Политологът от ВТУ доц. д-р Ангелина Марковска: „Най-вероятният сценарий за излизане от кризата е служебен кабинет и нови избори“
0
Доц. д-р Ангелина Марковска е ръководител катедра „Политология, социология и културология“ при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, доктор по политология. Специализирала е в областта на американската външна политика в Университета на Флорида, САЩ. Лектор в Националната програма на БУП „Димитър Паница“ – София. Автор на две самостоятелни монографии и трета в съавторство, както и на множество публикации в областта на външната политика, женското политическо лидерство и публичните политики. Ето и нейния анализ:
Парламентарните избори за 45-то Народно събрание бяха белязани от популисткия Zeitgeist, доминиращ политическия дневен ред в Западна Европа през последните няколко години. Станахме свидетели и на бездарна имитация на „celebrity politics“, ама по български.
Резултатите от парламентарните избори показаха дълбок поколенчески/културен разлом и сериозно изчерпан кредит на доверие, които сюблимириха във вълна от политически популизъм, намерил място в политическите послания по време на цялата предизборна кампания.
Смисленият разговор за политики, за алтернативни идеи за управление на публични ресурси, икономика и за ролята на гражданите беше подменен от спорове за „корупция“, „некомпетентност“, „фалшиви новини“, културни и всякакви други заплахи за идентичността, както и от зрелищни сблъсъци между „личности“. Изборните резултати показаха невъзможност на политическата класа да осмисли промените в обществото, като ги подреди и насочи в определена конструктивна посока. Желанието за промяна бе демонстрирано през високите резултати на антисистемните политически субекти, които се оказаха и най-печеливши. Друг е въпросът ще успеят ли да капитализират крехките надежди и очакванията, с които ги натовари българският избирател.
Аз лично дълбоко се съмнявам, изхождайки от лекотата, с която към настоящия момент се отказва, поне в публичното пространство, воденето на смислен диалог за политическото бъдеще на страната след 4 април, както и лекотата, с която се върви по-скоро към нови избори.
В този контекст виждам няколко възможни сценария от тук нататък, за съжаление всички те в духа на политическата нестабилност: сценарий едно – някаква форма на експертен кабинет с „правителство на малцинството“ и мандат на ГЕРБ – вариант, който предвид политическата изолация, в която изпада все повече партия ГЕРБ изглежда и все по-невъзможен. Сценарий две – „правителство на малцинството“ с мандат на ‘Има такъв народ“, около което да гравитират „Демократична България” и “Изправи се! Мутри вън!” – трудна задача, най-вече поради невъзможността да се маркират общи цели, около които да се сформира политически консенсус и преди всичко трудността, пред която ще се изправят, за да „накарат“ тежката бюрократична и административна машина да заработи ефективно. И трети сценарий, в случай че не станем свидетели на коренна промяна в принципите на овластените субекти, единственият вероятен към момента вариант изглежда служебен кабинет и нови избори.
На практика нови избори могат да означават и съвсем други резултати и още по-сериозен крах за големите формации. Разбира се, допустимо е и сформиране на Голяма коалиция между ГЕРБ и БСП с гравитиране от страна и на ДПС, но като имам в предвид последните публични заявки от страна на лидера на БСП, малко вероятно и най-вече „нерентабилен“ от чисто имиджова гледна точка.
В заключение, бих обобщила, че невъзможността за формулиране на ясни политически програми и дебатирането на алтернативни модели за промяна бяха компенсирани, вече по традиция не само у нас, но и в глобален мащаб, от единственото възможно политическо действие – да се объркат сметките на политическия истаблишмънт. До колко са успели, предстои да видим. Атестация за това ще бъде начинът, по който ще се конструира новият български парламент и ще бъде избран неговият председател.
