Политологът Димитър Аврамов: „Българската държава е голяма, тромава, тя мачка възможностите на човека, обсебва го и не му оставя жизнено пространство!“

 

Известният политолог и експерт по политически кампании Димитър Аврамов представи новата си книга „Новата държава“ във Велико Търново. На 680 страници авторът, който има над 500 публикации и специализации в областта на международните отношения и публичната администрация, търси отговорите на редица въпроси. Свършва ли епохата на свободата? Започва ли ерата на страха и контрола върху човека? Какво зависи от нас?

-Каква е идеята на книгата Ви?

-Книгата е политематична и няма необходимост да се чете на един дъх. Ако човек се интересува как се променя справедливостта като политическа категория може да прочете първите няколко глави. Но ако се интересува от тенденциите на развитие в ЕС със сигурност ще намери нещо интересно по темата. Има глава за Великобритания, като много специфична периферна на европейската вече държавност, за Русия като вече догонваща  цивилизация в рамките на близката и исторически свързана  Европа. А иначе книгата проследява моделите на структуриране и упражняване на властта. Проследява усилията на човечеството да създаде регламенти и модели на ограничаване на централизираната власт, било тя на монарсите и на избраните политици, и стига до съвременните, модерните общества, които са изпаднали под стрес и живеят в режим на непрекъснат новинарски политически цикъл, и започват да изпускат контрола върху съвременните политици. Надявам се, че това е полезно и дори забавно четиво. Книгата е по-скоро популярна политология, масова, отколкото научна.

– А каква е новата българска държава?

– Новата българска държава е достояние, което следва за съжаление част от лошите тенденции. Тя е с парламент, който е загубил основната си роля в това да контролира изпълнителната власт, тя е със засилени авторитарни тенденции. Това не е оценка за управлението на ГЕРБ, а е тенденция наследена от сегашното управление. То изглежда дълго, защото продължава десет години. В Новата българска държава доминира колективизма, за съжаление индивидуализма като форма на осъзнаване на собствената свобода и уважение и солидарност към свободата на другите, у нас не присъства. Българският политик и българите като цяло в обществената сфера се държим като лъвове в пустиня – не искаме да се съобразяваме с никой друг. За съжаление това състояние на обществото и този тип политическа менталност засилва проблемите в българската политическа реалност. И може би най-важното – българската държава е голяма, тромава, тя мачка възможностите на човека, обсебва го и не му оставя жизнено пространство. Най-добрият пример за това е бюджета. 40 % от него е от БВП, докато във Франция тази цифра е 23%. Значи френската социална държава е два пъти по-малка спрямо брутния вътрешен продукт, отколкото  българския. Големината на държавата се изразява със силата на нейната администрация, с това, че тя е влязла във всякакви сектори на икономиката, че контролира, нарежда, властва, докато гражданите са поставени в ситуация да изпълняват, да се нагаждат към голямата държава и да слушат. Този тип държава произвежда едно съсловие, което аз наричам „патриций“. Разбира се историческата аналогия с Римската република е неизбежна, но не това е целта. Патриций е човек, който живее и господства изцяло благодарение на връзката си с държавата и нейната власт. Използвам и „плебс“, но не защото такъв човек няма интелект, не защото не притежава собственост, или образование, а защото не е свързан с държавата. И това метафорично политическо разделение на патриции“ и „плебс“ води до ситуация, в която държавата се разширява все повече, защото хората, които имат власт – апаратът, е толкова по-щастлив и по-силен, колкото повече се разширява държавата. България обаче е стигнала критични нива на разширяване на държавата. И това се вижда практически и в днешните протести.

-Така влизаме в новото десетилетие, но така ли ще излезем? Има ли светлина в тунела?

-Оптимизмът е свързан с това, че всичко е в нашето ръце. България е в най-високата си точка на историческо развитие. Това,  че у нас доминира колективистична традиция е историческа култура, а не е нещо, което се е случило напоследък. В никакъв случай не трябва да сме песимисти. България се намира в прекрасна геополитическа позиция като член на ЕС. Българите в индивидуален план имат огромна географска и икономическа среда, в която да се развиват. Но това не значи, че държавата е добре структурирана и развиваща се. Единственото нещо, което трябва да направим е една малка крачка – да я контролираме всеки ден. Със сигурност в новото десетилетие можем да променим тенденцията си на развитие и това е смисълът на новата държава  – да е като Ню Йорк –  град, който не случайно се казва така. Това е град, който се променя в полза на хората, които живеят там и позволява на хората да го променят. Това всъщност е семантиката на новостта – тя трябва да се случва непрекъснато и разбира се тук е важно кой ще произвежда новото. Дали ще е мнозинството хора, чрез институциите на представителната власт и през изборите, или ще са владетелите.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!