В Деня на театъра да си спомним – великотърновец четвърт век се грижи за гардероба на артистите в Народния театър

Днес, 27 март, светът отбелязва Международния ден на театъра. Празникът е въведен през 1961 г. от парижкия Международен театрален институт, действащ под егидата на ЮНЕСКО. Според устава си организацията има за цел разширяване на сътрудничеството между всички театрални дейци.

Една интересна и не толкова любопитна история свързва Велико Търново с Храма на Мелпомена в София – Народния театър. А това е главният гардеробиер Димитър Бакърджиев, разказва в книгата си „Споменъ за Търново“ Катя Митова-Ганева.

В своята повече от 100-годишна история Народният театър “Иван Вазов” се е утвърдил не само като първата театрална сцена на България, но и като мащабно развиващ се национален културен институт. Неговата история е богата, интересна, изпълнена с възходи и кризи, но със съществен принос за развитието на националната ни култура и изкуство.

За година на неговото създаване се приема 1904, в която по проект на министъра на народното просвещение проф. Иван Шишманов започва реорганизацията във финансово, управленско и художествено отношение на единствената в столицата Българска драматическа трупа “Сълза и смях”, преименувана в Народен театър. Предисторията на Народния театър включва не само битието на “Сълза и смях” (1892­1894), но и съществувалите преди това Драматическо-оперна трупа (1890­1892) и Българска народна театрална трупа “Основа” (1888­1890), чиито корени са в първите опити за създаване на професионален театър в Пловдив.

Тържественото откриване на сградата на Народния театър е 3 януари 1907 г. след като трупата се пренася през октомври 1906 г. от салона на “Славянска беседа” в новото здание. Красивата, емблематична за столицата ни сграда е построена по проекти на известните архитекти Фердинанд Хелмер и Херман Фелнер на мястото на някогашния дъсчен театър “Основа”. Оформена в предизвикателния за времето си сецесионен стил, тя разполага с най-модерната сценична техника, уютна зала и просторни фоайета.

След откриване на сградата на Народния театър започва процес на засилен интерес от страна на българските писатели към сценичното изкуство. Това е времето на създаване на едни от най-значимите драматични произведения на Иван Вазов, Антон Страшимиров, Петко Тодоров, Пейо Яворов и др. Театралните ръководства поощряват новата българска драма. Създава се институцията артистичен секретар или драматург към театъра, който пряко отговаря за връзките с писателите и ги подпомага в усвояването на спецификата на литературния род.

За художественото изнасяне на всяка пиеса са нужни усилията на много творци, част от които са скрити от очите на зрителя. Те са зад кулисите, но никой не подозира, колко важни са техните умения, старание и положен труд. Днес тези “тихи труженици” на театралното изкуство сякаш не са достатъчно възнаградени. Във фонда на Регионален исторически музей се съхранява един изключително интересен, поучителен и трогателен документ. Това е една програма на Народния театър за тържествено юбилейно утро по случай 25-годишния юбилей на главния гардеробиер при Народния драматичен и оперен театър Димитър Иванов Бакърджиев.

Димитър Бакърджиев е отдадена на изкуството личност, започнал професионалната си кариера в зората на създаването на Народния театър. Роден е във Велико Търново през 1872 г. Основното си образование получава в родния град, а след това продължава във Великотърновската мъжка гимназия “Свети Кирил и Методий”. Останал без баща още на 7-годишна възраст, той се принуждава да напусне училището и да потърси средства, за да подпомогне майка си и малолетните си сестра и брат. Интелигентното момче постъпва на работа като писар в една адвокатска кантора, в която се представил много добре. Но не му се нравела канцеларската професия, все си мечтаел за шивашко ателие и мисълта за тази професия не го оставяла на мира. Ето защо напуснал писарското адвокатско бюро и постъпил като чирак при първите най-модни кроячи по това време в Търново ­ Тодор Николов, Никола Райнов и Петко Минчев. След всеки изминал ден трупал познания и напредвал в занаята, така че погледът му се насочил към нови предизвикателства. През 1891 г. напуснал Търново и постъпил в крояческата школа на известния столичен моден шивач Антон Мулешков, където се усъвършенствал в трудната професия. Добил самочувствие на майстор-специалист, той започнал самостоятелна работа.

През 1897 г. се открила “гардеробска служба” при тогавашната трупа “Сълза и смях”. Режисьорът на трупата Радул Канели замолил прочутия Мулешков да му съдейства за намирането на “подходящо, добросъвестно и способно лице” за тази длъжност. Без всякакво колебание от многобройните си ученици той избрал нашия съгражданин Димитър Бакърджиев. Представил го на режисьора Радул Канели и така на 1 октомври 1897 г. той бил назначен за “гардеробер” на трупата. Амбициозният великотърновец започнал една трудна и упорита работа за доказване на неоспоримите си качества, за създаването и утвърждаване на този “национален храм на изкуството”. Без прекъсване продължил да му служи и като на достоен деятел и през октомври 1922 г. Народният театър му чества забележителния двадесет и пет годишен творчески юбилей. Спечелил любовта и уважението на всички близки до театъра, Димитър Бакърджиев доказва на практика, че и творците зад кулисите, тези, които не изпитват директно блясъка на сцената, са част от творческия колектив. Оценен е по достойнство, разбираме от листовката, издадена по повод юбилея ­ “Работата на главен гардеробер в театъра е не само техническа, но се изисква и не малко самостоятелно художествено проявление, каквото юбилярят притежава. Той с умение е бил много полезен на всички със своето познаване на изисканите епохи и съпоставянето им при случайна нужда, когато са липсвали подходящи костюми. За него са били достатъчни и най-беглите указания на режисьора, за да успее с умение и вещина да задоволи исканията му. Без ползотворната работа на г. Бакърджиев нито г-да режисьорите, нито артистите биха били спокойни при своята творческа работа на сцената ­ Д. Бакърджиев е и един от виновниците за създаването и запазването настоящия гардероб на театъра, с който последният се гордее.”

Впечатляваща е програмата за отбелязване на юбилея. В нея са включени оркестърът, балетът и трупата на операта, както и драматични изпълнители. Китка от народни песни в изпълнение на оркестъра на операта под диригентството на Тодор Хаджиев, рецитации на актрисата Елена Снежина, ария из операта “Аида” на Верди в изпълнение на Н. Свиларова, изпълнения на цигулка и виолончело от големите музиканти Саша Попов и Иван Цибулка, тарантела в изпълнение на балета при операта са само част от изисканата програма.

За голямото признание на Димитър Бакърджиев говори и фактът, че Министерството на Народното просвещение и Народният театър, оценявайки заслугите му, го удостояват с орден “За гражданска заслуга”, както и материална награда в размер на 3000 лв. в чест на юбилея.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!