Над 30 лекари и аптекари излизат от прочут търновски род. 7 април – Световен ден на здравето

Днес отбелязваме Световния ден на здравето и празника на здравния работник. Велико Търново може да се гордее със своите медици и здравни работници, защото те са прославяли града още преди десетилетия.

През ХIХ в. аптеките са първите медицински заведения, в които наред с продажбата на лекарства се приемали и болни. За рождена дата на първата българска аптека лекарна се счита 1823 г. Тя е свързана с името на д-р Марко Павлов, който доставил от Франция поръчаните от него лекарства и вазерия и отворил това така нужно заведение в дома си в Търново. По-късно преместил лекарната в специален дюкян срещу турския конак в града, разказва в книгата си „Споменъ за Търново” Катя Митова – Ганева.

Обектът се състоял от приемна, лаборатория и склад. Заедно с д-р Павлов работил неговият син Георги Марков, който през 1872 г. завършил Цариградското медицинско училище и получил диплома за спецерин (аптекар). След смъртта на баща си (1864 г.) той поел управлението на тази прочута лекарна. В края на ХIХ в. концесията на аптеката е дадена на магистър-фармацевта Панайот Славков, по това време аптекар в Г. Оряховица. Около 1900 г. той я преместил на площад “Баждарлък”. Тъй като от 1891 до 1893 г. Славков е избиран последователно за кмет на В. Търново, народен представител и министър, в аптеката работил фармацевтът Шварц.

Рецепта от аптека “Пчела” на Панайот Славков, 14.02.1889 г., Търново

След Освобождението в нашия град аптечното движение се развива активно, благодарение на известния търновец Йордан хаджи Пенчев. Той е роден на 9/21/ март 1852 г. в махала “Св. Богородица” във Велико Търново. Средното си образование получил в класното училище “Св. Кирил” и в Букурещката седмокласна гимназия, която завършил с успех. Под давление на по-големия си брат д-р Стефан Хаджипенчев, завършил медицина в Букурещ и с големи заслуги в развитието на здравеопазването в нашия град, през 1870 г. Йордан х. Пенчев се записва във Военното аптекарско училище, ректор на което бил г-н Давила. Продължил висшето си образование в първото Висше аптекарско училище в Букурещ. Едновременно със студентството си бил назначен за “интрен” (болничен дежурен, който съпровожда лекаря), първоначално в болница “Пантелеймон”, а след това в болница “Колентина” в Букурещ.

Йордан и Стефан хаджи Пенчеви като студенти в Букурещ

Любопитен факт от неговия живот в този румънски период са срещите му с Христо Ботев. Заедно със своя състудент Янко Ангелов (за чиято сестра по-късно се омъжва) разказвали как им се възхищавал поетът-революционер, защото били млади и умни студенти, облечени с военната униформа на Първото военно аптекарско училище и защото съзнавал каква нужда имал българският народ и революционното дело от специалисти по медицина и фармация.

Диплома за “лисансие по фармация” Йордан х. Пенчев получил на 24 декември 1876 г. и веднага бил назначен за аптекар в Букурещката болница “Колца Шпитау”.

В родния си град се връща през 1877 г., непосредствено след руските войски, и веднага открил аптека, която се помещавала в дюкяна на Папазовите на площад “Баждарлък”. Пръв аптекарски ученик му бил известният след време д-р Марин Русев. За него ще споменем немаловажния факт, че това е личният лекар на царската фамилия, основателят на Медицинския факултет към Софийския университет ­ един великотърновец със съществен принос в развитието на българската медицинска наука.

По-късно по молба на габровци Йордан х. Пенчев открива клон на аптеката си в Габрово, а през 1893 г. открива най-голямата си аптека в София. До 1906 г. държи двете аптеки в София и Търново, а габровската предоставя на споменатия вече аптекар Панайот Славков. Съсредоточава своята дейност най-вече в София. Познат е в аптекарските среди с редица статии и най-вече с подробното изучаване на опиума.

