Иван К.Иванов: Победителят на тези избори е ясен. Интересното предстои после

М. Милчева

Много хора се идентифицират с опозиционните партии през страха и гнева си, но това не значи, че ще трансформират емоциите си в реален вот

Психологът д-р Иван Кирилов Иванов е роден във Велико Търново. Завършил е магистратура по социална и клинична психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, практикуващ психолог е, развива консултантска и психотерапевтична дейност в София. Доктор по политически науки от Нов български университет, преподавател в катедра „Психология” във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Бил е народен представител в 43-ото Народно събрание, заместник-председател на Палрамента. Той е един от инициаторите за създаване на магистърска програма по политическа психология във ВТУ. 

 

–  Преди няколко дена направихте анализ на предизборната кампания във Велико Търново, в която коментирате „отсъстващото присъствие” или „присъстващото отсъствие” на кандидатите. Текстът доста разбуни духовете, някои се почувстваха удовлетворени, други се разсърдиха. Днес е последният ден за агитация, преди деня за размисъл. Промени ли се нещо във Вашите наблюдения за хода на предизборните страсти в региона?

-„Разсърдиха“ се тези, които имат болезнено ранимо его и от истината ги боли, но политиката не е място за терапевтиране и лекуване на паранои и неврози на сърдити хора. Конкретно на въпроса, това определено беше различна предизборна кампания. Не защото самите кандидати правиха нещо кой знае колко различно, колкото фактът, че гласоподавателите са в странната ситуация да са свръхтревожни, объркани и изтощени от пандемията. На този фон да се правят избори и кандидатите да ги убеждават, че в ситуация на персонална застрашеност, ще решават останалите им проблеми, е равносилно на геройство. От тази гледна точка самата кандидатска кампания си беше „пир по време на чума”, всички обещават благоденствие, а в същото време страдат и умират хора.

Обикновено в ситуация на криза и страх хората реагират по два начина – с борба или с бягство. Кандидатите в общи линии, копираха тези две стратегии. Тези, които не участваха активно в кампанията по една или друга причина, спечелиха като че ли най-много, защото най-малко бяха атакувани. А тези, които участваха най-активно и бяха най-борбени, претърпяха най-голям хейт, и сякаш ще спечелят най-малко. Парадокс, но винаги в екстремни ситуации е така, изключението сякаш става валидно правило.

Вече съм давал за пример водача на листата на ГЕРБ-СДС проф. Костадин Ангелов, който прекрати кампанията си и се върна в София заради сложната епидемична обстановка, с мотив, че животът и здравето на българите са най-важни. От гледна точка на човешките ценности, това е валиден аргумент, който като цяло не се отрази на предизброната кампания на листата. И ще потвърдя думите си, че така се даде шанс на кандидат-депутати с премерени и добри пиар ходове да изпъкнат. Като например Станислав Стоянов и Георги Недев, които доста активно и ангажирано водиха кампанията си.

Водачът на „Има такъв народ”, проф. Чорбанов по здравословни причини също не присъства активно в кампанията и така сякаш съхрани целостта си и си спести персоналните нападки заради Ковид кризата.

Обратното – тези, които демонстрираха най-непримиримо-реакционно и крещящо-опозиционно поведение като Цветан Цветанов от „Републиканци за България” и Калоян Янков („Демократична България”), според мен най-малко от всички ще спечелят и надградят  положителното развитие на публичния си образ. Те и двамата обаче имат своите естествени аргументи да се държат по този свръх-активен начин. Цветанов – като няколко пъти избиран от региона се чувства вътрешно ангажиран да реалибилира името и позициите си на него. Смятам обаче това за почти невъзможно, имайки предвид спомена за лекарите в Горна Оряховица и сагата с апартаментите му, и в този смисъл аз бих избрал кампания, в която да има друг водач на листата му в региона. Янков пък се показва като свръхамбициозен, желаещ да се докаже на всяка цена политик, именно във Велико Търново. Проблемът и на двамата обаче е, че не са свързани устойчиво и дългосрочно с живота на общността в старата столица. Сякаш идват отвън, за да се върнат пак там, откъдето са дошли. Явор Божанков от БСП също демонстрира забележителна активност по време на кампанията, но пак подчертавам, че точно в тази ситуация на свъртревожност у избирателите, е твърде вероятно преекспонирането да даде обратен ефект.

И последното, което си мисля е, че хората в тази кампания имаха нужда от успокояване. Затова, ако аз избирах стратегията на кандидатите, бих заложил на дозираните, премерени послания, стъпващи върху реални факти. ГЕРБ, като управляващи имаха предимството да стъпят върху реално направените неща и проекти, които искат да награждат, извадиха и доста конкретика от предизборната си програма. БСП също представиха конкретни програмни идеи и намерения. Противно на това, в повечето от другите партии, като че ли отсъстваше рационалното, спокойно говорене, свързано с програмни концепции. Но пак ще подчертая, хората са в ситуация на оцеляване и със стеснен времеви и смислов хоризонт ,и емоционалните залитания ги правят по-тревожни, отколкото конкретните и обрани предизборни послания.

-Вече излязоха няколко социологически проучвания, които сочат доста голяма преднина за ГЕРБ, очаквате ли все пак да има изненади на изборите?

-Българинът в ситуация на криза, реагира защитно, генерира скрит гняв, но разумността му надделява и реагира консервативно по отношение на резки промени. В този смисъл, досега управляващите в лицето на ГЕРБ няма как да не спечелят тези избори. Опозицията в лицето на БСП ще си вземат своите гласовете, но те няма да надхвърлят реалистичните очаквания. Повечето от опозиционните партии за пореден път се явяват на избори раздробени – формациите от протеста, „Демократична България”, партията на Слави Трифонов. Проблемът им е, че хората се идентифицират донякъде с тях през страха и гнева, но изобщо не е сигурно, че това ще се трансформира в реален вот. Вотът на т.нар. протестни партии е плуващ и на ниво мечтана промяна, но не е докрай сигурно колко реално упражнен ще бъде.

Големите партии реално си имаха техния електорат, който ги познаваше, а останалите трябваше тепърва да си създават такъв електорат, да го намират и да го агитират, и то в повечето случаи дори без да го виждат, заради ограничените срещи заради пандемията. Това доста усложни задачата им, предвид и невъзможността да получават реална обратна връзка от хората и да коригират предизборните си подходи. В този смисъл резултатите изглеждат прогнозируеми, и няма спор кой ще е победител и кой ще е втори, но от там нататък – кой ще е трети и кой ще мине 4-те процента, е абсолютно неясно. Все пак искам да помоля хората да излязат и да гласуват, защото от гласа на всеки един от тях зависи как ще се нареди следизборния ребус.

В този смисъл според мен по-големите изненади предстоят след изборите, когато ще трябва да се състави легитимно правителство. И тук действително ще е интересно какво ще се случи, защото от опит знам, че когато замирише на власт, много от предизборните заявки на партиите отлитат и наглед непримирими врагове се оказват заедно в управлението.  Генерално е нужно успокояване на политическата ситуация, чрез формиране на поредно коалиционно управление, което със сигурност трябва да поеме курс на реформи. В противен случай ни очаква влизане в спирала на политическо пропадане и стагнация, което не е добре нито за икономическото, нито за социалното, нито за психичното здраве на българите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!