На 24 април 1925 г. в Лясковец се ражда актьорът Петър Слабаков

Имената на прадядовците му са записани на паметната плоча в Петропавловския манастир

На 24 април 1925 г. в Лясковец се ражда големият български актьор Петър Слабаков.  Той  израства в многолюдно семейство. Двамата му прадядовци: Петър Манолов, по майчина линия и Иван Слабаков, по бащина линия, са четници в четата на капитан дядо Никола през 1856 г. След едно от сраженията с турците Петър Манолов е ранен, пленен и изпратен в Диарбекир, където умира. След разгрома на въстанието, Иван Слабаков се укрива в Габрово и Лясковец, а по-късно заедно с други четници емигрира в Белград. Имената и на двамата са записани на паметна плоча на участниците във въстанието в Петропавловския манастир над Лясковец, където е бил сборният пункт на четата.

След години синът Димо на Иван Слабаков се оженва за дъщерята Марина на Петър Манолов. Това са дядото и бабата на Слабака. В рода има и друга гордост, братът на Димо Слабаков — Христо, който е бил член на революционния комитет, основан от Васил Левски. Самият Левски е нощувал в дома на дядо му Петър. Освен с патриотични заслуги, родът Слабакови е оставил светла диря в българската култура. Леля му Вера, завършва Музикално училище в Одеса и Консерватория в Италия. Чичо му Иван свири на пет инструмента, а баща му Петър е добър певец и танцьор. И двамата са завършили кадетско училище в Одеса. Тази атмосфера, в която расте, формира характера и любовта му към изкуството, справедливостта, честта и достойнството.

Рядко са неподправените души като Петър Слабаков. Той е бил тракторист (1946), книговодител (1948-1950), в конезавод, леяр(1951-1952). Когато го изключват от гимназия, класната му казала: „Ти и да побелееш, и да остарееш, акълът ти няма да дойде.“ И той се чуди колко е била прозорлива. Петър Слабаков завършва гимназия в Шумен и Икономика на промишлеността. Става актьор на 37 години. Без да е завършил Държавното висше театрално училище, има над 150 роли в киното и незнайно колко в театъра. Емблематични са превъплъщенията му във филмите „Пленено ято” на режисьора Дучо Мундров, „Шибил” на Захари Жандов, „Цар и генерал” на Въло Радев, „Звезди в косите, сълзи в очите” на Иван Ничев, „Вечни времена” на Асен Шопов, „Покрив” на Иван Андонов и др. Уволняван от работа, изключван 4 пъти от БКП, Слабаков до края на живота си остава верен на своите виждания и винаги казва каквото мисли. Неговите многобройни роли в живота и на сцената са пример за чест, достойнство, свободолюбие и искреност.

На рождения му ден, 23 април 1990 година се ражда Политическият клуб „Екогласност” Във Великото народно събрание, избрано на 10 юли 1990 година, има 17 депутати на „Екогласност”. 15 от тях подписват новата Конституция през 1991 г. Като лице на политическата промяна след 1989 г. и един от основателите на СДС, твърдо отстояващ човешките си принципи, той е, както обичаше да казва, „вечно в опозиция”.

И като депутат си остана същият – враг на костюмите, лъскавите обувки и демагогията. Когато „костюмите” в парламента изместват идеите, Слабаков се оттегля от политическата сцена, както всички достойни българи. Неговото верую: „Моята позиция е била еднаква, откакто съм се родил – аз никога не съм се навеждал пред никого и винаги съм казвал това, което мисля. Не обичам да отнемат достойнството на хората, да ги унижават… Аз съм против тия неща. В моята биография влиза не Дон Кихот, а анархизъм. В досието ми пише, че съм бил анархист, не признавам много неща. Аз наистина мисля, че може да се управлява един народ, една държава, един свят и без закони – с добри взаимоотношения, на едната честна дума. Казваш думата и тя тежи на място, тя е повече от закон.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!