Професионалният празник на българските адвокати се чества от 2005 г. по решение на Висшия адвокатски съвет.
На 6 ноември тази година беше представена книгата „Йордан Минчев – мисия адвокат. 64 години във Великотърновската адвокатура“. Автор е журналистката и редактор в „Болярски новини“ Мила Милчева. Книгата е посветена на живота и професионалната дейност на най-възрастния действащ адвокат в България, а премиерата й беше в деня, когато той отпразнува своята 92-ра годишнина.
Представяме на читателите на „Болярски новини“ откъс от глава VII на книгата.
ДЕЛНИЦИ И ПРАЗНИЦИ – БРОЕНИЦА ОТ СПОМЕНИ В ПРОФЕСИОНАЛЕН И ЛИЧЕН ПЛАН
Когато започна моята кариера като адвокат във Великотърновката адвокатска колегия, съдебните заседания се провеждаха в сградата на Конака – сега Музей „Възраждане и Учредително събрание”. Там, на два от етажите бяха заседателните зали и кабинетите на съдиите и прокурорите.
Имаше нещо символично, че в сградата, където е заседавало Великото Народно събрание, всеки ден влизахме ние, представителите на юридическото съсловие, за да упражняваме професията си.
Бай Пеньо Курокето – „рекламното” лице на адвокатурата
Хора от цялата област се събираха в коридорите на Конака и отпред на площадчето, за да изчакват започването на заседанията. Сегашните модерни уредби, с които се оповестява началото на делото и се извикват лицата, тогава не съществуваха. В ролята на викач влизаше една изключително колоритна личност, която със сигурност си спомнят всички, работили по онова време в системата. Става дума за Пеньо Савов Близнаков, известен като бай Пеньо Курокето. Никой не знаеше защо откъде произлиза прякорът на бай Пеньо. Той дори имаше още един артистичен псевдоним – Пе Са Бли, който пък му беше дал съдия Добри Радославов.
Бай Пеньо обичаше да разказва за една интересна част от биографията си, а именно – за приятелството си с двамата си забележителни съученици Константин Кисимов и Асен Русков.
Знаменитият оперетен актьор Асен Русков, който е роден във Велико Търново през 1896 година, е бил наричан „Царят на смеха”. Една година след него в старата столица се ражда и Константин Кисимов – патронът на великотърновския Музикално-драматичен театър. Не е толкова известен фактът че Кисимов е завършил право в Софийския университет и е дипломиран юрист, но се отдал на любовта си към театъра и киното.
Когато Русков и Кисимов отишли да учат висше образование в София, бай Пеньо тръгнал с тях, но изглежда науките не са му били много присърце, защото не продължил образованието си. Започнал работа в кабаре, в което момичета практикували и най-древната професия. Често разказваше за тези интересни и по своему романтични времена, когато добрите обноски са били задължителни, дори и в подобни обекти.
Константин Кисимов
Асен Русков
Артистичните наклонности на бай Пеньо, които той не успял да реализира както прочутите му съученици, се развихряли по време на работата му в кабарето. Един ден при него отишъл богат търговец, за да търси едно от момичетата. Бай Пеньо проверил къде е тя, върнал се и с присъщия си театрален тон обяснил: „Господине, госпожицата не може да ви удостои с вниманието си, защото в момента е на езда”. Обноски, какво да коментираме?
Подобни театрални етюди бай Пеньо изнасяше и в съда, където работеше като викач. Особено се беше сдушил с колегата Стефан Контев – известен адвокат от севлиевския регион, който често водеше дела за развод във Велико Търново.
Заседанията се провеждаха в зала на горния етаж на Конака, северозападно до музея. Пред вратата чака сума ти народ. Стефан умишлено заставаше настрани от хората.
Бай Пеньо излиза и театрално обявява: „Ще се гледа дело номер 325! Адвокат Стефан Кооооооонтев! Другарки и другари, , направете път, да мине другаря адвокат Стефан Контев!”.
Всички, естествено, се обръщаха да видят кой е този толкова известен адвокат Контев, че му се оказва такава чест.
Минавайки покрай бай Пеньо, Стефан задължително му пускаше в джоба я кутия цигари, я някой лев. Един вид – отплата за рекламата…
Бай Пеньо се ползваше с доброто отношение на всички. Само един път беше сгафил, горкият, и то подведен по тънката част. Една от клиентките беше закъсняла в съда и се оказало, че е изпуснала всички автобуси, с които може да се прибере. Бай Пеньо и колегата му великодушно й предложили да я приютят за през нощта в сградата. Дори подготвили казан с топла вода за баня. Какви са били намеренията им, само може да се досещаме, но не щеш ли за плановете им се усетил председателят на Окръжния съд Владимир Михайлов. Така прочутият ни викач временно беше отстранен от работа, но после го възстановиха и той се пенсионира на тази длъжност в съда.
Ден след ден се редяха дните в адвокатската колегия. Дела, пътувания, обществени изяви, кръжоци, бригади, екскурзии, професионални събрания…
