В МОБАЛ посрещнаха Световния ден на сестринството и празник на специалистите по здравни грижи без награди, защото всички са герои

12 май е Световният ден на сестринството и професионален празник на специалистите по здравни грижи. За втора поредна година, хората отдадени на тази професия, посрещат празника под знака на световната COVID пандемия. По традиция в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ всяка година се номинират и награждават най-заслужилите от всяко отделение. И тази година обаче, няма номинирани и наградени, защото в тази ситуация герои са всички.

„За втора поредна година не можем да отбележим празника така, както сме го правили досега с награждаване на най- заслужилите колеги, които биват излъчвани и номинирани от колективите, в които работят. Заради извънредната ситуация и невъзможността да съберем толкова хора на едно място, но най – вече поради факта, че няма как да номинираме всички професионалисти по здравни грижи, които работят в нашето лечебно заведение, защото всички са изключително натоварени. Всеки замества колегата си – един огромен екип. В COVID отделенията работят колеги от различни звена, които направиха нови екипи. Всички са герои на деня, герои на годината! Благодаря им за труда и за мотивацията, с която работят денонощно, водени от любовта и отдадеността към професията“, категорична е Мима Митева, старши рентгенов лаборант в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, член на УС на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и председател на дружеството в областната болница.

В последната година ритъмът и организация на работа са коренно различни от преди, а натоварването на всички е в пъти по – голямо.

Елена Пръвчева е старша медицинска сестра в Спешно отделение – звеното, през което преминават всички пациенти, първата първа линия.

„Срещнахме се с много нови неща. Организацията в началото беше много трудна, но с общи усилия успяхме да извървим този труден път. Пациентите бяха много, всички имаха нужда от помощ, от внимание, от добра дума. Всички си казвахме, че всеки един от нас може да е на мястото на пациента. Вярвахме, че ако впрегнем всички сили, това нещо ще отмине, ще успеем да го преодолеем. Всъщност ние си обичаме професията, независимо дали сме в пандемия или не, а това ни тласкаше към една усилена работа“, разказва тя за онова, през което преминават и сега.

През клиничната лаборатория на болницата всеки ден преминават десетки, стотици проби. Клиничните лаборанти са онези хора, които буквално държат вируса в ръцете си.

„Притеснително ми беше, когато за първи път влязох в COVID- отделение, а когато ти стане ежедневие, свикваш. Ние вземаме една част от пробите, друга част от пробите се вземат от сестрите, но изцяло след това ние ги изработваме. Има хора, които винаги са скeптично настроени към медиците, към хората, които работят в сферата на здравеопазването.

Благодарни сме за всеки мил жест или топла дума от хора, които са съпричастни с нашата професия, с нашите страхове! Когато усещаш подкрепа отстрани, се чувстваш по-уверен и по- удовлетворен от работата, която правиш“, споделя Петя, която от години е клиничен лаборант в болницата.

От началото на пандемията, ежедневно се налага в COVID -зоните да влизат и рентгеновите лаборанти. Никой от тях не изпитал колебание дали да се изправи пред непознатото предизвикателство.

„Ние ходим на място в отделенията, правим снимки. Обличаме защитните костюми, често пъти температурата се повишава, топло е, замъгляват ни се очилата, трудно виждаме, трудно дишаме и това е голямо напрежение за нас! Ситуацията го изисква и се справяме. Загърбваш страха и действаш, приемаш действителността, бориш се да я промениш и това е“, споделя Ивелин Иванов, рентгенов лаборант с над 20 години опит.

„Няма да забравя, когато се появи първият пациент, който трябваше да бъде сниман, така е редно, аз да бъда първа – облякох се, отидох да видя как ще снимаме, каква ще е организацията“, спомня си ст. рентгенов лаборант Мима Митева, която имала нелеката задача да успокои и да даде кураж на всички останали свои колеги.

В пиковите моменти на пандемията в областната болница се наложи да бъдат разкрити седем COVID отделения. В тях се сформираха екипи от всички отделения, които трябваше да се стиковат по между си.

Днес всички са категорични – в тази ситуация се създава не само работен тандем, създават се приятелства и не само. Вътре всички стават семейство.

Катя Иванова, Росица Христова, Пепа Колева и Милена Стефанова са част от медицинските сестри, които посрещат своя професионален празник в COVID отделенията. Разказват, че през последните седмици има много семейства, които по едно и също време са настанени за лечение, затова сега влизат и в ролята на кореспонденти, предават информация и кураж между близките.

„Длъжни сме да се мобилизираме и да помагаме както на пациентите, така и ние един на друг да си даваме кураж“, казва Катя Иванова, която заедно с Росица Христова влизат в COVID зоната от Кардиологичното отделение.

„Нищо не е същото, нито в основното отделение където работим, нито в COVID отделението. Физическата работа – свиква се с нея, но психически, там е по-сложно и е доста изморително. Вътре ставаме като едно семейство. С пациентите сме и като психолози, защото те гледат, виждат само едни очи“, разказва Росица Христова.

Именно по очите, пациентите разпознават сестрите навън, когато напуснат оздравели болницата.

„Често ни казват, как ще ви познаем, когато излезем, а ние им казваме – ние ще ви познаем. Имали сме и такива случаи“, споделя Пепа Колева.

Заедно с Милена Стефанова работят в Детско отделение и сега отново заедно са в COVID отделение.

„Много от пациентите изказват благодарност и ни имат като спасители. Процесът е двустранен, ние като влезем позитивни при болните и контакта с техните близки , също получаваме и от тяхна страна доверие и признателност“, казва Милена Стефанова.

Ситуацията е тежка и в Реанимация, която е разделена на две – COVID и чиста зона. Физическата умора е огромна, силите понякога са на изчерпване, но не и вярата и любовта към професията.

„Естеството на работата е такова, че 24 часа ние обслужваме болните. Ние сме на предела на силите си. Държи ни това, сплотеността на колектива. Единици са тези, които разбират каква е ситуацията“, казва ст. медицинска сестра в ОАИЛ Таня Георгиева.

Ситуацията е не по-малко тежка и за онези, които работят в т. нар. „чисти отделения“.

„Ние сме спешна хирургия, месеци наред не приемахме планови болни, приемаме само по спешност, това е отразява и на нашите заплати, защото ние не можем да си покрием разходите. Болницата е на 80 % пълна с COVID отделения. Случва ни се редовно да се сблъскваме с пациенти, които са заразени и идват при нас. През ноември, аз и още няколко колеги се заразихме точно тук отделението, въпреки предпазните средства“, разказва превързочна сестра Пепа Върбановска от Хирургично отделение.

„Работи се изключително трудно поради факта, че повечето от колегите са разпределени в COVID отделенията, а тези, които останаха да работят в хирургия, работят двойно и тройно, непосилно, всички са много преуморени. Трудът е денонощен, не по- малко важен и не по-малко ценен от този на колегите в COVID зоните“, допълва ст. медицинска сестра на Хирургично отделение Румяна Петкова.

„Страхът беше първите няколко месеца, после се преодоля. Ние си обичаме професията, хората разчитат на нас, нямаше как да абдикираме, колкото и да ни е било трудно! Болката ни обаче е в това, че обществото не е истински съпричастно с нас“, споделя медицинският секретар Нуша Петрова.

Неразбирането на обществото, упреците и обвиненията са това, което най-много тежи на всички медици, а всяка топла дума, мил жест и излекуван пациент са онова, което вдъхва сили да продължат борбата и вяра, че и това предизвикателство ще отмине, а от него всички ще излезем малко или много променени към по-добро.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!