февруари 19, 2025

Храм-паметникът “Свети Александър Невски” трябвало да бъде издигнат във Велико Търново

0
126945218_367507867666948_3770599009998902982_n

На 23 ноември се чества паметта на св. Александър Невски. Той е роден през 1220 г. в Русия и е бил княз на Новгородската област. Историята разказва, че княз Александър храбро защитавал града си от нашествието на шведския крал, молейки Бог да му помогне. Когато вражеските армии се сблъскали при река Нева, спечелила армията на Александър. От битката при река Нева идва и името му – Александър Невски.  Впоследствие, Александър станал защитник на православната вяра в борбата на руския народ против татарите. Храм-паметникът в центъра на София носи името св. Александър Невски, защото руският цар Александър Николаевич имал за свой небесен покровител, вдъхновител и помощник именно св. Александър Невски. Катедралата е най-голямата и най-високата на Балканите – 52 метра.

Веднага след успешния изход на Руско-турската освободителна война се заражда идеята за изграждането на паметник, изразяващ благодарността на българския народ към Царя Освободител и за успокоение на душите на падналите за освобождението на България герои. Стига се до идеята за построяването на храм-паметник, напомнящ за съдбовния епизод от историята на България.

Малцина великотърновци знаят, че символът на днешната ни столица ­ храм-паметникът “Свети Александър Невски”, първоначално е предвиден за строеж в нашия град, пише в книгата си „Споменъ за Търново” Катя Митова – Ганева. Инициативата за издигането му е взета от Учредителното народно събрание през 1879 г. Подпредседателят на събранието Петко Каравелов прави предложението да се построи храм-паметник във В. Търново на Чан тепе (Царевец), като по този начин се “задължал нравствено народът” и се посвети на св. Александър Невски ­ покровителя на царя-освободител Александър и императорската руска фамилия. Александър Невски е московски княз (1220­1263 г.) Прославен е с победата си над шведите в 1240 г. край р. Нева, откъдето носи името си “Невски”. Признат е за национален руски герой и светец.

Народният представител С. Берон предлага храм-паметникът да се изгради на връх “Св. Никола” (Шипка), но не се приема. С акламации от депутатите се приема предложението на Петко Каравелов. Веднага е съставен Инициативен комитет, оглавен от епископ Климент Браницки (Васил Друмев), който по-късно става митрополит на Търновската епархия. Той се заема сериозно с набирането на средства и организацията по строежа. Като начало комитетът отпечатва приетата във Велико Търново Конституция в тираж 40 000 броя и започва пласирането є на цена 50 сантима.

Второто обикновено народно събрание отново разглежда въпроса за изграждането на храм-паметника по желание на княз Александър Батенберг. Той настоява наместо във В. Търново, както било прието в Учредителното събрание, изграждането му да стане в София, с цел укрепване авторитета на новата българска столица.

Като подпредседател на това Обикновено народно събрание нашият съгражданин Стефан Стамболов в парламентарната си реч от 17 декември 1880 г. категорично защитава идеята за паметник: “Наистина никой не може да не се съгласи, когато е един въпрос за една добра работа, че се иска да се направи едно решение, за да стане същият храм в Търново, в старата българска столица”

Въпреки застъпничеството на Стефан Стамболов Народното събрание се съобразява с предложението на княза, който веднага издава Прокламация към българския народ на 19 февруари 1881 г., която започва така: “Възлюбленний Ми Народе! Народното събрание от своя страна изяви желание да въздигне в Столицата Ми великолепен Храм в името на Св. Александър Невски, в който да се възнасят молитвите на Всевишния за благоденствието на Царя-Освободителя и Неговия Народ и за успокоение на душите на падналите за освобождението на България герои…”

