Момичетата имат ясно разпределени отговорности: Айя е главен библиотекар, а Деа и Вели – нейни заместници. Никол и София следят за връщането на книгите в срок. Организацията на ученическата библиотека много прилича на „истинските“ библиотеки – води се регистър, в който момичетата вписват имената на децата и коя книга са взели да прочетат, както и датата, до която трябва да я върнат. Читателят получава картонче (синьо за момчетата и розово за момичетата), на което е написан номерът му в клас, което показва когато върне книгата. „Така сме са сигурни, че детето връща книга точно от БШЗК, а не някоя своя“, споделя Айя.
Освен това при връщането на прочетена книга читателят споделя своите преживявания при четенето или отговаря на въпроси и по този начин показва, че наистина взетата книга е била прочетена. За всяка прочетена книга учениците получават по 1 точка, а целта е да съберат определения брой и да получат награда.
Първоначално идеята е в БШЗК да участват само момичетата, но…. момчетата са любопитни и успяват да убедят организаторите на идеята да включат и тях. „Айя ни познава много добре и знае какво би ни харесало да прочетем. Идва до теб и умело ти предлага книга, която винаги се оказва след това, че много ти е харесала“, споделят нейни съученици. Мия и Мартин са учениците, прочели най-много книги в БШЗК. А „Матилда“ и историите за Лили Чудото са сред най-четените книжки от ученическата библиотека, твърдят организаторите й.
