„Бих се оставил да ме изгорят на кладата за доброто на България!”. 129 години от рождението на видния великотърновец ген.Никола Михов

На 29 ноември 1891 година в град Велико Търново е роден регентът на Царство България генерал Никола Михов.

Син е на учителя Михайл Недев Михов и Параскева Михова  /Бечева/. Има двама братя Димитър и Паскал, и две сестри Стефанка и Мария. Женен е за Екатерина, която галено нарича Тинка. Имат две деца Михаил и Мария.

Възпитаван е в родолюбие и патриотизъм. Завършва Военното на Негово Величество училище. През  1911 е прозведен в чин подпоручик с  31-ви випуск на училището, с ротен командир подполковник Борис Дрангов. Сражава се в Балканските войни. Командва батария при атаката и превземането на Одринската крепост, за която през 1936 г. Кирил Искров пише: „И младите подпоручици Михов и Илинов, бързо заели местата на батарейни командири, чувстват само, че са длъжни да умрат в служба на Отечеството. След тях батареите ги следват със завидна вярност и преданост. Всички, само с едно желание – да умрат като храбреци. Защото няма по-скъпо нещо от войнишката чест!“.

По време на Първата световна война отново е в центъра на тежки битки за превземането на една от най-добре укрепените крепости в Европа – Тутраканската. Назначен е за командир на конно артилерийско отделение.

След войната заема различни длъжности. Инструктур по артилерийската част във Военното на Негово Величество училище, адютант на Артилерийския отдел на Министерството на войната. На 2 май 1933 г. е назначен за командир на 7-ми дивизионен артилерийски полк, а на 17 октомври за командир на 3-ти пехотен полк. От 17 февруари 1937 г. до  19 април 1941 г. полковник  Михов е началник на Военно на Негово Величество училище.

На 01.03.1941 г. България, под  угроза да бъде окупирана от немските войски, слага край на своя неутралитет и се присъединява към тристранния пакт, но без да влиза във военни действия.  На 19 април 1941 г. вече като генерал-майор, Никола Михов  поема командването на 5-та армия, която влиза в освободения Охрид . Там на 24 ти май 1941 г. генерал Михов командва издигането на българския флаг. Така, макар и за малко, Отечеството е обединено. От края на 1941 г. до 1942 г. е началник на Първа армия, а после е военен министър във второто правителство на проф. Богдан Филов.  След кончината на цар Борис III е избран за регент.

Винаги е бил скромен и отдаден на работата си. От дневника му, който беше публикуван в книга, разбираме, че е живял със семейството си в малък апартамент  в София. Едва на 1.03.1944.,  месеци след като е избран за регент, посещава родното Търново. Казва: „Скромно е у дома но е у дома и всичко ме радва”.

Като регент се старае да помага на министрите и често се ядосва, че са нерешителни.  Дразнят го чиновничеството, политическите интриги, сметкаджийството на политиците, липсата на волеви, силни, умни и борчески натури.  Докато едни работят за преодоляването на трудните моменти, други ги използват, за да натрупат политически и икономически дивиденти. Не одобрява борбата с противодържавните елементи да се води само с полицейски мерки, а иска на младите идеалисти да се „въздейства с хубавото, което те ще възприемат” и „със средствата на правата кауза”, защото много от тях са подведени или принудени.

Михов иска държавата да се грижи за добруването на всеки човек.  Ето част от мислите и разсъжденията на ген. Михов за съдбата и политиката на България, които той записва в дневника си.

„Не на сила, а с добро да имаме добри отношения /с Русия/”.

„Правото е със силния. Вече няма морал при воюването”.

 „Ей богу, бих се оставил да ме изгорят на кладата за доброто на България”.

„Грехът ни е, че продължаваме да искаме нашето законно, справедливо и човешко желание да се обедини нашият народ.”

 „Ако се търси повод за скъсване /от страна на СССР отношения с България / и под вола теле, каквото и да сторим, не ще ни помогне. Не е важна добра воля само от наша страна.”

„Ние се намесихме в тристранния пакт, когато и Вие, русите, бяхте в приятелски отношения с Германия”

За подпомагането от наши комунисти на партизанското движение на съседните държави казва: „Не е добър българин този, който помага на сърби и гърци, който и като комунисти си остават националисти”

Героят от войните и достоен офицер и държавник следва политиката на царя за ненамеса на България в бойните действия и запазва живота на хората,  не желае братоубийство и вътрешни размирици, но по заповед на СССР и коминтерна, комунистите започват въоръжени противодържавни  действия в услуга на противникова сила срещу собствената си държава. Винаги е отстоявал справедливостта,умерената но твърда политика, независимостта и обединението на младата държава и заедно с другите регенти не допуска тя да бъда окупирана!

За жалост видният великотърновец е екзекутиран, както много държавници и родолюбиви граждани,  от новата власт, която обратно на усилията на регентите допуска окупация, започва военни действия и потапя България в кръв с политическа и класова чистка.

Генерал-лейтенат Михов е реабилитиран с решение на Върховния съд.  Десетилетия името му беше осъдено на забвение и охулване от палачите му.

Именно за това от комитет „ Ген.Сава Муткуров” се заехме да работим за възраждане на спомена и за този достоен търновец и регент на Царство България!

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!