Адв. Мирослав Евтимов:  „Кампанията на кандидатите за президент на САЩ е като любовната песен на глухар“

0

 

Мирослав Евтимов е завършил “Право” във ВТУ. Има магистърски степени по специалностите “Европеистика” и “Международни отношения”. Докторант е по политология в периода 2012-2015 г. с дисертация “Политическо лидерство в Арабския свят”. Има професионална квалификация “Мениджър в международния туризъм” и следдипломна професионална квалификация по “Право на Европейския съюз- практически възможности на националния юрист”. Хонорован преподавател е в катедра “Политология, социология и културология” на Философски факултет при ВТУ.

В съединените щати ще се проведат 59-те подред избори за президент. Американците избират президент по традиция, водеща началото си от 1845 година. Тогава Конгресът решава всички щати да гласуват едновременно в първия вторник на ноември. До този момент вотът е бил „плаващ“ по волята на отделните щати, стига да е преди първата сряда на декември. Но това водело до големи обърквания и Конгресът решил избирателите да гласуват в един ден. А защо вторник? Във времената, когато избирателите са се прехранвали със земеделие и животновъдство, сряда била заета от фермерски пазари, неделята била ден за църква, а хората живеели далеч от секциите и се нуждаели от ден за път. И така законодателите се спрели на удобния вторник.

 

До поредния първи вторник на месец ноември остават броени дни, а в кандидатската кампания и на двамата основни претенденти не се случва нищо, което да напомни за някогашните надпревари, свързани със сериозен дебат, сблъсък на доктрини за външната политика, за тенденции в икономическото развитие, за финанси и бюджет, за вътрешната политика във всичките й сектори. Може би най-интересното в тази кампания се оказа изненадващото заболяване от COVID-19 на кандидата на Републиканците Доналд Тръмп и също толкова изненадващото му оздравяване. За политолозите тези три дни на боледуване на Тръмп бяха изключително интересни с оглед на факта, какво тълкуване ще се намери в американската Конституция, в случай, че кандидат за президент отпадне или не може да продължи да е в това си качество.

В „горещата фаза“ на кампанията единственото което се случва са лични нападки между двамата кандидати. Тръмп каза, че на представителя на демократите липсва интелигентност, а Байдън от своя страна заяви, че президентът „няма волята” да се справи с пандемията от Covid-19. Байдън продължава да представя опонента си като неефективен лидер по време на пандемия и неспиращото напрежение в борбата за расова справедливост.

 

Америка вече навлезе във финалния етап от президентската надпревара и може би тази кампания ще остане в учебниците по история като най-слабата и безсмислена от финансово естество. Всъщност нормално е да си зададем въпроса на какво се дължи това?

 

За първи път в историята на САЩ един срещу друг застават двама бизнесмени, а не политици. „Скокът“ и на двамата от бизнеса в политиката, явно не е най-удачното им попадение, а и възрастта и на двамата едва ли им дава време да се подготвят за политици. Тръмп се учи на политика цял един мандат, Байдън започна подготовка от времето на номинирането си в Демократическата партия за кандидат. Явно липсата на лидери в Съединените щати, както безспорно и в цяла Европа, а и в света, има своето негативно значение.

 

В кампанията и на двамата се вижда неподготвеност за проблемите във вътрешен план. Спадът на ръста на икономика на САЩ като че ли отсъства от дебата и не се виждат идеи за това каква ще е американската икономика, която все още е първа в света, но лидерството й става все по-застрашено от инвазията на други страни – Китай, Русия и т.н. Въпросът с американския вътрешен и външен дълг също се пропуска, но той се оказва все по-важен, с оглед отделянето на една твърде голяма част от брутния продукт на страната за неговото обслужване. Прави впечатление, че въпросите на социалната политика и все по-растящата безработица също не са в основните теми на дебата между кандидатите. Основните въпроси между тях продължават да бъдат жертвите на коронавируса и съревнования между кандидатите относно личните им качества, а за част от медиите по-голям интерес буди как са били облечени по време на дебатите кандидатките за първа дама и какво ново има в тоалетите им.

 

По отношение на външната политика на САЩ, която е със структуроопределящо значение за света също не се виждат общите и разделителните линии на двамата претенденти. Дебатът върви почти изцяло във вътрешно-политически план и то само по определени теми – пандемията от коронавирус, мигрантския въпрос и….като че ли няма друга тема, която да е облечена в рамките на сериозна политическа доктрина. За първи път Съединените щати не залагат основната карта в изборите на външната си политика, а двамата претенденти все едно водят кампанията си в условията на Доктрината Монро (тази доктрина направлява външната политика на Съединените щати и  затвърждава тогавашния изолационизъм на САЩ, изразяващ се в избягване на политически съюзи и обвързване с други държави. Тя е действаща през по-голямата част на 19-ти и началото на 20-ти век).

