Политологът от ВТУ Александър Узунов: „Битката между Тръмп и Байдън ще бъде и за задаването на глобалния идеологически дневен ред“

 

Александър Узунов е бакалавър по Политология и магистър по Дипломация и национална сигурност към Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Понастоящем продължава обучението си в докторска програма по Политология към ВТУ. Председател е на Студентския съвет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, член на изпълнителния съвет на Националното представителство на студентските съвети, координатор към Института за Публична политика и експерт към Националната агенция за оценяване и акредитация. Автор е на анализи в областта на глобалната и регионална политика. Интересите му са в сферата на геополитиката, международните отношения и сигурността. Поканихме за коментар по повод скорошните президентски избори в САЩ…

 

 

На 3 ноември светът ще стане свидетел на 59-тата битка за президентския стол във Вашингтон. Мнозина биха си задали въпроса какво интересува българските читатели за това, какво се случва отвъд Океана, особено предвид ситуацията в родната страна. За това е нужно да отбележим, че събитията във Вашингтон дават отражение върху целия свят, защото политика на САЩ е органично свързана със събитията по света. Най-могъщите политически импулси, които могат да моделират геополитическата архитектура идват от Вашингтон. Белият дом е музеят на световната мощ, както го определя френският философ Жан Бодрияр. Американската политика има своите проекции във всяка една точка по земното кълбо и това е така, защото днес светът е глобализиран и тотално взаимосвързан. Именно за това доброто познаване на американската политика е добър ориентир за редица глобални събития.

През 2016г. малцина анализатори предвещаваха триумфа на Доналд Тръмп. От позицията на аутсайдер той успя да мобилизира голяма част от американското общество, което застана зад него. В нито едно електоралните проучвания Тръмп нямаше мнозинство, подобна е ситуацията и днес. Неговата поява на политическата сцена беше реакция срещу статуквото, реакция на мълчаливото мнозинство (забравените американци) срещу системата. Въпреки това самият той не успя да се превърне в статукво. През целия си мандат, срещаше много силна съпротива в самата страна и дори в собствената си партия. От встъпването в длъжност неговото положение е изключително сложно. Правеше се и продължава да се прави всичко възможно, за да му се противодейства.

Двамата кандидати, които ще премерят сили на 3-ти ноември представляват две коренно различни визии за развитието на Америка и света. Тръмп олицетворява класическата консервативна Америка, а израз на това е самият му лозунг „America First“, който напомня за добрия стар изолационизъм. Той разчита на традициите и патриотизма в обществото, към които често се обръща в своите послания. Тръмп демонстрира, че е способен да управлява в силно конфликта обстановка. При неговото управление острата конфронтация се превърна в стандартен метод на политиката и дипломацията. В международен план той извърши огромна геополитическа промяна. Той смени стратегическия противник на САЩ, който при президентството на Обама беше Русия, а за Тръмп това е Китай. Това ясно си проличава и във отбранителния бюджет на САЩ, съгласно който разходите за сдържане на Китай надхвърлят значително тези за Русия. Това ясно се наблюдава и във все по-твърдата американска позиция към Китай, която разкрива яснотата, че той е истинският съперник в международните отношения. Редно е да си зададем въпроса и защо е нужно да има противник. Отговорът се крие в особена характеристика на американската външна политика – да разглежда света през призмата на бинарната опозиция добро-зло. Републиканският сенатор Линдзи Греъм, потвърждава това, като в разговор с президента Тръмп, коментирайки Афганистан, казва – „Никога не приключва (б.а. битката). Това е доброто срещу злото. Битката между доброто и злото никога не свършва. Като с нацистите. Сега е радикалния ислям. Някой ден ще е нещо друго… Никога няма да свърши.“ Американската политика функционира чрез конституирането на стратегически противник, който определя като иманентно „зло“.

От друга страна стои Джо Байдън, който е част от либерално-глобалния елит в САЩ. Байдън е буквално политически динозавър, като е част от американския политически живот от 1972г., когато е избран за сенатор от щата Делауеър.

