Пианистът Живко Петров не стана футболист на „Етър”, но покори най-високите музикални сцени

Чест е за мен, че съм роден в най-красивия град Велико Търново!, казва един от най-влиятелните български музиканти

Мила Милчева

Един от най-влиятелните български музиканти Живко Петров е новият носител на наградата „Велико Търново”. Призът му се връчва днес, когато духовната и историческа столица на България отбелязва своя празник. Другият носител на високото отличие е директорът на Регионалния исторически музей, археологът д-р Иван Църов.

Живко Петров е пианист, композитор, продуцент и аранжор. Работата му е от огромно значение за съвременната музикална сцена в България. За период от 20 години, неговото име стои зад много талантливи музиканти в България, които вече са едни от най-популярните артисти в страната.

Композира, аранжира и свири с много български творци като Лили Иванова, Ялдъз Ибрахимова, Камелия Тодорова, Белослава, Мария Илиева, Хилда Казасян, Любо Киров, Орлин Павлов, Орлин Горанов, както и международни такива – Chico Freeman, Francesco Bearzatti, Natalie The Floacist и Natalie Cole .

За последните повече от 20 години, му стои зад десетки талантливи певци в Бългaрия. Много от концертите, които той е продуцирал, са станали емблематични за сцената.

Фин, деликатен и изключително талантлив като личност, Живко Петров е неизменна част от най-високите постижения на съвременната българска музика.

„Наградата „Велико Търново”за мен е много специално отличие. Благодаря искрено на кмета на Велико Търново Даниел Панов, на председателя на Великотърновския общински съвет Венцислав Спирдонов, на хората, които ме номинираха и на комисията, която присъжда тези награди. За мен е чест! Имам привилегията да съм роден във Велико Търново – най-красивия град“, каза за „Болярски новини” Живко Петров.

Известният музикант пази прекрасни спомени за своето детство.

„Отраснах в така наречения „Блок на спортистите” на улица „Йоновка”. Много игри, много весели моменти имаше в онези дни. Баща ми Петър Бозев свиреше в оперетата в театъра. У нас винаги беше пълно с негови колеги, които свиреха и пееха – Лина Ковачева, Пламена Ненова, Жоро Сотиров, вечна му памет,  цялата търновска бохема се веселеше в дома ни“, спомня си Живко Петров.

Именно баща му е причината да се влюби в музиката, а началото било едно пиано със свещници, лъвски крака и клавиши от слонова кост, което той донесъл от Германия. В момента, в който чул звука на този музикален инструмент, момчето се  влюбило завинаги в него. Тогава бил едва 4-годишен, но тази любов не угасва и до сега.

Четвърто поколение музикант е Живко Петров. Двамата му дядовци са музиканти, прадядо му също.

Една любопитна страница от детските му години винаги буди смях у пианиста.

„Бях много малък, когато майка ми реши да ме запише в детската музикална школа в Младежкия дом във Велико Търново, но директорът каза, че  трябва да стана поне на 6-7 години.  Тя обаче помоли да ме изслуша и така ме взеха. Света на музиката ми отвори г-н Кисьов, който си отиде от този свят.

В същото време играех и в юношеския отбор на „Етър”. Треньорът Димитър Байдаков много ме харесваше и явно виждаше бъдеще в мен. Един ден каза на майка ми, че трябва да стана футболист. Тя обаче го отряза: „Когато твоят син стане пианист, и моят ще стане футболист”. И така се приключи с кариерата ми на футболист“, смее се Живко Петров.

Какво е да работиш с легенда като Лили Иванов, успял човек ли се чувства, за какво мечтае. Отговорите на тези въпроси може да прочетете в интервю с носителя на наградата „Велико Търново” Живко Петров във вестник „Кореспондент” на 26 март.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!