Известният търновски журналист Мила Милчева написа книга за емблематичния търновски адвокат Йордан Минчев
0
Книгата „Йордан Минчев – мисия адвокат. 64 години във Великотърновската адвокатура” ще бъде представена във Велико Търново на 6 ноември от 17,30 часа. Тя е посветена на живота и професионалната кариера на доайена на адвокатското съсловие Йордан Минчев, който на 6 ноември навършва 92 години, но продължава да работи активно.
Автор е журналистката и редактор в „Болярски новини” и „Кореспондент” Мила Милчева.
Мила Милчева
–Мила, великотърновци те познават като изящен текстописец, но на журналистически материали и като авангарден творец на бижута и аксесоари, в които оживява българската шевица. Обаче с книгата изненада всички. Как се роди тази идея?
В началото на тази година получих предложение от великотърновските адвокати Йордан Цветанов и Веселка Коева да събера в книга спомените на най-възрастния действащ адвокат във Великотърновската адвокатска колегия. Приех това като голяма отговорност, защото се отнасям с респект към тази професия, а и защото това е емблематична личност за съсловието. Получих голяма подкрепа от страна на Адвокатския съвет към Великотърновската адвокатска колегия в лицето на председателката Даниела Минева, спомоществовател на изданието пък стана Висшият адвокатски съвет. Седем месеца слушах и записвах разказите на Минчев и за мен това беше един вид пътуване като с машина на времето. Благодарение на него се върнах три епохи назад в историята на България –царското време, комунизма и демокрацията.
-Какъв е сюжетът – автобиографичен?
-Реших, че най-правилният начин да структурирам книгата е, като спазя хронологичния ред на събитията. Първата глава озаглавих „Детството. Спомени за мелници, гуменки и… камили”. Беше наистина много интересно да слушам спомените му за това как е посрещал немските, после съветските войски, които са преминавали през родния му Полскотръмбешки край, разбрах кога за пръв път се е влюбил в пишещата машина, с която не се разделя и досега, кои са близките му, оказали най-голямо влияние върху развитието му. С носталгия и много респект Минчев говори за студентството си в опушената от бомбардировки София, която обаче пази очарованието на цъфналите кестени и звъна на трамваите. Близо 800 човека е бил огромният поток от първокурсници в Юридическия факултет, пред които заставали истински колоси в правните науки – професори и академици, завършили и специализирали в едни от най-престижните университети в Европа и света. Върнахме се и към бригадирското движение, и към посещенията в култовата сладкарница в хотел „България” и т.н. После той отива войник и прекарва цели три години и два месеца в една от точките на триъгълника на смъртта Елхово – Грудово – Звездец. Една от любопитните подробности е, че там се сприятелява с известния поет Пеньо Пенев и дори с него е свързана първата му изява като адвокат. А до нея се стигнало след лудата глава на Пеньо и едно бакраче с вино „алжирка”. Покрай разказите на адвоката се наложи да чета и да науча доста подробности за не дотам осветлени части от историята ни като например горянското движение и малката българо-гръцка война през 50-те години на миналия век. Когато идва във Велико Търново, за да започне работа като адвокат, Минчев не познава никого и сам проправя пътя си в кариерата. Впечатли ме респектът, с който говореше за колегите си, от които се е учил. Тогава адвокатите са били изключително авторитетни личности, държали са много на външния си вид, хората са им сваляли шапка по улиците. С обич, топлота и на места с подобаващо чувство за хумор той разказва за своите колеги, за колективния живот на гилдията, за събранията, кръжоците, екскурзиите, обученията, закачките и постиженията им. В глава с миниразкази се получи частта, която е посветена на някои от емблематичните му дела. Няма смисъл да разкривам всичко, но там става дума за една милиционерска кихавица, евреи, блейзър със златни копчета и крило от самолет, за един партизанин лекар и сюнет, за развод от любов, за непокорни студенти, писали позиви срещу Людмила Живкова и още куп интересни казуси. Истината е, че през цялото време, докато говорихме, Йордан Минчев подчертаваше колко се гордее с това, че е член на най-авторитетната колегия в България и вече съм напълно убедена, че е прав.
-Очевидно е било голямо предизвикателство за теб. Помогна ли ти журналистическата рутина?
-Да, вероятно да. Повече от 22 години бродя в дебрите на словото и на журналистиката и това няма как да не е създало у мен усет към повествованието, сюжета, разказа…