Пътешественикът Йордан Грозданов: „Най-щастливите хора, които съм срещал по света, са бедни и далеч от цивилизацията”

Първата книга на Данчо Грозданов „Искаш -успяваш. Пътеводител на духа. Дневник на сбъднати мечти”  вече печели много читатели

Мила Милчева

Пътешественик, алпинист, бивш заместник-кмет, спортист, планинар, дядо на две прекрасни внучета, влюбен в жена си съпруг, изследовател… Още може да се изрежда, за да се опише най-точно великотърновецът Йордан Грозданов. Вечно усмихнатият мъж със завидна спортна форма вече може да се нарече и писател, защото преди броени дни излезе първата му книга.

„Искаш – успяваш” е заглавието на сборника, чието второ заглавие е „Пътеводител на духа. Дневник на сбъднати мечти”. Изданието на „Фабер” събира в 370 страници преживяванията на Грозданов от стотиците му пътешествия по света. Като основа за книгата той използва своите дневници, които години наред старателно води, независимо в коя точка на света се намира.

Никога не съм мислил, че ще напиша книга. Но често се случваше, като се съберем на някоя хижа и си разказваме с приятели истории, те да ме питат защо не събера спомените си в сборник, казва Грозданов. Сега не крие, че е щастлив, защото книгата вече е факт. Радват го не само реакциите на хората, които го търсят непрекъснато за автографи, но и това, че пишейки, е преживял отново всичко, описано в дневниците. Това ме зареди много, признава писателят пътешественик.

Екзотични дестинации, вълнуващи преживявания, срещи с уникални хора, инфарктни моменти – всичко това, разказано в сборника и илюстрирано с много снимки, води читателите до различни точки на света. Перу, Хондурас Килиманджаро, Непал, Мачу Пикчу, Киргизстан, Турция, са само малка част от местата, които е обиколил великотърновецът. Описвайки преживяванията си с чувство за хумор и неподправена искреност, той въвлича четящите в едно дълго и завладяващо приключение.

Книгата съдържа хронология на експедициите, в които е участвал през годините Йордан Грозданов – Памир (2006 г), Монблан (2007), Елбрус и Кабардино-Балкария (2008), Агонкагуа (2010),  Хондурас, Казбек (2012), връх Ухуру в Килиманджаро, Непал и Хималаите, изкачването на шестте най-високи върхове на Балканите за 72 часа, Перу, Кападокия (2016), Ликийския път, Сванетия, Алтай (2018) и т.н.

Трудно мога да определя кое е било най-вълнуващото ми преживяване, но никаго няма да забравя първата ми експедиция в Памир, посочва алпинистът. Може би защото ме очакваше нещо ново, непознато…

При всичките си обиколки по света Грозданов изпитва искрено удоволствие да се среща и да разговаря с местните жители. Знаеш ли, дадох си сметка, че най-добрите, най-щастливите и човечни хора са били тези, които са бедни и далеч от цивилизацията, признава той. И си спомня една от срещите си с жители в Киргизстан, които живеели в юрти, а за покупко-продажба използвали размяната на животни. Питах ги какво е щастието за тях, а те ми отговаряха, че то е да се събудиш сутринта и да видиш, че слънцето е изгряло, разказва пътешественикът. И разсъждава, че далеч от цивилизацията, хората са запазили изконните ценности като доброта, гостоприемство, доверчивост, искреност… Все неща, които високотехнологичният ни, забързан и полудял свят, все по-често изпраща в ъгъла…

Един от местните с искрено любопитство ме попита дали съм виждал мерцедес. Вероятно  за него това беше някакво невиждано постижение на цивилизацията, разказва Данчо Грозданов. Отговорил му, че е виждал, но по-добре тези автомобили да не идват при тях, защото ще им съсипят спокойния живот.

Йордан Грозданов ще посрещне Новата 2021 година в София с дъщерите си, техните половинки и двамата си внуци. Щастлив е, че той и прекрасната му съпруга Валентина, са успели да запалят у цялата фамилия любов към планината и към природата. Сега гледам от една тераса Витоша и си мисля кога ще поема нагоре, признава Грозданов, който винаги носи със себе си екипировка за преходи. Планирали са цялото семейство да направят и една обиколка на езерото Панчарево. С тях, разбира се, ще са  7-годишният Калоян и едногодишният Самуил, любимите внучета на Данчо и Валя.

Тази година пътешественикът се е научил, че не трябва да се правят много планове, затова не знае накъде ще поеме през следващите месеци. За съжаление, през ковидната 2020 не успя да се осъществи маратонът на вулканите на Азорските острови, но Данчо се надява това все пак да се случи. Разбира се, ще продължи да изкачва и любимия си връх Ботев, който покори за 120-ти път преди няколко дена.

Каквото и да се случва, планината е отворена за нас, с усмивка споделя Йордан Грозданов. И пожелава на всички здраве, бодър дух и надежда през новата година.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!