30 години от раждането на „Синьо време“ – първия извънстоличен опозиционен вестник

На 14 декември 1990 година във Велико Търново се ражда първият извънстоличен опозиционен вестник „Синьо време“. „Изработихме го в ОФ клуба на ул. „Мармарлийска“. Изстрадан, роден в еуфория и чувството, че едва ли не с него започва ново летоброене“, спомня си Валентина Камбурова, която е сред основателите на вестника, заедно с покойния Васил Бенчев.

„Когато нямаше ток, материалите се дописваха на газена лампа. Пепелниците преливаха от фасове. Един хляб беше достатъчен за деня, на печката с дърва чайникът едва успяваше да заври, чаят никога не достигаше“, връща се 30 години назад във времето Валентина.

 

Валентина Камбурова (вдясно) с кръстника на вестника Пламен Тушев и съпругата му

Безпаричие, криза с вестникарската хартия, съдебни процеси, спиране от печат, гладни стачки съпътстват изданието. Погазена свобода на словото и печата бележат трудните години.   „Но пък разказани толкова съдби!“, възкликва Камбурова. „Синьо време” е първият вестник, който публикува списъците на избитите след 9 септември 1944 година. „В редакцията беше лудница, идваха страшно много хора – един влиза, друг излиза. Близки на убити и безследно изчезнали хора ни търсеха за съдействие, пишеха ни от цялата страна, разказваха потресаващи неща, като това, как кръвта на близките им е бликала, защото са ги заравяли недоубити. Какво ли не сме чули“, спомня си Валентина Камбурова.

Журналистите стигали до  информацията е с неимоверни усилия. В някои села скандирали „Убий седесарския кмет!“. „В много учреждения и институции се изправяхме пред затворени врата. В заводите и фабриките директорите се бяха превърнали във феодали. В училища, болници, университети, съд, прокуратура, полиция измъквахме факти на парче, някъде ни помагаха и симпатизираха, но тайничко, озъртайки се, да не бъдат издадени и да загубят работата си“, спомня си още Валя.

Въпреки усилията и трансформациите на изданието, то не успява да оцелее. Имаше период, в който сами дадохме спестяванията си, за да помогнем на вестника, но явно това не беше достатъчно, казва още Камбурова. Тя не крие радостта си от това, че през редакцията са минали много стойностни репортери и редактори, всеки от които е оставил своята диря в него.

Вестниците, издавани през първите 6-7 години след 10 ноември 1989 година (през тях преминават десетки журналисти, оставяйки свой почерк и стил на писане).

От екипа имали  традиция да отбелязват този ден от календара дълги години и след като вече не излизал вестник „Синьо време“. Имали идея с по-мащабно събитие да бъде почетена и 30-тата годишнина, но епидемията от коронавирус осуетила тези планове.

Годишнина на вестник „Времена“ с Борислав Костов и Васил Бенче Между тях е Валентина Камбурова, до нея – карикатуристът Милен Топалов и двете млади репортерки Велемира Цветкова и Цветелина Маринова.

Паметно послание за една от годишнините на „Синьо време” оставя Димитър Русев, един от неговите истински приятели и съратници:  „… Родил се в лоното на еуфорията от свободата, вестникът бе един от първите кълнове на тази свобода. Дързък, смел, категоричен, дори и краен понякога, той възбуждаше духовете. Стряскаше и много често скандализираше непривикналото обществено съзнание, потънало в дрямката на своето „благополучие”…

Валя Камбурова не иска да разсъждава дали илюзиите са рухнали, а надеждите на тогавашните ентусиасти са окапали. Минало е, няма защо да се връщаме назад, казва тя и бърза да спомене колегите си, които изпратили в  небесния им път  – създателите Васил Бенчев и Иван Мушков, приятелите от „Екогласност“ Петър Слабаков, Стефан Гайтанджиев, Дулинко Дулев, Венета Мандева…

Снимка на фотографа Найден Найденов, публикувана във в. „Синьо време“.

Екипът на в. „Новини“

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!