Адв. Мирослав Евтимов:  „Кампанията на кандидатите за президент на САЩ е като любовната песен на глухар“

 

Мирослав Евтимов е завършил “Право” във ВТУ. Има магистърски степени по специалностите “Европеистика” и “Международни отношения”. Докторант е по политология в периода 2012-2015 г. с дисертация “Политическо лидерство в Арабския свят”. Има професионална квалификация “Мениджър в международния туризъм” и следдипломна професионална квалификация по “Право на Европейския съюз- практически възможности на националния юрист”. Хонорован преподавател е в катедра “Политология, социология и културология” на Философски факултет при ВТУ.

В съединените щати ще се проведат 59-те подред избори за президент. Американците избират президент по традиция, водеща началото си от 1845 година. Тогава Конгресът решава всички щати да гласуват едновременно в първия вторник на ноември. До този момент вотът е бил „плаващ“ по волята на отделните щати, стига да е преди първата сряда на декември. Но това водело до големи обърквания и Конгресът решил избирателите да гласуват в един ден. А защо вторник? Във времената, когато избирателите са се прехранвали със земеделие и животновъдство, сряда била заета от фермерски пазари, неделята била ден за църква, а хората живеели далеч от секциите и се нуждаели от ден за път. И така законодателите се спрели на удобния вторник.

 

До поредния първи вторник на месец ноември остават броени дни, а в кандидатската кампания и на двамата основни претенденти не се случва нищо, което да напомни за някогашните надпревари, свързани със сериозен дебат, сблъсък на доктрини за външната политика, за тенденции в икономическото развитие, за финанси и бюджет, за вътрешната политика във всичките й сектори. Може би най-интересното в тази кампания се оказа изненадващото заболяване от COVID-19 на кандидата на Републиканците Доналд Тръмп и също толкова изненадващото му оздравяване. За политолозите тези три дни на боледуване на Тръмп бяха изключително интересни с оглед на факта, какво тълкуване ще се намери в американската Конституция, в случай, че кандидат за президент отпадне или не може да продължи да е в това си качество.

В „горещата фаза“ на кампанията единственото което се случва са лични нападки между двамата кандидати. Тръмп каза, че на представителя на демократите липсва интелигентност, а Байдън от своя страна заяви, че президентът „няма волята” да се справи с пандемията от Covid-19. Байдън продължава да представя опонента си като неефективен лидер по време на пандемия и неспиращото напрежение в борбата за расова справедливост.

 

Америка вече навлезе във финалния етап от президентската надпревара и може би тази кампания ще остане в учебниците по история като най-слабата и безсмислена от финансово естество. Всъщност нормално е да си зададем въпроса на какво се дължи това?

 

За първи път в историята на САЩ един срещу друг застават двама бизнесмени, а не политици. „Скокът“ и на двамата от бизнеса в политиката, явно не е най-удачното им попадение, а и възрастта и на двамата едва ли им дава време да се подготвят за политици. Тръмп се учи на политика цял един мандат, Байдън започна подготовка от времето на номинирането си в Демократическата партия за кандидат. Явно липсата на лидери в Съединените щати, както безспорно и в цяла Европа, а и в света, има своето негативно значение.

 

В кампанията и на двамата се вижда неподготвеност за проблемите във вътрешен план. Спадът на ръста на икономика на САЩ като че ли отсъства от дебата и не се виждат идеи за това каква ще е американската икономика, която все още е първа в света, но лидерството й става все по-застрашено от инвазията на други страни – Китай, Русия и т.н. Въпросът с американския вътрешен и външен дълг също се пропуска, но той се оказва все по-важен, с оглед отделянето на една твърде голяма част от брутния продукт на страната за неговото обслужване. Прави впечатление, че въпросите на социалната политика и все по-растящата безработица също не са в основните теми на дебата между кандидатите. Основните въпроси между тях продължават да бъдат жертвите на коронавируса и съревнования между кандидатите относно личните им качества, а за част от медиите по-голям интерес буди как са били облечени по време на дебатите кандидатките за първа дама и какво ново има в тоалетите им.

 

По отношение на външната политика на САЩ, която е със структуроопределящо значение за света също не се виждат общите и разделителните линии на двамата претенденти. Дебатът върви почти изцяло във вътрешно-политически план и то само по определени теми – пандемията от коронавирус, мигрантския въпрос и….като че ли няма друга тема, която да е облечена в рамките на сериозна политическа доктрина. За първи път Съединените щати не залагат основната карта в изборите на външната си политика, а двамата претенденти все едно водят кампанията си в условията на Доктрината Монро (тази доктрина направлява външната политика на Съединените щати и  затвърждава тогавашния изолационизъм на САЩ, изразяващ се в избягване на политически съюзи и обвързване с други държави. Тя е действаща през по-голямата част на 19-ти и началото на 20-ти век).

