Готов е проектът за възстановяване на една от най-красивите църкви във Велико Търново „Св. св. Кирил и Методий”

Около 700-800 000 лева ще са необходими за пълна реставрация и възстановяване на една от най-красивите църкви във Велико Търново „Св. св. Кирил и Методий” в кв. „Варуша”. Днес пред журналисти беше представен конструктивният и архитектурен проект за възраждането на храма. Той е изработен под ръководството на арх. Донка Колева и инж. Евгени Тотев. Инициатор и основен организатор на цялата процедура е народният представител от ГЕРБ Станислав Стоянов, който е приел като своя лична кауза реставрацията на църквата.

Стоянов, който  живее в старинния квартал, е член на църковното настоятелство на храма от 10 години. Средствата за изготвяне на сложната и тежка проектна документация в размер на 10 000 лева, са били събрани от негово лично дарение и с помощта на родолюбиви българи, съмишленици на каузата.

Предстои проектът да бъде внесен за съгласуване в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и Великотърновската Митрополия. Финансиране за реализация на проекта ще бъде търсено по различни програми, партньорство с Община Велико Търново и чрез дарителски акции.

Тази година се навършват 170 години от построяването на храма и 140 години от кончината на Колю Фичето – строител, архитект и ктитор на църквата, и това е повод да се направи още една крачка към неговото възстановяване, посочи Стоянов.

Той представи историята на храма, любопитни и не толкова известни факти за него, които е научил по време на дългогодишните си проучвания.

Първият камък за изграждането на църквата е поставен на 10 март 1860 година. Тя е осветена на 8 октомври 1861 г. от петима свещеници на български език и това е породило конфликт с гръцкото духовенство. През 1872 г., когато Българската православна църква е получила  своята независимост, храмът е повторно осветен от митрополит Иларион Макариополски.

На мястото на църквата е имало тракийско светилище, самият камък, върху който са извършвани ритуалите, се пази и до сега в криптата й. По-късно тук е бил изграден късносредновековен малък храм, посветен на свети Атанасий. Това не е случайно, защото той е защитник и покровител на преселниците, а именно такива са били първите обитатели на  т.нар Кошарска махала, създадена от хора от съседните планински градчета и села.

Аз също съм роден в Свищов и съм се преселил тук, затова е интересен факт, че с моите съмишленици повтаряме хода на историята, посочи Станислав Стоянов.

Колю Фичето, освен строител и архитект, е и ктитор на църквата, двата големи свещника пред олтара са дарени от него и са надписани. Иконописците на храма са от Трявна, а резбарите са от Калофер – Тодор Несторов и Иван Димитров. Те са били ученици на Ботьо Петков, бащата на Христо Ботев. Активно се включили в подготовката на Априлското въстание и са сред четниците, които загинали до Дряновския манастир.

Храмът е обвит в митове и легенди. Една от тях е, че в килията му е роден Петко Славейков. Друга интересна история е свързана с въстаниците от четата на Бачо Киро, които са обесени в Търново (на мястото на Паметника на обесените).  Турците са ги оставили да висят на бесилото за назидание, но местните хора от Кошарската махала успели с хитрост да ги убедят, че те ще вампирясат. Така телата на героите били свалени, с траурно шествие били пренесени и опети в църквата, а по-късно и погребани недалеч от нея.

Една от най-интересните подробности, които Стоянов научил, била, че  двата купола, които били разрушени  при земетресението през 1913 година заедно с камбанарията, символизират светите братя Кирил и Методий. По-късно била възстановена камбанария отделно от храма, с часовникова кула, която е единствената действаща в града. Тя има часовник, който отмерва всеки кръгъл и половин час. Навремето той е имал предназначение да уведомява хората от квартала за началото на работата на занаятчииите, за почивката на обяд  и приключването на трудовия ден.

Църквата има три олтара – единият е на св. св. Кирил и Методий, другият е св. Атанасий и третият е на св.св Петър и Павел.

През 1913 година, след земетресението, когато Търново остава в руини, църквата е сериозно пострадала. Куполите били съборени, а по-късно храмът бил аварийно възстановен, колкото да бъде запазен от атмосферните влияния. В този вид е и досега. За съжаление, покривът тече, мазилките падат, а изящните дървени елементи гният.

Първият идеен проект за възстановяване на храма е от преди много години и е дипломна работа на арх. Донка Колева. Сега изготвеният нов проект предвижда цялостна реставрация на църквата отвътре и отвън – възстановяване на покрива,  двата купола, укрепване на отделните елементи, поставяне на ново дюшеме, дренаж, за да се избегне наводняването й, , смяна на дограмата  и т.н.

Проведохме предварителни срещи с експерти от НИНКН, за да се спазят всички насоки при проектирането и избягването на каквито и да е бутафорни предложения, уточни Стоянов. Той подчерта, че проектът е тежък и сложен, тъй като освен запазването на напълно автентичния вид, конструкцията трябва да отговаря и на всички съвременни противоземетръсни и противопожарни изисквания.  Архитект Донка Колева подчерта, че храмът, носещ името на  св. св. Кирил и Методий, е построен на стръмен терен и има визуални връзки от всички части на града, като е важна част от целия панорамен и културен пейзаж на старо Търново.

Снимките от 1877 година показват точно камбанарията, двата купола и високата абсида до покрив, което е много интересен прийом, характерен за църквите от Второто бългтарско царство, които е възстановил Колю Фичето, посочи арх. Колева. Майсторът приема и други характерни детайли от царската архитектура като вълчия зид на корниза, измазания корниз, бароково извития план и кобиличната форма на абсидата. Характерна за сградата е и нейната височина, тя е първата, където майсторът прави колони от по 10 м. с капители като растения – лалета – невероятен похват за времето преди Освобождението, подчерта арх. Колева. Тя посочи и друг характерен елемент от интериора, а именно балдахиновите сводове, които не са характерни за повечето църкви. Те са пострадали сериозно при земетресението и не са възстановени до сега.

Друг интересен детайл е полуподземният параклис „Свети Димитър”, който се намира под притвора.

Около четири месеца е законовият срок за съгласувателните процедури на проекта в НИНКН, след тяхното приключване ще се пристъпи към търсене на финансиране и реални строителни дейности.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!