Аптекарското съсловие в нашия град се радвало на почетта и уважението на своите съграждани и затова били изявени общественици. В това отношение не прави изключение и фармацевтът Йордан х. Пенчев. През 1893 г. бил избран за помощник-кмет на Търново. Същата година е избран за народен представител в IV-то ВНС през 1893 г., и то от Разградски окръг, благодарение на големия си авторитет. Бил е избран и за съдебен заседател при Търновския окръжен съд през 1898 г. Същата година председателствал Първия български аптекарски конгрес. Оттогава неуморно работил за сплотяване на аптекарското съсловие. С указ от 1908 г. е провъзгласен за член на Аптечната комисия при Върховния медицински съвет и заема тази отговорна длъжност цели 13 години до м. април 1921 г. Дълги години бил председател на Българското аптекарско дружество, което в заседанието си на 16 октомври 1919 г. го провъзгласило за свой почетен председател и поставило лика му в дружествената канцелария. На 29 август 1914 г. основал първата Аптекарска кооперация, която успешно развила своята дейност и допринесла за възхода на българската фармацевтика и производство на български лекарства. Управителният съвет на Аптекарската кооперация оценил по достойнство приноса му и също го провъзгласил за почетен председател. За да поощри българската наука за лекарствата, той основава Фонд за възнаграждаване на научните трудове на българските фармацевти и внася в този фонд сумата от 80 000 лв.

 

Йордан Пенчев работил до 75-годишна възраст и прехвърлил стопанисването на прочутата си аптека на своя син д-р по медицина Стоян Пенчев. Умира 84-годишен на 26 януари 1880 г. с достойно изпълнен професионален, обществен и родителски дълг.

Изключителна е ролята на Йордан х. Пенчев и неговия брат д-р Стефан х. Пенчев за популяризирането на медицината и фармацията. Благодарение на големия им авторитет от тази фамилия излизат над тридесет лекари и фармацевти, развили медицинското и аптечното дело в цялата страна. На вашето внимание ще изредим някои от тях в потвърждение на казаното. Петър х. Пенчев (по-малкият брат на Й. Пенчев) завършил гимназия в Букурещ и фармация в Парижкия университет под давление на по-големите си братя. През 1885 г. получава концесия за аптека в София и работи като известен софийски аптекар.

Христо х. Пенчев е друг по-малък брат на Й. Пенчев. Неговият син Стефан Христов х. Пенчев завършва фармация в Мюнхен.

В щастливото семейство на Анастасия Ангелова и Йордан Пенчев се отглеждат седем деца ­ 3-ма сина и 4 дъщери. Най-големият, Борис, завършва Загребския университет ­ специалност “Фармация”. Следващият, Стоян, завършва Пражкия университет с два доктората ­ по медицина и фармация. Третият, Ангел, завършва медицина в Женева и специализира в Берлин. Дъщеря му Жива Пенчева се омъжва за аптекаря Марин Стефанов, изкупил търновската аптека на Йордан х. Пенчев. Техният син Йордан Маринов Стефанов също завършва фармация в Страсбург. Той е съпруг на известната великотърновска актриса Елена Стефанова.

Аптекарите Марин Стефанов (баща) със синовете му Йордан и Атанас Стефанови

Племенницата на Йордан х. Пенчев ­ Недялка (дъщеря на брат му д-р Стефан Хаджипенчев) се омъжва за аптекаря Александър Николов в Търговище и техният син също завършва фармация и продължава да работи в аптеката на баща си, а внучката Любка Генчева завършва фармация и целият є трудов стаж преминава в търновските аптеки.

От същия род са Петър Трумбев (племенник на Й. Пенчев) ­ завършва фармация в Загребския университет. Открива образцова аптека в Татар Пазарджик. В Балканската война е полкови аптекар, а през Първата световна война е военен аптекар в Пожаревац.

Колко ли интересно би било да се продължи това родословие. Убедена съм, че тази така полезна и вълнуваща традиция е спазена и днес навярно ни лекуват достойни продължители на този славен род.

заглавната снимка: Аптека във Велико Търново

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!