На 26 февруари 1881 г. се сформира Централна комисия начело с Петко Каравелов ­ министър-председател, която да ръководи патриотичното дело. Тържественото полагане на основния камък става на 19 февруари 1882 г. на мястото на изгорелите през 1879 г. турски казарми, близо до развалините на църквата “Св. София”. Това място е било предназначено за дворец на княз Батенберг. Столична община го отстъпва за построяването на храма, а направата на двореца започва през пролетта на 1882 г. на настоящото място ­ днес Националната художествена галерия на пл. Батенберг. Изграденият през 1881 г. Централен инициативен комитет публикува специално Възвание към българския народ за съпричастност при набирането на средства, както и Инструкции за храма-паметник “Св. Александър Невски” в София. Навсякъде в страната, включително и в нашия град, се създават общински комисии, а в църквите са поставени специални дискоси за набиране на средства. В помощ на фонда пръв се отзовава княз Александър Батенберг, който подарява 5000 златни лева.

Храм-паметникът “Св. Александър Невски” и първият проект за него, направен от архитекта Ив. С. Богомилов.

Централната комисия имала и не маловажната задача да осигури  архитекта за изготвянето на проекта. Лично княз Батенберг избира от предложените Иван Богомолов от Петроград. Към средата на 1885 г. Богомолов представя готовия си проект, но той не се одобрява, защото храм-паметникът събирал до 1200 души, а се изисквало да побира около 5000 души. Богомолов започва преработката на проекта си, но редица обстоятелства и събития го забавят ­ Съединението, Сръбско-българската война, обтегнатите руско-български отношения. Богомолов умира и едва след десет години през 1896 г. кабинетът на Константин Стоилов се отнася с молба до руския архитект А. Н. Померанцев, професор от Императорската художествена академия в Петроград, да прегледа проекта на покойния Богомолов. След двегодишни проучвания проф. Померанцев предложил окончателния проект. Освен че храмът бил значително разширен (разпределението оставало почти същото) разликата във външния вид била твърде голяма. В стария проект преобладавали романски мотиви в руски дух, вторият бил във византийски стил, примесен с романски мотиви. Договорът с арх. Померанцев бил сключен на 31 март 1904 г. Веднага след това строежът започва и с малки прекъсвания продължава до 1912 г., когато е почти завършен. От полагането на основния камък до окончателното приключване и тържественото му освещаване изминават цели 42 години.

Поради Балканските и Първата световна войни официалното му и много тържествено освещаване става едва на 12-­14 септември 1924 г. Църковната служба е изключително тържествена. Храмът е препълнен с богомолци, а площадът великолепно украсен със зеленина и гирлянди. На тържеството присъстват: цар Борис III и царската фамилия, дипломатическото тяло, бивши и настоящи министри, народни представители, военни, духовници, учащи, Междусъюзническата комисия, опълченците от Шипка и Сливница, запасните офицери, дружество “Гургулят” и др.

По време на Първата световна война, на 4 март 1916 г. Народното събрание по предложение на Министерския съвет решава храм-паметникът да носи името “Св. св. Кирил и Методий” вместо “Ал. Невски”. Мотивите за това решение са от политически характер ­ враждебните отношения между България и Русия. След края на войната на 4 март 1920 г. Народното събрание постановило храм-паметникът да носи първоначалното си име.

Така великотърновци се разминават с привилегията най-величественият  храм-паметник, посветен на загиналите български и чужди войни, дали живота си за свободата на България, да бъде в техния град. Но вероятно не всички знаят, че катедралната църква “Рождество Богородично” е умалено копие на храма-паметник “Александър Невски”.

След пагубното земетресение сполетяло нашия град на 1 юни 1913 г. църквата, дело на майстор Колю Фичето, е напълно разрушена. През 1924 г. по инициатива на търновското гражданство и най-вече на търновския общественик Владимир Рашев започва възстановяването є. През 1934 г. строежът е завършен. Вероятно е ползван проектът на арх. Иван Богомолов, който е по-подходящ за терена, на който е  изградена съборената от земетресението църква. Приликата между двата храма е поразителна (на снимките). Изключение правят само някои декоративни орнаменти, както и незначителни промени в строежа, които в никакъв случай не нарушават изключително красивия є външен и вътрешен вид.

 

About Post Author

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *