Кирил Борисов – Широ – между фотографията и спорта

 

Едно непораснало 35-годишно момче, което обожава да тренира деца и прави виртуозни снимки на любимия град

Млад, амбициозен, талантлив, перспективен с манекенска визия и …доктор по финанси и банково дело. Кадрите му на любимия град са едни от най-харесваните и споделяните в социалните мрежи, а малките футболисти го обожават, вероятно защото говори на техния език, не се взема кай знае колко на сериозно, но пък спортът е заложен в кръвта му от ранна детска възраст.

Това на кратко е 35-годишният Кирил Борисов, когото приятелите наричат просто Широ, а питомците му от отбора на „Болярчета“ наистина обичат и заради широката му усмивка.

 

„От дете тичам по игрища и стадиони. Обичта към спорта наследих от баща ми, който е бивш футболист. Преминах през школата на УСШ и „Етър“ през годините, но в последствие прецених, че футболът няма да е основното ми занимание“, споделя Широ. И допълва, че винаги ще обича този спорт заради емоцията, макар и да не се занимава професионално с него. Въпреки, че всъщност вече трета година тренира малките футболисти на търновския клуб „Болярчета“.

„Това ме промени страшно много. Тук емоцията е съвсем друга, работата с децата е невероятно зареждаща, истинска и чиста като тях. Самият аз съм едно непорасло дете в много отношения и затова толкова добре се разбирам с малчуганите“, разказва още Широ. И уточнява, че освен на спортно майсторство държи да научи децата на дисциплина, морал, спортсменство. Това, според него е мисията на всеки треньор – да учи питомците си да са преди всичко добри хора. А за шанса си да работи с децата, е благодарен на основателите на клуба – Десислав и Николай.

Иначе Кирил е учил все неща, които нямат нищо общо със спорта или с фотографията. Завършил основно образование в СОУ „Ем. Станев“, средно – в Строителния техникум със специалност „Транспортно строителство“, бакалавърската му степен е от Земеделския колеж, а магистърската от ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград, специалност „Публична администрация“. На всичкото отгоре младият мъж има и докторска степен по финанси и банково дело, като темата, по която работи, не само е свързана със спорта, но е и много щекотлива: „Финансиране на спорта в България – състояние, проблеми, перспективи“.

Обаче любовта към фотографията му дава свобода. Или, както самият той казва, „снимането е свободата да пресъздадеш света през твоя поглед“.

Работя в сферата на рекламата и дигиталният маркетинг вече четиринадесета година. Там е нужно да използваш дигитални изображения, за това през годините, след като не откривах в мрежата това, което ми трябваше, започнах сам да ги заснемам“, споделя Широ. И признава, че с напредването на технологиите въздушната фотография става достъпна за него и за хора като него …които ги е страх от летене!

А всъщност да снима го провокира и вроденото му любопитство.

„Замислих се, че всеки ден минавам по една и съща улица, а никога не съм я виждал отгоре. Всеки поглед отгоре има различна гледна точка“, казва Широ и допълва, че на фотография се е учил сам и с помощта на интернет.   

 

Обожавам пейзажната фотография. Изглежда лесно да отидеш и да снимаш планината например, но е страшно трудно да намериш перфектният момент за това. Всичко е факторвреме, атмосферни условия, светлина, подготовка. Смятам, че е и по-лесно да не се съобразяваш с друго, освен с природата и нейните прищявки. Човешкият фактор винаги създава повече неудобства и претенции“, казва от личен опит Широ.

Споделя още, че няма любим кадър, но обожава да снима Велико Търново и всеки път открива нещо ново в божествения град. А най-хубавите кадри стават спонтанно и почти без предварителна подготовка.

„Например последните ми кадри с мъгла над „Царевец“ се получиха така. Вечерта играх футбол, дронът беше в колата, видях падналата мъгла и предположих, че е ниска и отгоре ще се види Патриаршията. Така и беше. Тя величествено се извисяваше над гъстата мъгла,  обгърнала  цялото Велико Търново“, разказва историята на една от най-красивите си снимки Широ.

„Всеки следващ кадър е потенциалният ти най-любим. Изкуството на фотографията няма граници, в най-тъжното и грозно нещо можеш да намериш красота и емоция, която да те поведе“, убеден е още младият мъж. А кадрите му са оптимистични като самия него:

„Пожелавам на читателите Ви да не спират да се оглеждат и да търсят позитивното и хубавото, то винаги е там и ви гледа, насладете му се и вие! Имаме повече нужда от усмивки и надежда“, убеден е Кирил Борисов.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!