Все пак от политологическа гледна точка, трябва да се търсят и отговори каква ще е бъдещата роля на САЩ в света след изборите.

Лично според мен тази кампания ще е „пикът“ на слабото лидерство на американските политици. Липсата на силни лидери в САЩ не е от вчера. Последен лидер и то със световна величина бе президентът Роналд Рейгън, който доведе страната до пълна победа в т. нар. „Студена война“. Именно Рейгън е президентът, който във вътрешно-политически план достигна най-големите цели-икономически бум от 1983г., спад на инфлацията от 13,6 % през 1980г. до 4,1% през 1988г. и то забележете, икономически ръст в държава управлявана от актьор по професия. Сегашната кампания между двама бизнесмени изглежда като липса на какъвто и да било усет за икономика и бизнес в сравнение с показателите от времето на Рейгън. Не случайно десетилетието на 80 – те години често бива наричано „Рейгъновите осемдесет“. Във външно-политически план, Роналд Рейгън осъществява дори инициативата за стратегическа отбрана, известна като „Междузвездни войни“, която представлява базиран в околоземна орбита ракетен щит, а от 1986г. вече почти като победител в „Студената война“ започва преговорите за световно разоръжаване с тогавашния съветски лидер Михаил Горбачов. Явно силните години на истински световни предизвикателства раждат и истинските не само национални, но и световни лидери, каквито са редица президенти на САЩ назад във времето. В по-новата история може да си спомним за  времената на Джеймс Картър, 60-те години на Джон Кенеди и т.н.

 

Липсата на политическо лидерство в САЩ започна веднага след края на „Студената война“ и от тогава насам наблюдаваме в американската и вътрешна и външна политика действия „на парче“, която не води до нищо съществено нито за страната, нито за света. Инвазията на Джордж Буш-младши в Ирак донесе само разруха в Близкия изток и не оправда американските очаквания за силно присъствие в региона богат на петрол и природен газ. Ударите на НАТО и в частност на САЩ по тогавашната Съюзна република Югославия по времето на Бил Клинтън, също не изпълниха желанието на САЩ да покажат, че Европа не може да се справи с какъвто и да било европейски проблем без намесата на Америка. Управлението на Барак Обама остана в историята на Щатите само с това, че той е първият цветнокож президент. Всяко едно от споменатите управления не беше свързано с постоянна и добре разработена американска политическа доктрина, каквато САЩ винаги са имали още от времето на Ейбрахам Линкълн.

 

Тези слабости няма как да не дадат отражение и на американското общество, което вече се сблъсква с изключително тежки проблеми, и на американската политическа класа. От гледна точка на политическата система, категорично смятам, че няма да има никаква промяна, тъй като е доказано с годините, че двупартийният политически модел е успешен за страната. Явно не системата, а партиите трябва да преболедуват. Демократическата партия, на която аз съм бил привърженик в някаква степен заради произходът й – основана от образованите и естетични плантатори в тогавашния робовладелски юг, ще трябва да преболедува „синдрома Клинтън“ свързан със скандала с Моника Люински и идеята-президентството в едно семейство, или идеята за първи цветнокож президент или първата жена президент. Републиканската партия – трябва да се върне на възгледите си за американско лидерство в икономиката и в международните отношения, но не с безсмислени и неуспешни войни в Ирак, Афганистан и т.н.

 

В крайна сметка, както се казва когато котката спи мишките пируват. Слабите действия на американските президенти и липсата на присъствие в много точки на света доведоха до факта, че още по-слаби национални „лидери“ да пируват, но вредейки на държави и цели региони. Ето един пример – САЩ сега се опитват да върнат част от своето отвоювано влияние в България и Турция, което истински карикатури на министър-председатели и политици и в двете страни им отнеха, пример е противопоставянето през последните няколко дни на САЩ на т. нар. „Турски“ или „Балкански“ поток. Съединените щати спечелиха верен съюзник в лицето на Гърция, дори и по енергийните въпроси, но това се дължи най-вече на политическата умелост на гръцкия премиер Кириякос Мицотакис.

 

Тази кампания и последващо управление в САЩ ще са симптоматика, диагноза и лечение на политическата класа. Но един оздравял винаги е способен на изключителна енергичност и сила. Очаквам след изборите и в двете доминиращи партии да се извършат редица структурни и персонални промени. Колкото до идеологиите – видно е, че проблемът им не е на идейна основа, а изцяло личностен и е свързан с липса на политици с истински политически стил на поведение и лидерски умения. До тогава ще наблюдаваме предизборна кампания, в която претендентите се държат като глухарите в гората по време на любовния период – всеки кацнал на своя клон със затворени очи пее своята песен, която всъщност само той чува.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!