По този начин става петият най-млад американски сенатор в историята, а на 3-ти ноември ще има възможността да стане най-възрастният от избраните за първи път президенти на САЩ. Байдън има огромен опит в изборните кампании като в тандем с Обама убедително печелят президентските избори два пъти. Като стил на управление той коренно се различава от Тръмп, който е доста по-енергичен и директен. Байдън е сговорчив, дипломатичен и преговарящ. Често е определян като „прогресивен демократ“.  Зад Байдън стоят мощни политически кръгове, а самият той е неразривна част от най-висшия елит на Демократическата партия.  Семейство Клинтън и семейство Обама лобираха за него още по време на предварителните избори. Зад Байдън застанаха и кръговете около Сорос. Любопитно е, че бивши републикански конгресмени подкрепят Байдън, като дори създадоха инициативата „Републиканци за Байдън“. Зад него стоят и мощни финансови и лобистки кръгове. Байдън олицетворява неолибералната политика, финансовия капитал и теориите за отвореното общество. Във външнополитически план най-вероятно ще следва сходна на Обама и Клинтън политика на либерален интервенционизъм. Във вътрешнополитически план той дава заявки за по-леви политики от тези на Обама, но не крайнолеви от типа на тези, които предлага Сандърс. Той, подобно на Обама и Клинтън, счита че основният противник на САЩ е Русия.

Големият въпрос, който може драматично да промени обстановката е ако бъдат изкарани още сериозни доказателства за намесата на Байдън в Украйна. Отделно част от неговите противници твърдят, че той страда от деменция, тъй като често допуска елементарни грешки, като пример за това е случая, в който реши да представи жена си и сестра си пред обществеността, но ги обърка.

В американската политическа класа съществува твърдо установен консенсус: ако икономиката е в добро състояние, президентът е преизбран.  В тази връзка е важно да се констатира коректно изложеното заключение, че „Икономическата турбулентност много силно се отразява на кандидатите за президент на САЩ.“ Социологическо проучване на университета „Куинипиак“ от декември 2019 констатира, че около 57% от гласоподавателите казват, че са „по-добре“ финансово, откакто Тръмп е президент, което е очевиден актив за евентуално преизбиране.

Той, както и голяма част от екипа му, идват от бизнес средите и са майстори по договарянето на сделки и реалните практически дела за това и приоритет на неговата администрация е икономиката. Икономическите успехи на Тръмп обаче са силно накърнени от кризата от „COVID-19“ и протестите след убийството на Джордж Флойд, които в началото бяха мотивирани като борба срещу расизма, но се трансформираха в агитация и кампания на Демократическата партия. Тези две събития пряко влияят на предизборната обстановка в САЩ, а и допълнително разделят избирателите. Вътрешнополитическата обстановка е изключително драматична. В протестите на „ANTIFA“ и „Black Lives Matter“ силно проличава троцкистката политическа линия и са подкрепяни от демократите и неоконсерваторите (наричани още „неокони“, те са неизменна част от политическия елит във Вашингтон. Набират популярност при Буш-младши и имат голямо влияние при президентството на Обама. По време на изборите през 2016г. подкрепят Хилъри Клинтън). Американското общество често избира силна ръководна личност. За него политиката е зрелище, в което побеждават силните. Тръмп е усетил тези подсъзнателни импулси. Това ясно си пролича в клипа, който беше излъчен след изписването на Тръмп от болницата, където се лекуваше от „Covid-19“. В него Тръмп каза – „Чувствам се страхотно, най-добре от много време. По-добре, отколкото преди 20 години. Не позволявайте на вируса да ви доминира. Не му позволявайте да превземе живота ни. Не му позволявайте да се случи. Връщам се на работа. Ще бъда пред вас като ваш лидер“ С това той създава внушението за силен лидер, който се справи с коварния вирус и е готов да се справи и с други предизвикателства.

Байдън също прави опити да се представи в светлината на силен водач, като в първия дебат се представи неочаквано добре и използвайки прийоми характерни за неговия опонент. Въпреки, че всички проучвания сочат категорична победа за Байдън, то в редица щати (Флорида, Северна Каролина, Аризона, Уисконсин, Пенсилвания) разликата е в рамките на статистическата грешка, а и Тръмп вече веднъж успя да изненада света. За сега двамата имат относителни равни шансове да спечелят мястото в Овалния кабинет.

В зависимост от това кой ще бъде победител на 3-ти ноември ще предопредели начина и посоката, по която ще се развива света и особено Европа. Изборът пряко ще повлия на трансатлантическите отношения.  При втори мандат Тръмп няма да бъде толкова лесно отклоняван от основните си цели и ще може да разгърне цялостната си визия. При победа на Байдън американската външна политика има вероятност да се доближи до водената от Обама и Клинтън, но с някои евентуални времеви изменения.

Битката ще бъде и за задаването на глобалния идеологически дневен ред. Дали консерватизма, суверенитета и традицията олицетворявани от Доналд Тръмп или либерализма, глобализма и прогресивизма, които отстоява Джо Байдън.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!