Духът на творчеството и надеждата завладя Самоводската чаршия на изложението „Златна благодатна есен” (снимки)

М. Милчева

Щастливи сме, че след дългите месеци застой в работата ни, имаме възможност да покажем нашите произведения на хората. Въпреки трудностите, породени от изолацията, въпреки големия спад в работата, намалелите поръчки и продажби, надежда има. Около това мнение се обединяват голяма част от изложителите на базара на занаятчии, творци на ръчно изработени произведения и селскостопански производители, „Златна благодатна есен на Самоводската чаршия“, по време на който и майсторите занаятчии от работилниците правят демонстрации в своите ателиета.

Както обещаха организаторите, пиршеството на есента наистина е завладяло Улицата на занаятите. Стотици, дори хиляди жители и гости на града се наслаждават на техните произведения и използват необичайно топлото време за края на октомври, за да се разходят по Чаршията. Сред посетителите се чува и чуждоезична реч, основно румънска.

Чувството да направиш нещо сам с ръцете си и да му се радваш е страхотно, казва Васимира Шаламанова от Пловдив, която е учила актьорско майсторство, но на базара представя своята „Ръкотворница за чувства”. В нея тя забавлява деца, които изработват сапуни от глицерин, капани за сънища, мандали и други красиви неща. Това е неин личен проект, който представя във Велико Търново, Габрово и региона, както и в градовете около родния й Велинград.

Ръкоделието и плетенето на ръка се възражда все повече и увлича все повече млади хора. То им действа успокояващо, релаксиращо и ги превръща в творци, обяснява г-жа Иванова, която на своя щанд е подредила красиви плетени изделия. Напоследък се възражда особено интересът към шевиците, които се вграждат в плетивото, посочва майсторката и признава, че е доста сръчна в работата си, като една шапка например изработва за около два часа.

Виктория Денева е родом от Трявна, но живее в Силистра. Представя на базара тревненската възрожденска дърворезбарска школа. Специално за изложението, организирано от общинското дружество „Царевград Търнов”, е изваяла от дървото средновековни мотиви – орела на хан Аспарух, розетата от Плиска и др. Тя е майстор  и на каниите за ножове. Призанава, че дърворезбата не е толкова женски занаят, но магията на дървото я запленила преди много години. Вдъхновява се от българския фолклор и историята.

В момента е много тежко за всички майстори в България, защото нашите единствени изяви, на които показваме труда си, бяха блокирани почти за около година. От това пострадаха всички артисти и техните семейства. За мен това е второ изложение, можете да си представите какво означава това за човек, който издържа семейството си с дърворезба. Въпреки това Виктория има надежда, че човечеството, държавата ни и всички като гражданско общество ще се преборим с пандемията, за да се върне нормалния ритъм на живот.

Сладки изкушения, сред които есенната наслада печена тиква с мед и орехи, балсуджук, петмез и пестил от сини сливи, от ябълки,  е наредил Добрин Трифонов, който държи и „Шекерджийницата” на Самоводската чаршия. Освен, че са сладки, неговите продукти повишават и имунитета, защото са направени от натурални продукти. Децата особено харесват захаросаните ябълки, които навремето са радвали и техните баби и дядовци. За „Болярски новини” майстор Трифонов издава рецептата за прочутия търновски специалитет балсуджук, за който спорят няколко региона в България. Ореховите ядки се нанизват на конец, слага се гроздовия сок да се изварява, за да може да се сгъсти, прибавя се картофено нишесте за желиране. Когато е достатъчно гъсто се топят ядките и се слагат да съхнат. Едно време стар майстор арменец ни учеше „Топиш казана, качиш тавана”, докато се наслои достатъчно, с усмивка споделя майсторът. Радва го това, че родители, баби и дядовци все по-често насочват децата си към естествените сладкиши, които нямат консерванти и оцветители.

Ангалот е жива статуя – уличен музикант с цигулка, направен от глина. По образование е художник, но в свободното си време се превъплъщава в тази роля. Овладял е замръзването в една поза, която се раздвижва, само, когато свири. Да, моята музика не се чува с ушите, тя се усеща със сърцето, усмихва се през глинените си клепачи артистът. Няма трудни години за мен, аз съм статуя, слънце и вятър са ми достатъчни, за да съм щастлив, признава Ангалот.

На метри от него са се разположили самодейките от село Ресен, които традиционно обират куп награди със свои изяви от различни събития. Рогът наесенното изобилие се е изсипал на техния щанд. Така и е при съседките им – прочутите баби от Хотница, които показват как се обработва вълна. Най-старателна е англичанката Карън, която пресуква вълна с такава вещина, каквато малцина жени владеят. Въпреки, че не знае нито дума български, тя се чувства на мястото си и това личи по блесналите й очи, докато следи нишката на преждата.

Мед, сушени плодове и билки за чай, подправки, ядки, печени кестени, традиционни български сезонни сладкиши, сокове, вина, и др., кожени изделия, рисувани предмети и още куп красиви неща могат да видят посетителите на Самоводската чаршия. Тридневната програма на изложението е съпроводена и от различни концерти на местни състави.

Събитието е част от инициативите на Община Велико Търново за отбелязване на 835 години от въстанието на Петър и Асен и възобновяване на българската държава и Димитровден – Ден на строителя.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!