Пациент от Павикени и неговият лекуващ лекар станаха герои в Националната кампания „Живот със сърдечна недостатъчност“ на Института за здравно образование. Хора от различни градове споделят как се е променил животът им след поставянето на диагнозата и как се справят със заболяването заедно със своите лекари. Подбрани са най-въздействащите истории и най-„тежките“ пациенти, които лекарите са имали в своята практика. Всяка от историите е заснета във видео, в което участват и лекарят, и пациентът. Доверието помежду им, самодисциплината, медицинските открития – това спасява болните и им дава надежда за нормален живот.
30-годишният Росен Ламбев живее в с. Дъскот. Той е един от най-младите пациенти със сърдечна недостатъчност у нас. Дълго време смятал, че задухът му е от цигарите, докато един ден по спешност не се озовал в столичната „Света Екатерина“. Още малко да се беше забавил, нямаше да можем да направим нищо, казали лекарите. Бил планиран за включване и в списъка за трансплантация на ново сърце, което обаче не всички дочакват. Но преди това решили да опитат с лекарства. „Бях се отказал от живота, но вече имам надежда. Чувствам се така, сякаш не съм болен“, споделя Росен.
Лекуващият му лекар – д-р Станислав Стоев, специалист по вътрешни болести и кардиология от МЦ „Павликени“, споделя, че само допреди няколко години възможностите за помощ на пациенти като Росен са били силно ограничени. Но благодарение на нови терапии и най-важното – взаимното доверие между тях, той живее пълноценен живот.
Умора дори при най-малкото усилие, задух, кашлица, отоци по краката – това най-често усещат пациентите със сърдечна недостатъчност. Кардиолозите я определят като глобална пандемия, която ще бъде бич за човечеството в следващите 10 години. Но ако пациентите се вслушват в съветите на своя лекар, поддържат здравословно тегло, добра физическа активност и се хранят умерено, надежда има. „Резултатите на Росен много ни радват, защото пред него животът предстои“ – споделя д-р Стоев. А Росен споделя: „Благодарен съм на всички лекари, които се грижат за мен – наистина се чувствам специален“.
