Недоволен от решенията на гръцкото духовенство, на 5 февруари 1860 г. хаджи Николи застава пред съвета и в четири кратки точки посочва онова, което най-точно отразява българските църковни интереси. Десетина дни по-късно съборът е закрит без да предложи каквито и да е решения. Това на свой ред провокира българското недоволство, което води до Великденската акция от 3 април 1860 г.

Четвъртият надпис е разположен на гърба на постамента и гласи: ПЪРВИ БЪЛГАРСКИ СЪБОРЪ ВЪ ЦАРИГРАДЪ 23 ФЕВРУАРИ 1871 Г. Той изтъква участието на хаджи Николи Минчев в Първия български църковно-народен събор, тържествено открит на 23 февруари 1871 г. в турската столица. След 37 заседания съборът приема устав на новооснованата Българска екзархия и на 24 юли се саморазпуска.

Макар да е известно много за миналото на хаджи Николи Минчев, историята на паметника му все още не е напълно изяснена. Според непубликувано проучване на доц. д-р Лора Григорова от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, той е поръчан от сина на хаджи Николи – д-р Иван Николиев. През ноември 1931 г. д-р Николиев се обръща към Великотърновския общински съвет с молба паметникът да бъде поставен на публично място в града. При внасянето на това предложение Градският съвет се допитва до местния клон на Дружеството на инженерите и архитектите, който предлага четири места, подходящи за поставянето на паметника – градината пред Общинския дом (днес градината пред сградата на музей „Възраждане и Учредително събрание“), алеите на Царевец, градският парк „Марно поле“ или пространството около новата сграда в местността „Боруна“. Въпреки тази първоначална инициатива не се стига до окончателно решение за съдбата на паметника.

Четири години по-късно, през април 1935 г., Градският общински съвет решава, че най-подходящото място за паметника на хаджи Николи Минчев е в двора на неговия хан. Поставянето му обаче трябва да стане след евентуалното отчуждаване на имота и след изграждането на нова вътрешна градина. Този замисъл обаче също остава нереализиран. През 1937 г. инициативата е подновена от Мария Хараламбиева – дъщеря на хаджи Николи Минчев. В началото на 1939 г. тя припомня на търновския кмет арх. Никола Русев и на общинските съветници идеята ханът на баща ѝ да бъде превърнат в обществена сграда с двор в който да бъде поставен паметникът. През април същата година Градският съвет преразглежда въпроса и решава паметникът да бъде издигнат като част от т. нар. „Алея на възрожденските дейци“ която трябва да се изгради в местността „Боруна“. Идеята за тази алея обаче не се осъществява и инициативата за поставянето на паметника се изоставя.

До 1970 г. ханът на хаджи Николи Минчев е собственост на неговите наследници. След това в сградата е разположена музейна експозиция на Великотърновския окръжен музей, отразяваща възрожденския период в Търновския край. Според работещите там музейни специалисти паметникът на хаджи Николи Минчев бил съхранен в складовите помещения на сградата. По-късно, през 1987 г. ханът е предоставен на Националния музей на архитектурата, а през 1992 г. той е реституиран на наследниците на хаджи Николи Минчев.

Днес бонзовата фигура от паметника може да се види в експозицията на музей „Възраждане и Учредително събрание“. До нея са показани и два от барелефите. Единият пресъздава изказването на хаджи Николи пред Патриаршеския събор в Истамбул, а другият възпроизвежда снимката на участниците в последното заседание на Първия църковно-народен събор. Третият барелеф е в неизвестност. Мраморният постамент се намира на площад „Съединение“ до музея „Затвор“, но поради своето разположение обичайно остава скрит от погледа на посетителите.

 

Изготвил: Д-р Димитър Харбалиев, уредник в отдел „История на България XV – XIX в.“ на

Регионален исторически музей – Велико Търново

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!