Все пак от политологическа гледна точка, трябва да се търсят и отговори каква ще е бъдещата роля на САЩ в света след изборите.

Лично според мен тази кампания ще е „пикът“ на слабото лидерство на американските политици. Липсата на силни лидери в САЩ не е от вчера. Последен лидер и то със световна величина бе президентът Роналд Рейгън, който доведе страната до пълна победа в т. нар. „Студена война“. Именно Рейгън е президентът, който във вътрешно-политически план достигна най-големите цели-икономически бум от 1983г., спад на инфлацията от 13,6 % през 1980г. до 4,1% през 1988г. и то забележете, икономически ръст в държава управлявана от актьор по професия. Сегашната кампания между двама бизнесмени изглежда като липса на какъвто и да било усет за икономика и бизнес в сравнение с показателите от времето на Рейгън. Не случайно десетилетието на 80 – те години често бива наричано „Рейгъновите осемдесет“. Във външно-политически план, Роналд Рейгън осъществява дори инициативата за стратегическа отбрана, известна като „Междузвездни войни“, която представлява базиран в околоземна орбита ракетен щит, а от 1986г. вече почти като победител в „Студената война“ започва преговорите за световно разоръжаване с тогавашния съветски лидер Михаил Горбачов. Явно силните години на истински световни предизвикателства раждат и истинските не само национални, но и световни лидери, каквито са редица президенти на САЩ назад във времето. В по-новата история може да си спомним за  времената на Джеймс Картър, 60-те години на Джон Кенеди и т.н.

 

Липсата на политическо лидерство в САЩ започна веднага след края на „Студената война“ и от тогава насам наблюдаваме в американската и вътрешна и външна политика действия „на парче“, която не води до нищо съществено нито за страната, нито за света. Инвазията на Джордж Буш-младши в Ирак донесе само разруха в Близкия изток и не оправда американските очаквания за силно присъствие в региона богат на петрол и природен газ. Ударите на НАТО и в частност на САЩ по тогавашната Съюзна република Югославия по времето на Бил Клинтън, също не изпълниха желанието на САЩ да покажат, че Европа не може да се справи с какъвто и да било европейски проблем без намесата на Америка. Управлението на Барак Обама остана в историята на Щатите само с това, че той е първият цветнокож президент. Всяко едно от споменатите управления не беше свързано с постоянна и добре разработена американска политическа доктрина, каквато САЩ винаги са имали още от времето на Ейбрахам Линкълн.

 

Тези слабости няма как да не дадат отражение и на американското общество, което вече се сблъсква с изключително тежки проблеми, и на американската политическа класа. От гледна точка на политическата система, категорично смятам, че няма да има никаква промяна, тъй като е доказано с годините, че двупартийният политически модел е успешен за страната. Явно не системата, а партиите трябва да преболедуват. Демократическата партия, на която аз съм бил привърженик в някаква степен заради произходът й – основана от образованите и естетични плантатори в тогавашния робовладелски юг, ще трябва да преболедува „синдрома Клинтън“ свързан със скандала с Моника Люински и идеята-президентството в едно семейство, или идеята за първи цветнокож президент или първата жена президент. Републиканската партия – трябва да се върне на възгледите си за американско лидерство в икономиката и в международните отношения, но не с безсмислени и неуспешни войни в Ирак, Афганистан и т.н.

 

В крайна сметка, както се казва когато котката спи мишките пируват. Слабите действия на американските президенти и липсата на присъствие в много точки на света доведоха до факта, че още по-слаби национални „лидери“ да пируват, но вредейки на държави и цели региони. Ето един пример – САЩ сега се опитват да върнат част от своето отвоювано влияние в България и Турция, което истински карикатури на министър-председатели и политици и в двете страни им отнеха, пример е противопоставянето през последните няколко дни на САЩ на т. нар. „Турски“ или „Балкански“ поток. Съединените щати спечелиха верен съюзник в лицето на Гърция, дори и по енергийните въпроси, но това се дължи най-вече на политическата умелост на гръцкия премиер Кириякос Мицотакис.

 

Тази кампания и последващо управление в САЩ ще са симптоматика, диагноза и лечение на политическата класа. Но един оздравял винаги е способен на изключителна енергичност и сила. Очаквам след изборите и в двете доминиращи партии да се извършат редица структурни и персонални промени. Колкото до идеологиите – видно е, че проблемът им не е на идейна основа, а изцяло личностен и е свързан с липса на политици с истински политически стил на поведение и лидерски умения. До тогава ще наблюдаваме предизборна кампания, в която претендентите се държат като глухарите в гората по време на любовния период – всеки кацнал на своя клон със затворени очи пее своята песен, която всъщност само той чува.

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *