Памет за Апостола. Историята на паметника на Васил Левски във Велико Търново

Днес, когато се прекланяме пред паметта на Апостола на българската свобода Васил Левски, обесен на 18 февруари 1873 година, паметникът му във Велико Търново ще бъде обсипан с цветя и венци от признателните жители на старата столица.

Историята на създаването на този паметник пази спомени за родолюбие, дарителство и почит от страна на много хора.

Инициатор и дарител на паметния знак е Карл Йозеф Папоушек – ­чех по народност, син на маестро-музикант, учител и диригент. Много чехи имат съществена роля в стопанското и културното развитие както на доосвобожденска, така и на следосвобожденска България, разказва в книгата си „Споменъ за Търново” Катя Митова – Ганева.

Неразривно свързани с историята на нашия град ще останат Константин Иречек, братята Шкорпил, художникът Иван Мърквичка, братята Прошек, Отто Хорейши, Антонин Новак и др. Достойно до тях се нареждат и имената на Йозеф и Карл Папоушек.

Голямо неудобство изпитали търновци при откриването на Учредителното събрание в нашия град през 1879 г., защото се наложило да използват духовата музика на Бесарабския полк. Тогава главнокомандващият и щабът на Българската земска войска, които били установени във Велико Търново, поели инициативата за сформиране на представителна военна духова музика. Наети били 20 чешки музиканти, подготвени в частната военно-музикална школа на Павлик в Прага. Така сред музикантите се озовал и Йозеф Папоушек, който е първият диригент на военен духов оркестър в България и във Велико Търново.

Дошъл уж временно в старопрестолния град, той така го обикнал, че завинаги свързал живота си с него. Работил като учител по музика, диригент и композитор и се ползвал с авторитет и уважение от страна на местните жители. Със съпругата си Ирина създали многолюдно семейство. Родили им се четири сина и една дъщеря. Карло, Карл (както по-късно се нарича) e роден в Търново на 9 април 1894 г.

В началото на ХХ век Йозеф Папоушек бил назначен за диригент на гарнизонния духов оркестър във Враца и цялото семейство напуснало любимото Търново.

Карл Папоушек участвал като подофицер в Първата световна война. Награден бил с орден за храброст и получил българско гражданство, като приел името Карл Йосифов Папоушек. След войната, през пролетта на 1919 г., се установил в гр. Орхание (Ботевград). Там открил малка печатница и книжарница. На 2 юни 1939 г. ­ в деня на Ботев и на загиналите за свободата на България, официално се открил паметник на Ботев, изграден по инициатива и със средства на Карл Папоушек.

Чехът не забравил и родния си град ­ Велико Търново. Въпреки че го напуснал много млад, детските му спомени били трайно свързани със старата столица. Тук за първи път слушал разказите за героичния подвиг на апостола Левски. Ето защо осигурил средства и организирал построяването на неговия паметник в нашия град.

Съществували два проекта за постройката на паметника. Първият е на скулптора Павел Метеоров. Представлявал бюст на Васил Левски. Но авторитетната комисия по приемане на проект за паметника, начело с ген. Кецкаров одобрил втория ­ на скулптора Любомир Далчев. Открит е през 1946 г. и е поставен на улицата, по която през декември 1872 г. за последен път е минал Апостола, вързан и конвоиран от турската стража на път за София. Фигурата на великия революционер е представена в цял ръст с вързани отзад ръце и с примка на шията. В основата на паметника е изписана и неговата правдива мисъл: “Ако печеля ­ печели цял народ, ако загубя ­ губя само себе си”.

Карл Папоушек (вляво) и скулпторът Павел Метеоров с неосъществения проект на паметника.

Великотърновци не останали равнодушни към изключителния родолюбив и дарителски жест на Карл Папоушек. 2 години по-късно той бил обявен за почетен гражданин на Велико Търново.

Любопитен е фактът, че във връзка с регулацията на улицата и построяването на стоматологичната поликлиника се наложило преместване на паметника, с десетина метра в посока на поликлиниката.

През 1950 г. Карл Попоушек напуснал Ботевград. Продължили дарителските му жестове ­ подарил печатницата на общината, а част от машините ­ на университета във Варна, където работил няколко години и основал фондация за бедни студенти. Последните години от живота си прекарал в София, където умира на 20 юни 1964 г. след тежко и мъчително боледуване.

 

 

Карл Папоушек

 

Карл Папоушек (вляво) и скулпторът Павел Метеоров с неосъществения проект на паметника.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!