Дипломат и публицист представя мащабното изследване „Разузнаванията на Кралство Югославия срещу Царство България и ВМРО (1920-1941 г.)”
0
Преди месец на книжния пазар се появи изключително любопитната книга „Разузнаванията на Кралство Югославия срещу Царство България и ВМРО (1920-1941 г.)“ на Кирил Тодоров. Авторът е роден е и живее в София, но е силно привързан към Велико Търново, от където е неговата съпруга и където е роден малкият му син.
От години с голям интерес и съпричастност Тодоров следи всяко събитие от обществения и културен живот на старата столица. Той е дипломат и публицист, работил е в Търговската служба на България в Италия , и в българското посолство в Испания. След 1995 г. публикува статии във в. „Македония“ и сп. „Македонски преглед“. Автор е на книгата „Героят от Прилеп Йордан Чкатров“, издадена през 2015 г.
Монографията „Разузнаванията на Кралство Югославия срещу Царство България и ВМРО (1920-1941 г.)“ представлява документално-историческо изследване, което е плод на многогодишната целенасочена работа на автора в наши и сръбски архиви. Ползван е и критическият анализ на съществуващите по темата трудове и публикации. Това е първият обобщаващ научен труд по темата за действията на разузнавателните служби на Кралска Югославия срещу Царство България и ВМРО през периода 1920–1941 г. и ролята им в двустранните отношения. Вниманието е насочено към антибългарските прояви на всички организации на Белград, на които са възложени такива задачи: военното разузнаване (ВОС), съответната служба на Министерството на вътрешните работи (ОДЗ), разузнавателният (Четвърти) отдел на МВнР, службата на Централното пресбюро (ЦПБ) „Обществена безопасност” (Държавна сигурност), политическата полиция и разузнавателните органи на жандармерията. Изложението е обособено в пет периода, съобразени с настъпили важни събития за България в годините между двете световни войни: 1920–1923, 1923–1925, 1926–1931, 1931–1936, 1936–1941 г. За всеки от тях са посочени югославските военни министри, тези на вътрешните и външните работи, ръководителите на ЦПБ и на разузнавателните органи.
В мотографията са посочени разузнавателните и контраразузнавателните органи на България срещу Кралството. Високото им професионално ниво е позволило да се разкрива, пресича и прекратява, в повечето случаи, агресивната и настъпателна дейност на белградските разузнавателни служби, подготвили трите опита за преврат през 1925-та, 1935-та и 1941 г. и участвали в успешно проведения Деветнайсетомайски преврат през 1934 г. Арестувани и осъдени са няколко агенти на югославските разузнавания в България, други от тях са изселвани от София и въдворявани в провинцията или в концентрационни лагери, трети са изгонвани от страната, а кадрови разузнавачи са принуждавани да напускат територията ѝ.
В книгата подробно са представени разработките, успехите и провалите на резидентите и кадровите разузнавачи в София, работили срещу независимостта на България, срещу българската национално-освободителна организация ВМРО под различни прикрития в легацията в София и консулските служби в София и Варна, в разузнавателните центрове на територията на Кралството и в неговите дипломатически и консулски представителства в съседните балкански страни. Цялата дейност на югославските разузнавателни служби до 1934 г. е била насочена към осъществяването на главната цел – анексиране на Царство България. В случай, че тази цел не може да бъде постигната, тогава Белград си поставя за цел да откъсне Пиринския край или земите западно от река Струма – Кюстендилско, Радомирско чак до мините в района на Перник.
В изследването е ползван богат фактологически материал за проявите на вербуваните и ръководени от югославските разузнавателни служби агенти и сътрудници – югославски и български граждани.
Единствената по рода си книга на Кирил Тодоров „Разузнаванията на Кралство Югославия срещу Царство България и ВМРО (1920-1941 г.)“ е предназначена както за специалисти-историци, така и за широк кръг читатели, за патриотично настроени българи, които се интересуват от тази проблематика. На основата на изнесените факти могат да се направят и паралели със съвременността.
Катя Митова – Ганева
